Борислав Цеков - главен секретар на омбудсмана на Република България
- Г-н Цеков, изтича тримесечният срок за постигане на съгласие между държавата и жалбоподателите, определен от Европейския съд в Страсбург. Съгласие между страните едва ли е възможно, но все пак, какъв е вашият коментар? Защо се стигна дотук? Защо се стигна държавата ни да заплати обезщетение по тази присъда?- Никакво обезщетение няма да заплаща българската държава, тъй като все още няма влязло в сила решение на Съда в Страсбург. Имаме едно незавършено производство. Нещо повече - вече официално България отправи искане, делото да бъде преразгледано от Голямата камара на Съда. Причина за това е, че решението е наситено с противоречия и нарушения на някои основни правни принципи. Включително това, че този Съд няма никаква юрисдикция по отношение на която и да е държава да се произнася за нейни актове, извършени преди съответната държава да е ратифицирала конвенцията. В случая, едва ли не, половината от текста на решението се базира на открито политическа оценка на този Съд, за избирането на Негово Светейшество Патриарх Максим през 1971 г., при положение че България е страна по Европейската конвенция от 1992 г. Основен принцип на международното право е, че то не се прилага с обратна сила. Въобще това решение е базирано върху редица неверни факти и оценки, посочени от разколниците, които съдът с лека ръка възприема без солидни аргументи и даже напълно безкритично. Същевременно съдебният състав остава "глух и сляп" за фактите и юридическите доводи, изложени от българската държава, от БПЦ и от останалите Православни църкви. Някои от тях Съдът се опитва, макар и неубедително, да опровергае в мотивите си. Скандалното обаче е, че най-важните от доказателствата, които в голяма степен предопределят правната квалификация на случая, са просто пренебрегнати и премълчани.
- Трябва да се подчертае, че в своята досегашна практика, казано най-обобщено, Страсбургският съд основателно е възприел, че когато е налице разделение в едно вероизповедание, държавата следва да запази неутралитет и да не се намесва в полза на някоя от страните в създалия се религиозен спор, докато самото вероизповедание не разреши този спор съобразно своите вътрешни правила и канони. Такъв ли е случаят с БПЦ обаче?
- Категорично не! Възникналият през 1991-92 г. спор и разкол в БПЦ е канонично решен и преодолян през 1998 г. При това - в съответствие със Съборното начало, което е основополагащо за Православната църква. Разколът е прекратен по силата на авторитетно и императивно по своята църковно-каноническа същност решение, постановено на най-висш форум на Вселенското православие - Всеправославен събор. съгласно каноните на Православието. Онези, които откажат да се подчинят на решенията на този най-висш форум, остават не просто извън БПЦ, но извън самото Православие въобще и вече не се считат за православни християни поради тежките канонични нарушения, които са извършили. Принадлежността на един духовник към Православната църква (прочее сходно е положението и в Католическата, и в редица други църкви), не е въпрос единствено на лично самоопределяне, а още по-малко упражняване на някакво индивидуално право, а преди всичко съблюдаване на хилядолетни правила, канони, йерархически отношения и изисквания, които не се променят конюнктурно или пък според исканията на една или друга група духовни лица, или миряни.
- С други думи, от гледище на практиката на Съда в Страсбург, решенията на Всеправославния събор от 1998 г. представляват авторитетно и обвързващо религиозната общност окончателно решение на съществувалия спор за каноничността на църковното ръководство?
- Следователно, да се твърди, както това прави съдебният състав, постановил скандалното решение, че при влизането на Закона за вероизповеданията от 2002 г. в сила, БПЦ е била разделена и са съществували две "съперничещи си ръководства", е правен и фактически нонсенс. Оттам и твърдението, че е осъществена недопустима държавна намеса във вътрешните дела на БПЦ, е несъстоятелно и даже абсурдно!
- Има ли шанс обжалването на решението от страна на държавата?
- Искането на държавата е много добре обосновано. Показателно за обществената и общоевропейска значимост на дефектите, които съдържа това решение на Съда в Страсбург, е и това, че в изготвянето на искането за преразглеждане се включиха с мнения и тези водещи правници и специалисти по международно право от няколко европейски държави.
- Има ли друг възможен вариант? С какви аргументи трябваше да се защитава държавата в това дело?
