Митрополит Кирил, външен министър на Руската православна църква, за християнските ценности в посткомунистическата ера, хомосексуализма, отношението към римския папа и за църковника Путин пред немското сп. "Шпигел", бр. 2, 2008 г.
Шпигел: Ваше Високопреосвещенство, след разпада на Съветския съюз Руската православна църква изглеждаше като победителка над безбожните комунисти. Можа ли тя обаче да запълни духовния вакуум, който се появи след тях?Митр. Кирил: Не бих говорил за вакуум. По времето на комунизма Църквата наистина нямаше възможност директно да влияе на обществото, но тя влияеше на руската култура, на съзнанието на хората. Спомням си за една екскурзоводка в манастир до Вологда през 70-те години: тя така говореше за архитектурата и иконите, че звучеше като проповед. За християнство изобщо не ставаше дума, но в нейните беседи непрекъснато се говореше за християнската ценностна система. Тази жена не беше сама, така говореха и писатели, и хора на изкуството. Или някой виждаше разрушен храм и откриваше, че отвъд печалните панелни блокове, в които живееха хората, е имало и един друг свят. Християнските ценности винаги са присъствали в народа. Те в крайна сметка помогнаха за падането на комунистическия режим.
- След края на Съветския съюз се получи взрив на престъпност и корупция. Убийствата, грабежите, измамите станаха масов феномен. Това не беше ли едно поражение за Църквата?
- Възстановяването на морала е дълъг процес, в други страни също се наблюдава засилване на престъпността. Освен това Русия трябваше да преодолее и изтърпи изключително тежки промени. Нашата икономика беше повалена, чуждото влияние растеше, консуматорският манталитет, мисленето в категориите на личния успех, налагаха се всички тези постмодернистични идеи, според които всичко било въпрос на гледна точка и няма защо да се опитваме повече да различаваме кое е истина и кое – лъжа.
- Звучи така, сякаш във Вашите очи настоящето не е по-добро от миналото?
- Църквата имаше нужда от време, за да се възроди защото бяхме отслабени от атеизма, но се оказа подложена на двоен натиск. Ние приличахме на боксьор, който месеци наред обикаля улиците със счупена ръка и след това изведнъж бива хвърлен на ринга и започват да му крещят: “Хайде, бий се!” Там обаче ни очакваше един добре трениран противник: всевъзможни мисионери от Америка и от Южна Корея се опитаха да привлекат руските хора към своите изповедания. Освен това секуларното мислене не допускаше религия.
- В крайна сметка капитализмът по-лош ли е от комунизма?
- При всяко положение свободното пазарно стопанство се оказа по-ефективно от плановото. За разлика от мениджърите обаче Църквата мисли и за справедливост. С нея днес има не по-малко проблеми отколкото в съветските времена, дори - по-големи. Пропастта между бедните и богатите в Русия е скандална. Това е наша тема.
- Тогава трябва да намирате за противни руските олигарси, излагащи на показ богатствата си и всички тези дворци и яхти?
- Не е работа на Църквата да сочи някого с пръст и да казва: този има яхти и самолети, дайте да му вземем богатствата и да ги разпределим наново. Това стана след революцията през 1917 г. Тогава се казваше, че след национализацията ще настъпи раят, но получихме ада. Бог да пази Русия, да не допуска повторно тази грешка. Държавата обаче трябва да вземе мерки социалните различия да не се задълбочават прекомерно. От това зависи бъдещето на Русия.
- Какво да направи държавата?
- Нашата Църква настоя за въвеждане на прогресивен подоходен данък, още преди да го поискат политическите партии. Ние настояваме и за данък върху луксозните стоки. Тези данъци обаче трябва да са прецизирани така, че да не се подрязват крилата на нововъзникващата средна класа. Нашата страна се нуждае от атмосфера, която подтиква богатите да живеят скромно. Много от тях и днес правят добро, практически всички социални програми на Църквата биват пдпомагани от състоятелни частни лица. Би било грешка да се твърди, че всички богати са лоши и всички бедни са добри.
- Прави ни впечатление, че много руснаци имат западно-либерален стил на живот. Секс преди брака е нормално явление, само едно малцинство посещава редовно църковните служби. Доколко стабилно са вкоренени християнските ценности в Русия?
