Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)
Скъпоценностите са били крити 90 години в секретен фонд на Националния исторически музей

Свещеници от североизточна Гърция и гръцки депутати консерватори поискаха България да им върне реликви от манастирите по древните български земи в региона. Според гърците реликвите били "плячкосани" от българските военни през войните през 20-и век.

Духовници от Ксанти, Серес и Драма - митрополитите Панталеймон, Теологос и Павлос, призовали премиера Костас Караманлис чрез официалното радио на Гръцката православна църква.

В началото на март в Националния исторически музей бе отворен за първи път пред публика стоялият 90 години в тайна секретен фонд със средновековни златни и сребърни съкровища на България.

Те са били спасени по време на балканските войни и Първата световна война от екипа на проф. Богдан Филов, по онова време директор на Народния музей в София.

Фондът е бил отворен за изследователите и за реставрация преди 15 години. Най-ценната реликва в него е сребърен кръст от църквата "Свети Климент" на охридската патриаршия.

Този кръст е единственият известен с изображение на свети Константин и света Елена. Императрица Елена (247-327), съпруга на император Констанц Хлор и майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила свещения кръст, на който е бил разпнат Христос.

Охридският кръст е изработен от сребро с масивна позлата през 18-и век. Върху него са гравирани 15 сцени, следващи архаичната иконография. В средата на предната страна има отвор, в който е положено парче дърво. След реставрирането се оказва, че под металния обков за това парченце дърво е направена специална дървена рамка с легло, върху което има следа от смола, тъкани и златен прах.

Църквата ще направи цялостна експертиза на парчето дърво, за което историците вярват, че е от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос.
Учени ще направят въглероден анализ за възрастта на дървото.

Кръстът чудодейно премахва болката на доближилите го, твърдят дори историци. Но е важно и църквата да си каже думата. В Националния музей бил повикан за експертиза архимандрит Сионий, ректор на Софийската духовна семинария.

"Като познавач на тези реликвени кръстове мога да кажа, че съвсем възможно е това парче от дърво да бъде от кръста Христов... Като направа отговаря на традициите, които са за поставяне на най-ценни реликви. Ние ще се надяваме и уповаме на някакви чудеса и белези, по които Бог сам ще ни покаже, че това е от неговия кръст", каза архимандрит Сионий в интервю за БНТ.

В секретния фонд са били съхранявани средновековни български златни и сребърни съкровища. Историята на тяхното съхраняване започва през 1916 г., когато проф. Богдан Филов констатира в писмо до министъра на отбраната, че в Балканската, Междусъюзническата и началните месеци на Първата световна война много паметници на културата стават жертва на военните действия.

Гръцката армия подпалва манастирите при Струмица, английската артилерия съсипва Слимишкия манастир в Преспа и катедралния храм в Дойран и т.н.

Движимите паметници се разграбват или от местното население, както става в Охрид, или от самите войници и офицери от воюващите армии, вземащи си "за спомен" ръкописи и църковна утвар.

Затова в българската армия се сформира разузнавателен отряд от 200 учени и помагащи им войници, които в продъление на три години събират ценностите в застрашените райони и ги изпращат в Народния музей в София.

Тези паметници са над 400. Между тях са златната корона на охридския патриарх, златообкованото евангелие на Теофилакт Български с изображения от живота на Христос и св. Климент, златни и сребърни кръстове.

Има много накити, изработени от Чипровската златарска школа и Охридската художествена школа, които показват връзката на българското със западноевропейското изкуство. За първи път са показани и много икони от по-малки манастири.

Изключителна по своето майсторство е Дарохранителница от манастира Дечани - създадена в Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро, позлата, скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, на нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

В колекцията има и две олтарни двери от Охрид, които свидетелстват за високите достижения в дърворезбата и иконописта от 15-и век. Сред непоказваните находки са мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир, изработена през 1833 г.

Различни паметници са свързани с богослужебната практика. Сред тях са църковни тъкани, украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли, мощехранителници със скъпооценни камъни, множество кръстове, под чиито обкови векове наред са се съхранявали реликви.

Добре запазени са и много потири, кадилници и кандила, сред които най-голямо е сребърното кандило с тегло 15 кг. Задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събирали помощи за манастирите, са били таксидиотските кутии. В колекцията са запазени такива кутии, подплатени с кадифе и украсени със златни и сребърни релефи.

Те са станали притежание на българската държава благодарение на спасителната експедиция около фронтовата линия в Беломорска Тракия и Македония.

Били са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия по силата на несправедливия към България Ньойския договор Македония е поделена между тях.

Особено впечатляваща е дарохранителницата от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма. В нея са се пазели частици от мощите на св. Дионисий I патриарх Константинополски, на св. Йоан Златоуст и на св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници са предадени на съхранение в Рилския манастир.

Сега гръцкият митрополит Панталеймон твърди, че след 1997 г. искал да бъдат върнати 44 пергамента от ХІ век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус.

"Като използваме повода на присъединяването на България към ЕС, искаме да обърнем внимание върху проблема с легални средства", казва той.

Митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес пък твърди, че са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети.

Митрополитите са получили подкрепата на трима депутати от партията "Нова демокрация". Депутатката от Серес Мария Царуха-Колия дори била сигурна, че "откраднатите реликви са крити в криптата на катедралата "Св. Александър Невски" в София".

"Тези реликви не са плячкосани от българското вероизповедание. Нямам информация те да се намират в ръцете на българското вероизповедание. Българската православна църква не е участвала в това и реликвите най-вероятно се намират в национални музеи и хранилища."

Това заяви за българските медии Иван Желев, директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет. От това, което съм чел, българи твърдят, че са ги съхранявали по време на Първата световна война. Но в крайна сметка не зная кой и как е събрал тези неща и къде точно се намират в момента, допълни Желев.

Източник: НЕТИНФО и Евроком

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ahxy6 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.