- Държавата се е защитила с всички необходими аргументи, но Съдът в Страсбург, бидейки неспособен да ги опровергае, ги е премълчал и не се е произнесъл по тях. Това е нарушение на фундаментален правен принцип – че един съд трябва да се произнесе по всички факти и доказателства, посочени от страните по делото. Затова делото трябва да се преразгледа.
- Може ли окончателното решение в Страсбург да постанови и узакони, легализира синода на Инокентий у нас?
- Не, не може, защото този Съд не може да се произнася за това, кой е патриархът на хилядолетната Българска православна църква, която е съществувала, дори преди да е съществувал град Страсбург, а камо ли този Съд. Дори въпреки всичко, това противоречиво решение някога да влезе в сила, то няма да има последствия за БПЦ и нейния единствен и каноничен патриарх и Свети Синод. Ще ви дам съвсем нагледен пример, какво ще се случи – Съдът в Страсбург преди няколко години "изобрети" някакво "македонско етническо малцинство" в България и поиска българският съд да регистрира ОМО "Илинден", въпреки че тази организация представя нередовни и даже фалшифицирани документи. Както виждате, години минават, но нито има в живота на България "македонско етническо малцинство", нито пък въпросната организация е регистрирана. Така ще стане и ако Съдът в Страсбург поиска да разцепи БПЦ и да легитимира разколниците.
- Ще доведе ли решението и до промяна на Закона за вероизповеданията?
- Няма никакви сериозни причини за промяна в Закона за вероизповеданията в частта му, която се отнася до статута на Българската православна църква. Като основен автор и политически инициатор на този закон винаги съм казвал, че подобна промяна няма да има. Както виждате, вече седем години той действа без проблеми, независимо от крясъците на неколцина самозвани "правозащитници" и майкопродавци. Така ще бъде и занапред. Защото БПЦ и всички истински православни християни подкрепят закона. И защото противниците на БПЦ нямат реално обществено влияние, за да получат парламентарно мнозинство, което да извърши подобно посегателство върху традиционната за страната ни религия. Но се чудя, няма ли най-сетне някой да се запита на висок глас, защо кресльовците, които така са се "загрижили" за Българската православна църква, нямат нищо общо с нея?! Вижте първо застъпниците и адвокатите на разколниците – евангелисти или възпитаници на протестантски университети, някои от които дори участват в ръководни структури на протестантски деноминации. Какво общо имат те с Православието, та се намесват толкова системно в неговите дела?! Защо не се занимават с религиозните общности, към които принадлежат? След това, помислете защо групичката, назоваваща се "Български хелзинкски комитет", мълча, когато Филип Димитров, Фори Светулката, Йордан Соколов и Татарчев с полиция и побоища превзеха църквите и храмовете през 1992 г. и ги дадоха на разколниците. Къде бяха тогава докладите, сигналите и възмущението на този комитет от посегателството върху религиозните ни права? Дали това мълчание тогава и хиперактивносттта им днес в ущърб на БПЦ и в полза на разколниците не е по същите антибългарски мотиви, поради които тези самоопределили се като "правозащитници" от години пишат доноси пред международната общност, с които искат признаване на някакво несъществуващо "македонско малцинство", на "помашка нация" в България?
- Възможно ли е съдът да постанови държавата да изплати само финансово обезщетение, но не и да бъде задължена да върне църковните имоти?
- Държавата не може да "връща" никакви църковни имоти, защото те не й принадлежат. Те са собственост на Българската православна църква. Неслучайно в оспорваното решение на Съда в Страсбург това е подчертано изрично!
- Какво ще загуби Българската православна църква от това?
- Църквата няма да изгуби нищо. Но още веднъж ще лъснат онези, които водени от съзнавани или несъзнавани анти-православни и нехристиянски чувства, провеждат истинска агресия срещу БПЦ. Средите около СДС и Иван Костов, които се опитаха да направят партиен преврат в Църквата, за да реализират свои най-користни политически интереси в периода 1992-2001 г., всъщност използваха същия сценарий и инструментариум, с който болшевиките в Съветска Русия предизвикаха т. нар. "живоцърковен разкол" през 1920-23 г. Но Църквата е вечна – тя преживя и болшевиките, ще преживее и днешните си душмани. Дано Господ ги вразуми!