- Духовността не може да се измери статистически. Въпреки че не се боим от сравнения: по-малко от 20 години след края на Съветския съюз броят на църквите се увеличи четири пъти, на диоцезите два пъти, а този на манастирите – 32 пъти, като сега са 700. 15 000 младежи следват богословие. От друга страна 80% от новородените биват кръщавани от нас, но само 60% от руснаците определят себе си като православни, а редовно в църква идват не-повече от 10%, като в някои провинции са и по-малко. Затова не ни трябва да строим повече църкви, а да се концентрираме върху това да помагаме на народа си да осъзнае колко важни за него са християнските ценности. Дали ще успеем ще зависи и от това, доколко ще успеем да се откъснем от чуждите въздействия.
- Говорите за либералния Запад. Какво толкова Ви притеснява, ако и в Москва хомосексуалистите си организират уличен парад, както в Берлин или Амстердам?
- Това размива границата между добро и зло, между грях и святост. В днешно време се оказва, че и изневярата в брака не била вече грях, макар че всеки съпруг, който изневерява, е с пълното съзнание, че прави нещо лошо. Хората все пак имат съвест! Това дори и марксистите не можаха да отменят. Те за всичко имаха обяснение, една затворена в себе си философия, според която битието определяло съзнанието. Както и Вашите философи в Германия сега твърдят, че съвестта била резултат на културно развитие. Да, но дали в Папуа-Нова Гвинея, дали в немския Мюнхен или в руския Новосибирск – навсякъде се казва: не бива да крадеш, не бива да убиваш ...
- Но не навсякъде се казва: не бива да си хомосексуалист. Защо в днешно време трябва да се прикрива хомосексуалността?
- Библията нарича това грях. Ние обаче не осъждаме тези хора. Църквата е против те да бъдат преследвани или обиждани. Защо обаче да разрешаваме пропагандата на греха? Гей-парадите са едно натрапчиво излагане на безсрамието на показ. Задачата на Църквата е да нарича греха грях. Иначе няма да има повече нужда от нея. За жалост в днешно време се пропагандира свободата на избора, а се забравя свободата от злото.
- След като един човек може да е хомосексуален, значи това е човешко. Как може нещо човешко да е грях?
- А какво според Вас е изневярата – нещо добро или нещо лошо?
- Това решение трябва да се остави на личната съвест на всеки.
- Не става дума за някакво си решение, става дума за морал. Искат да ни убедят, че моралът е относителен. Изобщо не е така. Комунистите казваха, че е добро това, което е добро за работническата класа. Това беше относителен морал, благодарение на който физически бяха унищожени 60 милиона живота. Хитлер твърдеше, че добро е това, което е добро за Германия. И това костваше милиони животи. Моралът или е абсолютен, или го няма. Ако оправдавате хомосексуализма, защо направо не оправдаете и педофилията?
- Има огромна разлика! Сексуалността касае възрастните, които могат да решават самостоятелно. Педофилията няма нищо общо със свободата, тук се злоупотребява с деца.
- След няколко години ще Ви обяснят, че 12-годишните момичета може преди и да са били деца, но сега се развиват по-бързо. Преди 20 години на никого в Германия не би му хрумнало, че може да бъде гласуван закон, с който се разрешават браковете между хомосексуални. Междувременно преглътнахте и това. Става дума за защита на принцип! Става дума за една обща морална природа.
- Тя обаче зависи от епохата и религията. Има народи, които разрешават многоженството.
- Достоевски е писал, че Бог и дяволът се борят в сърцето на човека. Днес обаче мнозина се ръководят от логиката, че всичко, което искат, е добро и оправдано. Твърде често приемаме духовни щения, които в крайна сметка ни вредят, за естествени потребности. Когато се разклатят моралните устои, отвързваме инстинктите. Свободните инстинкти са характерни за животните. Сега ще кажа нещо, което либералният ШПИГЕЛ никога няма да отпечата: Вие сигурно си мислите: тоя митрополит се е побъркал и ни приказва басни.
- А, защо. Ще поспорим с удоволствие. Но нима наистина искате да приравните хомосексуализма с животински инстинкт?
