Мнения на български политици за църковния въпрос

Из интервю на Лили Маринкова със Стефан Софиянски, БНР,"Неделя 150"

Водеща: И така продължаваме с темата, която можеше да бъде коментирана през седмицата по повод на вестникарските заглавия, че президентът Първанов е бил при новия руски патриарх. Би трябвало да кажем, че една предварителна информация или едно очакване беше изразено преди това в петъчния брой на вестник "Атака", където евродепутатът от "Атака" от Слави Бинев говори за това, какво може да се помогне, как новият руски патриарх е обещал подкрепа на целия християнски свят и на Светия синод, за Светия български синод. Сега ще коментираме от политическата гледна точка на Стефан Софиянски, който е тук, в студиото, по повод на други парламентарни инициативи, но вие сте взели отношение към този съдебен проблем. Какво сте казали в парламента?

Стефан Софиянски: Добър ден. Добър ден на слушателите на "Хоризонт". Аз оставям настрани конкретния конфликт и също смятам, както и колегите, които преди малко казаха, че църквата сама... хората на църквата, администрацията на църквата са трябва да намери решение, което да бъде приемливо и което да успокои и нас, миряните, и да ни даде възможност да влизаме спокойно в храмовете. Но има един наистина сериозен политически проблем. За пореден път на България е лепнато едно срамно петно, и то благодарение на хора, които конкретно са визирани в решенията на съда. И аз, за да не бъда голословен, ще прочета някои от заключенията на съда. "В действителност ръководствата на религиозните вероизповедания били предварително одобрявани и дори директно номинирани от Българската комунистическа партия." Това е констатация на съда. Но това е за едно минало време. Оставям го. Оттам нататък обаче се казва за сегашното време: "На 21 юли 2004 година рано сутринта полицията блокира повече от 50 храма и манастири в страната, изгонва свещениците и персонала." Това е констатация на Европейския съюз. Ние спорихме, че не е така, имаше срамни гледки, които вървяха по всички телевизионни канали. Ето я констатацията: "Съдът счита, че полицейското отстраняване на стотици духовници и вярващи от техните храмове по нареждане на прокуратурата през юли 2004 година представлява вмешателство от страна на прокуратурата и полицията." И последният цитат: "Държавата се е намесила във вътрешната организация на Българската православна църква чрез радикални мерки, включително чрез държавна принуда, като нормативни ограничения и полицейски акции." Всичко това са констатации, за да се стигне до решението, че Европейският съд за правата на човека постановява, че България е нарушила член 9 от Конвенцията за правата на човека, става въпрос за свободата на мисълта, съвестта и религията - и България е осъдена. Абстрахирам се и от материалните последствия, от проблемите, които могат да възникнат от една такава присъда. Въпросът е, че отново на България се гледа с едно лошо око, като държава, която не спазва правата на човека, като държава, в която хората се изхвърлят от църквата с насилие, и тук моята позиция в парламента е, че парламентът, щото се цитира и закони, няма да влизам в подробност, които не е трябвало да бъдат приети, че парламентът, като публична институция трябва да се разграничи и да покаже... не само той, но и държавното управление трябва да покажат едно разграничаване от случилото се тогава. Не говоря за осъждане, но ясно разграничаване, за да се разбере, че ние сме си взели поука от този неприятен за страната ни случай. Как искаме да има доверие в България, когато на 22 януари, 5-и състав постановява именно такава тежка присъда. И Господ е милостив, и това е моята логика, и Той прощава, но ще прости на разкаяните, на тези, които се разкаят, и тези, които Го помолят за прошка. Това трябва да направим и ние - да посочим, че сме сбъркали, и да потърсим едно разграничаване и вече да оставим Църквата сама да реши проблемите си.    

Водеща:  Добре, но тогава как да коментирате резона българският президент да потърси като арбитър Негово светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия?   

С. Софиянски:  Надявам се, че това е с добри намерения. Не мога да преценя, не знам какво са говорили. Ако е в името на това, все пак църквата да търси решение по подобие на решение, което има и в Гърция, което... понеже те избираха скоро патриарх в Русия, ако е въпрос на някакви съвети или на опит, нищо лошо няма. Не смятам, че това е вмешателство като някаква пряка администрация. Просто ние трябва да стоим настрана, но трябва да се разграничим.

Водеща:   Получава се деликатен проблем - от една страна европейското законодателство, от друга страна нормата на православието или пък конфронтация между православието и европейската норма. Това е нелепо.   

