Скъпоценностите са били крити деветдесет години в секретен фонд на Националния исторически музей
Свещеници от североизточна Гърция и гръцки депутати-консерватори поискаха България да им върне реликви от манастирите по древните български земи в региона. Според гърците реликвите са „плячкосани“ от българските военни през войните през 20 в. Духовници от Ксанти, Серес и Драма – митрополитите Панталеймон, Теолог и Павел, са призовали премиера Костас Караманлис чрез официалното радио на Църквата на Гърция.
В началото на март в НИМ за първи път пред публика беше отворен стоялият деветдесет години в тайна секретен фонд със средновековни златни и сребърни съкровища на България. Те са били спасени по време на балканските войни и на Първата световна война от екипа на проф. Богдан Филов – по онова време директор на Народния музей в София. Фондът е бил отворен за изследователите и за реставрация преди петнадесет години. Най-ценната реликва в него е сребърен кръст от църквата „Св. Климент“ на Охридската архиепископия и патриаршия.
Този кръст е единственият известен с изображение на св. Константин и св. Елена. Имп. Елена (247-327) – съпруга на имп. Констанц Хлор и майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила свещения Кръст, на който е бил разпнат Христос.
Охридският кръст е изработен от сребро с масивна позлата през 18 в. Върху него са гравирани петнадесет сцени, които следват архаичната иконография. В средата на предната страна има отвор, в който е положено парче дърво. След реставрирането се оказва, че под металния обков за това парченце дърво е направена специална дървена рамка с легло, върху което има следа от смола, тъкани и златен прах. Църквата ще направи цялостна експертиза на парчето дърво, за което историците вярват, че е от Кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос. Учени пък ще направят въглероден анализ за възрастта на дървото.
Кръстът чудодейно премахва болката на доближилите го – твърдят дори историци. Важно е обаче и Църквата да си каже думата. В НИМ е бил повикан за експертиза архим. Сионий – ректор на Софийската духовна семинария. „Като познавач на тези реликвени кръстове мога да кажа, че съвсем възможно е това парче от дърво да бъде от Кръста Христов… Като направа отговаря на традициите, които са за поставяне на най-ценни реликви. Ние ще се надяваме и уповаваме на някакви чудеса и белези, по които Бог Сам ще ни покаже, че това е от Неговия Кръст“ – каза архим. Сионий в интервю за БНТ.
В секретния фонд са били съхранявани средновековни български златни и сребърни съкровища. Историята на тяхното съхраняване започва през 1916 г., когато проф. Филов констатира в писмо до министъра на отбраната, че в Балканската, в Междусъюзническата и в началните месеци на Първата световна война много паметници на културата стават жертва на военните действия. Гръцката армия подпалва манастирите при Струмица, английската артилерия съсипва Слимишкия манастир в Преспа и катедралния храм в Дойран и т. н. Движимите паметници се разграбват или от местното население, както става в Охрид, или от самите войници и офицери от воюващите армии, вземащи си „за спомен“ ръкописи и църковна утвар. Затова Българската армия сформира разузнавателен отряд от двеста учени и помагащи им войници, които в продъление на три години събират ценностите в застрашените райони и ги изпращат в Народния музей в София.
Тези паметници са над четиристотин. Между тях са златната корона на Охридския патриарх, златообкованото Евангелие на бл. Теофилакт Български с изображения от живота на Христос и св. Климент, златни и сребърни кръстове. Има много накити, изработени от Чипровската златарска школа и Охридската художествена школа, които показват връзката на българското със западноевропейското изкуство. За първи път са показани и много икони от по-малки манастири.
Изключителна по майсторството на своята изработка е Дарохранителница от манастира „Дечани“ – създадена в Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро, позлата, скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, на нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на Късната античност. В колекцията има и две олтарни двери от Охрид, които свидетелстват за високите достижения в дърворезбата и иконописта от 15 в. Сред непоказваните находки са мощехранителница от манастира „Св. Наум“ край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир, изработена през 1833 г.
Различни паметници са свързани с богослужебната практика. Сред тях са църковни тъкани, украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли, мощехранителници със скъпооценни камъни, множество кръстове, под чиито обкови векове наред са се съхранявали реликви. Добре запазени са и много потири, кадилници и кандила, сред които най-голямо е сребърното кандило с тегло 15 кг. Задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които са събирали помощи за манастирите, са били таксидиотските кутии. В колекцията са запазени такива кутии, подплатени с кадифе и украсени със златни и сребърни релефи. Те са станали притежание на българската държава благодарение на спасителната експедиция около фронтовата линия в Беломорска Тракия и Македония. Били са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия според несправедливия към България Ньойски договор, по силата на който Македония е поделена между тях.
Особено впечатляваща е дарохранителницата от манастира „Св. Богородица Косиница“ край Драма. В нея са се пазели частици от мощите на св. Дионисий Първи, патриарх Константинополски, на св. Йоан Златоуст и на св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници са предадени на съхранение в Рилския манастир.
Сега митр. Панталеймон твърди, че след 1997 г. е искал да бъдат върнати четиридесет и четири пергамента от 11 в. – от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус. „Като използваме повода на присъединяването на България към ЕС, искаме да обърнем внимание върху проблема с легални средства“ – казва той. А митр. Теолог от манастира „Продом“ до Серес твърди, че са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети.
Митрополитите са получили подкрепата на трима депутати от партията „Нова демокрация“. Депутатката от Серес Мария Царуха-Колия дори е сигурна, че „откраднатите реликви са крити в криптата на катедралата „Св. Александър Невски“ в София“.
„Тези реликви не са плячкосани от българското вероизповедание. Нямам информация те да се намират в ръцете на българското вероизповедание. Българската православна църква не е участвала в това и реликвите най-вероятно се намират в национални музеи и хранилища“. Това заяви за българските медии проф. Иван Желев – директор на Дирекция Вероизповедания към Министерския съвет. „От това, което съм чел, българи твърдят, че са ги съхранявали по време на Първата световна война. В крайна сметка обаче не зная кой и как е събрал тези неща и къде точно се намират в момента“ – допълни той.
* Източник: Нетинфо – Евроком