- Инстинкт не е понятие с негативна конотация. Вземете глада, жаждата, половия нагон. Ако Бог не ги е дал, човекът нямаше да може да съществува. Човекът обаче се различава от животните по това, че може да сдържа инстинктите си.
- Вашето мнение за хомосексуализма се споделя очевидно от повечето руски политици. Между впрочем, коя според Православна църква е предпочитаната държавна форма за Русия? Измежду вас има йерарси, които флиртуват с монархията.
- Ние нямаме за задача да подкрепяме преимуществено една или друга държавна форма. По начало спасението на душите е възможно при всяка форма на държавата. В Русия от столетия живеят мирно и съвместно различни народи и религии. Като единна държава имаме само тогава бъдеще, ако съумеем да се противопоставим на регионализирането и разцеплението. Русия не може да бъде мислена извън православието.
- Владимир Путин казва, че по време на дългите си пътувания в президентския самолет често попрочита от Библията. Той, неговите министри и служители с удоволствие се показват на църковни празници, макар че по комунистическо време се кълняха в атеизъм. Това радва ли Ви или Ви дразни?
- Повечето вярващи, които днес посрещаме в църквата, са довчерашни атеисти. Ако промяната е възможна за един инженер, защо да не е възможна и за един политик? За жалост те идват твърде рядко. Бих искал президентът и министрите да идват в църква, както му е редът: всяка неделя, а не един-два пъти в годината.
- Ние пък сме останали с впечатлението, че Православната църква е твърде блогосклонна към президента Путин и иска чрез него да си реши някои проблеми.
- Разбирам добре подтекста на въпроса Ви, но имайте предвид, че сме забранили на свещениците ни да се ангажират с политически партии. През 90-те години няколко се бяха кандидатирали за Парламента. Това не може да бъде. Църквата е една за всички. Когато през 1993 г. парламентът беше обстрелван и бяхме на прага на гражданска война, този манастир, в който сега се намираме, беше единственото място, на което враждуващите страни бяха готови да се срещнат. Защото всеки разбираше, че Църквата няма да заеме страна. В многопартийна политическа среда Църквата няма право да има политически противници или съюзници. Никой не бива да се спира пред сграда на храм и да казва: тук няма да вляза, защото вътре се събират моите политически противници. Политиците също не трябва да се опитват да обвързват Църквата за себе си, за да си осигуряват популярност.
- Ние реагирахме позитивно, не защото Путин го е посочил, а защото Медведев е опитен политик. А идеята Путин да оглави правителството не противоречи на Конституцията. Путин ръководеше партията, която спечели 64% от гласовете на изборите за Дума. Тази партия има моралното право да излъчи министър-председателя.
- Така е, но с това вече взимате страна. Може ли да припомним за митрополит Сергий, който десет години след завземането на властта от болшевиките се примъкна на тяхна страна? Тогава Вашата църква избра пътя на сътрудничество с комунистическото държвно ръководство, включително и с КГБ, въпреки че беше абсолютно подтискана. Това й тежи и доднес.
- След болшевишкия преврат, когато Руската църква беше подложена на уникално по рода си преследване, някои духовници намериха за целесъобразно да поемат пътя на компромиса с враждебната към Църквата власт. Просто за да запазят възможността да продължат служенето си и да проповядват на народа без да се крият. Други отхвърлиха този път; така наречената църква от катакомбите беше напълно унищожена. Нямаме право да съдим едните или другите. Всички те изтърпяха брутални репресии.
- Междувременно Църквата отново има толкова голямо влияние, че наскоро в открито писмо до президента Путин редица носители на Нобелова награда предупредиха за опасността от ново клерикализиране на обществото.
- Тези господа искат от все сърце да се върнат в Съветския съюз. Те тогава вдигнали ли са глас за защита на Църквата? Не. Това, че биваха разрушавани църкви, не ги възмущаваше. Между впрочем слуховете за сливане между Църквата и държавата в Русия са меко казано твърде преувеличени. Бих искал в това отношение да сме толкова напред, колкото е Германия. Ние и доднес нямаме свещеници в армията и в болниците.
- Обаче без проблеми освещавате оръжия от всякакъв вид: танкове, кораби и оръдия.
- Това го вършат свещеници, когато биват повикани.
- Искаме да бъдат изучавани основите на културата на традиционните религии и предлагаме учениците да могат да избират между православие, ислям, юдаизъм и будизъм, по които да има задължителни уроци. Това ще стане от 2009 г. в рамките на предмета “Духовно-нравствена култура”. За деца от невярващи семейства ще има предмет “Светска етика”. Германия и в това отношение ни е пример.
- Какво ще кажете за православните свещеници, които искат от учебния план да бъде премахнато изучаването на теорията на Дарвин за еволюцията, защото противоречала на историята за Сътворението в Библията?
- Изследването на физичния свят не може да бъде предмет на религията, поради което и Църквата не може да възприема научни теории. Католическата църква направи тази грешка, когато проповядваше геоцентризма. Когато по-късно учените установиха, че не Земята, а Слънцето е центъра на нашата система, това беше осъдено като ерес. Коперник беше свещеник, а католическата църква по онова време схващаше себе си като научна общност. Православната църква никога не е постъпвала така.
- Как щяхте да третирате ученията на Дарвин, ако самият Вие бяхте учител?
- Бих казал, че тази теория има много привърженици, но и някои бели полета. Например преходът от един вид към друг не е доказан убедително от никого. Би било грешка Дарвиновата теория да се приема за единствено вярната. Днес е водеща, утре може да е друга. И марксизмът по едно време считаше себе си за единствено вярната и научно обоснована теория...
- Не можете да сравнявате тези две теории. Освен това учението на Дарвин от дълго време не може да бъде оборено.
- ...позволете ми с оглед на обективността да кажа, че Дарвин е бил вярващ човек...
- По-скоро е станало така, че като естествоизпитател той е почнал да се колебае във вярата си.
- ...в никакъв случай теорията на Дарвин не бива да се използва за воюване с Църквата. Както, от друга страна, и Библията не е учебник по космогония.
- Изглежда обаче е такъв по външна политика. Руският външен министър Лавров цитира Новия Завет в едно свое изказване, насочено срещу еднополюсния, доминиран от Америка, свят.
- Повелята на Христос от Евангелието на Лука “Не правете на другите това, което не искате да правят на вас” важи и за международните отношения. Суетата в политиката е точно толкова опасна, колкото и в междуличностните отношения. Ние като Православна църква отклоняваме всякакви опити за изграждане на унилатерален свят. Това означава да се установи принудително единство, което би заличило разликите между религите, културите и цивилизациите.
- Можете ли да си представите единение между Православната и Католическата църкви, които са разделени от близо хиляда години?
- Разделението е последица от човешки прегрешения. В този смисъл то наподобява на развод в семейството. Християнският Изток и християнският Запад са тръгнали всеки по свой път, защото са смятали, че другият вече не им е нужен. Възстановяването на единството обаче е възможно само по пътя на духовното сближаване. Няма значение колко хартии ще бъдат подписани. Ако нямаме чувството, че се обичаме, че сме едно семейство, че всеки има нужда от другия, то няма да се случи.
- Кога ще се случи дългоочакваната среща между папа Бенедикт и Вашия духовен глава патриарх Алексий?
- Откакто Бенедикт XVI стана папа, отношенията ни се подобриха. Той свали от дневния ред въпроса за посещение в Москва. Едно такова посещение нямаше да реши нито един проблем, по-скоро би провокирало нови. Много руски вярващи се отнасят с недоверие към католиците. Това е наследство от войните и от опитите за мисионизиране през 17 и 18 век.
- Можете ли да си представите, папата и патриархът да се срещнат в трета страна, на неутрална територия?
- Това е напълно възможно. Цялото развитие на двустранните отношения върви в посока, която дава да се мисли, че такава среща ще се случи.
- Фактът, че папата не е от Полша, изглежда ще улесни за руснаците досега с него?
- На този въпрос искам да дам официален отговор. Той гласи: националността няма значение.
- Ваше Високопреосвещенство, благодарим Ви за този разговор.
Митрополит Кирил, външен министър на Руската православна църква, за християнските ценности в посткомунистическата ера, хомосексуализма, отношението към римския папа и за църковника Путин пред немското сп. "Шпигел", бр. 2, 2008 г.












