Според еволюционните теории от началото на миналия век животът възникнал случайно като резултат от поредица напълно произволни събития. Първо се събрали атоми, за да формират молекули, после молекулите формирали аминокиселини, които след време изградили белтъците, после клетките и така нататък. За да не изглежда теорията толкова „джаста-праста”, учените вмъкнали идеи като естествен подбор и мутации, които не били толкова случайни. Всичко, от което се нуждаели, било безкрайно време. Времето било в основата на теорията – ако го има достатъчно, значи може да е вярна.
Теорията убили физиците и компютрите. Първите изнамерили големия взрив. Според теорията за него животът е възникнал преди 10-20 милиарда години. После компютрите пресметнали, че за да се образува случайно един-единствен ензим, това време не стига.
Дупките
Нека разгледаме част от йерархичните нива (компоненти), изграждащи живите организми. Опростявайки в известна степен можем да кажем, че имаме атомите, които се организират в молекули, които създават аминокиселините, които изграждат белтъците, които изграждат клетките, после идват тъканите, органите и най-сетне организмите. Характерно за всяко следващо ниво е, че съдържа (включва) в себе си предходното, ала освен него има и нови свойства, качества. Това е много важно и често е изказвано с фразата, че „цялото е повече от сбора на частите”.
И така една клетка е много повече от механичен сбор от протеини, ензими, захари и т.н. чарколяци. По-важно е обаче, че с прехода от чарколяци към клетка свойствата се променят скокообразно, изведнъж. В клетката има повече разум, тя е по-организирана. Именно тук, в този качествен скок, Кен Уилбър и мнозина други виждат проявлението на някаква сила, на някаква разумна воля, която евентуално има множество имена – Бог, Тао, Природа, Вселенски разум, Празнота…Зависи коя традиция си изберете.
И така една клетка е много повече от механичен сбор от протеини, ензими, захари и т.н. чарколяци. По-важно е обаче, че с прехода от чарколяци към клетка свойствата се променят скокообразно, изведнъж. В клетката има повече разум, тя е по-организирана. Именно тук, в този качествен скок, Кен Уилбър и мнозина други виждат проявлението на някаква сила, на някаква разумна воля, която евентуално има множество имена – Бог, Тао, Природа, Вселенски разум, Празнота…Зависи коя традиция си изберете.
Според Уилбър животът има посока и тази посока е към увеличаване на разумността в системата. Във всяко следващо ниво - от кварките, изграждащи атома, през клетките до животното - интелекта нараства. И тази промяна не е постепенна, не е се е случила малко по-малко, а изведнъж. Уилбър шеговито доказва това с превръщането на крак в крило. Ако промяната бе станала плавно чрез мутации, видовете мутиращи така щяха да са изядени отдавна. Правилото за естествения подбор постулира, че в даден момент от развитието си една „храна” без крака и без крила е лесен обяд.
Доказването на съществуването на Вселенския разум
В книгата си „Философия на свободата” [2] забележителният руски философ Николай Бердяев критикува западния научен светоглед, който смята, че всеки факт може да бъде доказан. Според Бердяев това не е вярно и има факти, които са недоказуеми с инструментите на науката за знанието (гносеологията), с които оперира и съвременната изследователска парадигма.
Очевидно е, че забележката на Бердяев е вярна за нематериалните неща – любовта и приятелството например са недоказуеми експериментално. Никой не може да измери приятелството между двама човека.
През последните десетилетия се оказа, че естествените науки се сблъскват със същия проблем. Вероятно верни теории се оказват недоказуеми било заради несъвършенствата на апаратурата, било защото невъзможността за измерване е част от същността на явлението.
Остава въпросът кога научният светоглед ще приеме съществуването на интелект извън човешкия. Интелект, който според по-съвременните и холистични научни еволюционни модели е в основата на живота и на неговите проявления? И ако не може да се докаже, че такава сила съществува, но влиянието й е очевидно, ще стане ли вярата част от науката? А нима днес не е? Ако Едисон не бе вярвал, щеше ли да извърши около 100 000 неуспешни експерименти преди крушката да светне? Такова свръхупорство не е ли по силите само на вярата?
Доказването на съществуването на Вселенския разум
В книгата си „Философия на свободата” [2] забележителният руски философ Николай Бердяев критикува западния научен светоглед, който смята, че всеки факт може да бъде доказан. Според Бердяев това не е вярно и има факти, които са недоказуеми с инструментите на науката за знанието (гносеологията), с които оперира и съвременната изследователска парадигма.
Очевидно е, че забележката на Бердяев е вярна за нематериалните неща – любовта и приятелството например са недоказуеми експериментално. Никой не може да измери приятелството между двама човека.
През последните десетилетия се оказа, че естествените науки се сблъскват със същия проблем. Вероятно верни теории се оказват недоказуеми било заради несъвършенствата на апаратурата, било защото невъзможността за измерване е част от същността на явлението.
Остава въпросът кога научният светоглед ще приеме съществуването на интелект извън човешкия. Интелект, който според по-съвременните и холистични научни еволюционни модели е в основата на живота и на неговите проявления? И ако не може да се докаже, че такава сила съществува, но влиянието й е очевидно, ще стане ли вярата част от науката? А нима днес не е? Ако Едисон не бе вярвал, щеше ли да извърши около 100 000 неуспешни експерименти преди крушката да светне? Такова свръхупорство не е ли по силите само на вярата?
