Въпросът е морален, а не юридически - не могат да се предявят граждански права за зародиш
Когато се говори за аборта като грях, не може достатъчно силно да се протестира против нехайното отношение, което има и се шири в нашето общество. Безспорно това е прекъсване на един живот, умъртвяване, но когато го наречем убийство, излизаме от сферата на чисто моралната преценка и прибавяме юридически компонент.
Убийство е умъртвяване на човешка личност, а зародишът, колкото и да има всички телесни качества на един човек, още не е личност.
Според православното учение, за разлика от католическото, зародишът получава душата си с раждането, и то с първото вдишване, т. е. с първата способност за независим от майката живот. (За коментар на това озадачаващо изказване на еп. Тихон, вижте тук - бел. ред.) Неродено, дори родено дете, което не е започнало да диша, не може да бъде кръстено. Това е и възприетата от цялото човечество юридическа последица. Никъде не можеш да предявиш някакви граждански права за зародиш.
Тъй че може абортът да се нарече тежък грях, какъвто е, но не и престъпление. Криминализирането на този грях е доста проблематично по много съображения и е извън областта на църковната власт. То предполага държавна намеса и тъй като държавата не е длъжна да се съобразява с църковни или религиозни норми, ще трябва да търси демократично множество, което ако бъде преценено като невъзможно, ще се намали политическата воля. Това би било за Църквата загубена борба и изостряне на фронтовете "за" и "против" и ще затрудни много нужната разяснителна и убеждаваща блага нейна намеса за оформянето на ново обществено съзнание.
Досегашната световна и наша практика на забрана е донесла само проблеми, никакво намаляване на абортите, ако се съди по ражданията, които не се увеличават, а дори в някои случаи намаляват още повече. Неизменно се появяват криминални аборти, било то от лекари в домашна обстановка, било то от врачки и баби.
Църквата винаги оставя възможност за прошка на греховете и ако по нейно настояване се налагат граждански наказания, а тя самата прощава, ще бъде обвинена в двуезичие.
В православието мерим истинността на своята правота със степента на любовта. Тя трябва да ни ръководи в нашите намерения и действия. Защото никой канон не е по-ценен от душата на един човек.
Жени, които искат да направят аборт, а също тези, които вече са сторили този грях, се нуждаят от нашите най-усърдни грижи, а не от заплахите и преследванията на полиция, прокуратура и съд. Трябва да ги придружаваме в тяхната изнемога и да им вдъхваме сили да я преодолеят.
Ние трябва да създадем новото отношение към зараждащия се човешки живот, като насадим у всекиго убеждението, че това е дар Божий, част от Неговото свято Провидение. Нека там насочим усилията си, а не от пиедестала на пазители на каноните да осъждаме.
Публикувано във в. "24 часа", 10 септември 2007 г.
Тема: Абортът - улица без изход
Вместо увод: Как Тивериополски епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"
Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?
Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него
Фредерика Матюз-Грийн:
> Абортът като избор
> Случаят Джийн
Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек
свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство
свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)
