Мобилно меню

3.8292682926829 1 1 1 1 1 Rating 3.83 (41 Votes)
1_3.jpg- Отче, обявихте се срещу признаването на Косово в деня, когато правителството ни излезе с официално решение за това. Защо?

 - България е първата православна държава, признала Косово. Затова аз и свещеници от Сливенска епархия написахме молба до Негово високопреосвещенство сливенския митрополит Йоаникий Светият синод да излезе със становище.

 - Къде се събрахте?

 - В Поморийския манастир.

 - Това ми прилича на тайна сбирка.

 - Такава си беше. Но ние нищо лошо не искахме. Просто обединихме единичните позиции в една цяла за повече сила.

 - Какво точно искате от Светия синод?

 - Искаме да излезе с официална позиция по този важен въпрос, който има не само политически, но и духовни измерения. Защото Косово и Метохия са люлката на православието. Все едно да отнемат от България Рилския манастир. За да усетим чуждата болка, трябва да я приемем като своя, което е основен християнски принцип. Но виждаме, че нашите политици не се ръководят от подобни християнски принципи и болката е чужда за тях. Сърбите ще са наши комшии навеки, а Европейският съюз не се знае докога ще просъществува.

- Считате, че признаването е резултат от натиск на Евросъюза?

 - Мисля, че натискът е от САЩ. Защо обаче Румъния и Гърция не признават Косово? И те са православни, и те са членки на ЕС. Някой обърна ли внимание на стоте интелектуалци и тяхното писмо? Няма човек, с когото да съм разговарял и който да е за признаване на Косово. Днес имаме нужда от пряка демокрация - референдум, защото иначе прилича на тоталитарно управление. Сегашната демокрация е една фасада, само думи.
 
 - Отче, владиката Йоаникий знаеше ли за сбирката в Поморие?

 - Не. Стана спонтанно. След като свърша интервюто с вас, отивам при него, да му занеса писмото. Ние се надяваме на неговата подкрепа, защото един митрополит може да обърне цялата страна.

 - Как?

 - Има духовната власт. Той е лидер, пастир на християните. В интерес на истината аз съм привърженик на по-строгите мерки. Ако има православни хора в това правителство, признало Косово, Светият синод трябва да им наложи епитемия

 - Това звучи малко страшничко, не е ли крайна мярка?

 - Не. Епитемията е наказание с цел изправление. Важно е Светият синод да докаже, че е свършил с епохата на комунизма. Да застане зад православните хора. Убеден съм, че и в другите епархии духовниците ни подкрепят.

 - Това ми прилича на бунт в Църквата.

 - Не мисля. Ние сме по-млади, по-амбициозни и темпераментни. Това не значи, че Българската православна църква не може да бъде обединяващ фактор на народа, който не подкрепя в огромната си част признаването на Косово. Важно е да се каже, че основната причина за ставащото в Косово е нравствената деградация на сърбите. Тяхното отдръпване от православната вяра. Те престанаха да раждат деца. Затова свидетелства и свещеник Стефан от Прищина, който казва, че албанците изпълняват Божия закон и раждат деца. Докато сърбите се кланят на лъжливи догми. Никога църквите и манастирите там не са били толкова пълни. Което значи, че страданието кара сърбите да се обърнат отново към Бога. Същото е и при нас. Ако ние, българите, не се обърнем към Бог доброволно, то ще ни се наложи това да стане принудително чрез страданието, което Господ ни изпраща.

 - Наскоро Македонската църква се обяви срещу правенето на деца в епруветка. Какво е вашето отношение по този въпрос?

 - Църквата не благославя родители да зачеват дете от епруветка. Но ако някое дете се роди ин витро, то може да бъде кръстено.

 - А защо не благославяте родителите?

 - Защото, за да се роди едно дете от епруветка, се оплождат много яйцеклетки, от които остават само 1 или 2. Другите се убиват с игла. Това е ужасно. Втората причина е начинът да се добие спермата. Става чрез онаниране от мъжа, което е грях.

 - А има ли връзка липсата на духовно обучение в училищата със ставащото днес?

 - Връзката е налице. Защото чрез вероучението децата ще се научат на Божия закон. А в писанието се казва, че е проклет всеки, който не знае Божия закон. Вероучението ще даде правилната вяра в Бога и живота според вярата. То ще направи бъдещите поколения по-силни спрямо предизвикателствата на времето. Аз като свещеник не съм съгласен дори с позицията на Светия синод да се изучават наравно православие и други религии, като ислям и други. След като 80% от хората в страната се считат за православни, редно е да се даде право те да учат своята вяра в училищата. В Европа никъде малцинствата нямат такива големи права наравно с мнозинството. Знам, че Европейският съюз настоява да има обучение по религия у нас, за да бъде признато средното ни образование. Но не вярвам това да стане при сегашното правителство.

 - Не се ли страхувате, че младите хора могат да приемат възгледите ви за демоде?

 - Да кажеш, че християнската позиция е демоде, е пресилено. Защото църквата, чието учение проповядвам, е универсална за всички народи и всички времена. Това мнение за демоде е следствие на отдръпване на християните от вярата. Кое тогава е модерното - да имаш любовници, да бъдеш хомосексуалист, да грабиш и убиваш безнаказано, да издигаш Аз-а в култ, което е най-големият ни проблем. И изгорелият влак, и катастрофата край Лим, и загиналите деца в дискотеката, всичко е заради нашия егоцентризъм. Това е и в Косово. Да не приемаш чуждата болка за своя. Българите сме заприличали на един труп. Безжизнен труп. Каквото и да го правиш, той не усеща нищо.

 - Отче, вие имате 6 деца, мислите ли за още?

 - Да, ако това се случи, аз и съпругата ми не бихме имали нищо против.

 - Сега е време за пости. Умеят ли християните да използват поста за своето духовно пречистване?

 - Стараят се все повече християни да погледнат на поста правилно. Освен че се ограничават от блажна храна, опитват се да постят и духовно. Да се ограничават от лоши постъпки и забавления. С всеки пост идват нови и нови християни, които искат да се изповядат за първи път. Ние сеем на този етап. Скоро ще разберем реколтата, но интерес има.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpphy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари