Дискусия за ненужната истина и историческата памет в Русия

Писателят Виталий Шенталински, председател на Комисията за творческо унаследяване на репресираните писатели на Русия, каза пред студенти от Свето-Филаретовския институт, че, работейки над историята на сталинския терор, „той все по-често се сблъсква с истина, която не е необходима никому”, добавяйки, че Русия е болна от „тежката болест на историческото безпаметство”.

„Съгласни ли сме с тази негова оценка? Може ли това положение да бъде поправено и какво трябва да се направи за това?” – с тези въпроси се обръща към свещенослужителите и експертите кореспондент на “Regions.ru”.

Според мнението на свещеник Димитрий Лин, който е сътрудник на отдела на Московската патриаршия по въпросите на религиозното образование и катехизацията и Изпълнителен директор на Рождественските образователни четения, репресиите от съветските години и до днес не са получили полагащата им се оценка нито в историческите изследвания, нито в общественото съзнание. „Църквата помни, че в духовно отношение това време е било много тежко, че е било време на гонения. Но гонителите не се разкаяха за нищо. Те и до днес имат своите защитници и единомишленици” – казва той.

„Русия се нуждае от сериозно и дълбоко осмисляне на това време. Смятам, че определени обществени институти са длъжни твърдо да посочат, че в онази епоха са се творили дела противни и на човешките, и на Божиите закони. Длъжни сме да осъзнаем този грях, длъжни сме да помогнем на жертвите на тези гонения, много от които са все още сред нас. И най-важното – всичко това трябва да бъде дълбоко запечатано в съзнанието на народа. След войната немците се покаяха за извършените от тях злодеяния. При нас, за съжаление, няма нищо подобно” – казва отец Димитрий.

И добавя: „Аз одобрявам създаването на Комисията по противодействие на опитите за фалшифициране на историята в ущърб на интересите на Русия. Наистина, днес съществуват множество фалшификации, с чиято помощ искат да принизят ролята на Русия във войната и да прехвърлят отговорността за годините на репресии от техните организатори, които са се ръководили от идеологически съображения, върху целия руски народ. Това обаче, че в названието се употребява изразът интереси на Русия, ни заставя да се замислим: ако някакъв факт не говори в наша полза, какво – трябва ли той да бъде предаден на забравата?”

„Необходима е целенасочена политика, която да възстанови в общественото съзнание образа на руската история – без самооплюване и самоунижение, но и без прикриване на мрачните страници от миналото. Длъжни сме честно да припомним гоненията срещу Църквата, унищожаването на християнството и други страшни престъпления от съветските години. Тогава ще можем да преодолеем инерцията, тогава ще можем и да се очистим от греховете” – заключава свещеникът.

На същите въпроси отговаря и Максуд Ибнугаджарович Садиков – ректор на Севернокавказкия университетски център за ислямско образование и наука. Той напомня думите на Расул Гамзатов: „Който стреля в миналото с пистолет, по него ще стрелят в бъдещето с пушка”.

„Историческата памет е изключително важна съставка за всяко общество. Тя е важна за всеки човек. Който не помни миналото, за него няма бъдеще – това е известна истина”, казва той.

Това, което се случва през последните години с историята в републики като Украйна и Грузия, е много печално явление. За мене Виталий Шенталински е прав и ние наистина имаме нужда от изучаване на историята. Без това ще ни бъде трудно да строим отново перспективата на нашето бъдеще в далеч не простото време, в което живеем. В епохата на глобализация и геополитически промени сме длъжни някак да запазим своята идентичност, допълвайки по този начин другите, защото Всевишният ни е създал различни, за да се допълваме един-друг с онези ценни качества, които притежаваме. Това обаче е невъзможно без познаване на собствения ни исторически път”, отбелязва Максуд Ибнугаджарович.

„Днес много страници от времето на сталинския терор са затворени за нас. Само в един Дагестан са били ликвидирани около две хиляди и четиристотин свещенослужители. За много от тях ние не знаем нито местата, където са били погребвани, нито местата, където са били убивани. Тези страници трябва да бъдат отворени”, подчертава той.

„Съвсем друг въпрос е, че историята изисква задълбочаване. Не трябва да рисуваме миналото в един единствен цвят или да смятаме за злодеи всички, които са живели в онези времена”, заключава Максуд Садиков.

На свой ред първият заместник-председател на управляващия работата на Руския обединен съюз на християните от евангелската вяра (Петдесетниците) еп. Константин Владимирович Бендас отбелязва, че историческото безпаметство е гибел за нацията.

„Днес е важно да слушаме истината, да я помним и да говорим за нея, като започнем от собствените си деца и продължим отвъд пределите на семейството – с помощта на онези ресурси, които са ни на разположение. За свещеника това е църковната катедра, за журналиста това са средствата за масова информация, а за политика и общественика – други аудитории. Трябва да говорим, а не да мълчим, да си припомняме за времето, препрочитайки Архипелаг Гулаг  – книга, която не е издавана от 90-те”, казва той.

„В противен случай безпаметството ще убие нацията, която не е извлякла уроците от своето минало. Или ще забравим за всичко и – за пореден път – ще настъпим върху същите гребла, или ще осъзнаем своето минало и ще го оставим зад нас”, добавя протестантският епископ.

„Още едно революционно братоубийство няма да бъде преживяно. Трябва да бъде осмислено това, което ни се случи, да се научим да ценим хората около нас – нашите съграждани, да ценим и отношенията вътре в собствената ни страна, и с онези народи, които все пак отчасти някога сме предали – във времето на разпада на СССР”, казва той.