С. Софиянски:  Нека да го оставим това, не разглеждаме това. Проблемът е, че държавата се е намесила по недопустим начин. Защото всички гледахме по CNN, по всички телевизии как биеха и изхвърляха свещеници от църквата. И зад това седят конкретни хора. Зад това седят заповеди, с нищо невиновните полицаи, с нищо невиновните хора, полицаите, бяха хвърлени срещу също така служителите на храма, включително и миряни. Знаете, че имаше и бити хора, включително и бившият министър-председател Филип Димитров беше бит по време на тези събития. Показа се, показваха се по всички... просто България излезе отново като една държава, която не спазва абсолютно никакви правила. И хората, които са го причинили, сега не вземат публична позиция, седят си и всички се правим, че нищо не е станало. Станало е и трябва едно ясно разграничаване - от президент до бивш министър-председател, тогава Симеон Сакскобургготски беше министър-председател. Тогава главен прокурор беше Никола Филчев. Тогава министър на вътрешните работи беше Петканов. Тези хора, те са цитирани тук като институции, тези хора най-малкото трябва да покажат, че са сбъркали и да кажат "прости ни, Господи, че го направихме това и че отново лепнахме петно на България".

Из интервю на Лили Маринкова с Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии, програма "Хоризонт", "Неделя преди всички"

Водеща : Нека да чуем и правозащитната гледна точка. Господин Грозев, какво е деликатното положение и в какво се състои намислянето на следващата стъпка, как трябва да се действа според вас?  

Йонко Грозев:  Струва ми се, че преди да почнем да мислим следващата стъпка, е добре да сме наясно какво каза европейският съд в своето решение и къде е коренът на проблема. Коренът на проблема е в това, че този... това разединение, този спор в Българската православна църква, който възникна в началото на 90-те години, не можеше да бъде решен по правен ред, просто защото църквата съществуваше в един правен вакуум. Комунистическият режим я беше оставил без правна регламентация, което беше инструмент за по-силен контрол върху църквата освен този, осъществяван през Държавна сигурност. И в момента, в който възникна този спор вътре между двете групи в православната църква, нямаше и не беше възможно да бъде намерен, да бъде намерено правно решение на спора такова, каквото би било по отношение на всяка друга организация, ако такъв спор възникне. Именно това създаде тази особена ситуация, в която държавата трябваше да действа с максимална безпристрастност, без да взима страна, и да се опита да помогне на двете страни да постигнат едно компромисно решение. От гледна точка на международно право в една такава ситуация, в каквато ние попаднахме, а такава между другото тя не е уникална, подобно решение има по отношение на църквата в Молдова, по отношение на други религиозни общности. В такава ситуация държавата има две възможности. Или да опита като медиатор да постигне съгласие между двете групи, или да ги регистрира като отделни изповедания. А вместо това българското правителство, предходното, и парламентът 2004 г. решиха, че ще вземат страна в спора, ще посочат една от двете групи като легитимно ръководство на църквата, ще го регистрират и със силови мерки ще изгонят от храмовете представителите на другата група. Именно това действие Европейският съд по правата на човека прие, че е в нарушение на правата на свобода на религия и всъщност това решение ни връща в начална точка. Ние отново сме изправени в ситуация, в която държавата има тези две опции - или да се опита да помогне на двете групи да намерят общ език, да намерят някакво съгласие, някакъв консенсус да бъде постигнат, или ако това е абсолютно невъзможно, в крайна сметка да ги регистрира като отделни изповедания, така че те да могат да осъществяват религиозната си дейност по един свободен начин. 

Водеща:  После ще продължите, но с мисията да се поиска мнението на Негово светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, се отрича потребността и възможността въобще както съдът, така и държавата да боравят с проблемите на православната църква. Ето какво се казва в това интервю с евродепутата от "Атака" Слави Бинев, пардон, архонт Бинев. Той казва, че Негово светейшество е заявил в срещата си с тях, българите, че целият православен свят трябва да застане на страната на българския Свети синод, който в момента е атакуван в Страсбург с дело, в което така нареченият алтернативен синод съди България за накърняване на неговите права, и е изразил една много ясна позиция, която казва, че никой светски съд не би имал моралното, както и човешкото право да се меси в божиите дела и божиите канони. Патриарх Кирил е категоричен, че в този случай трябва целият православен свят да застане в защита на Светия синод, защото православните закони са различни и съдът в Страсбург не би трябвало да има мнение по тях. Това беше краят на цитата. Слушаме ви, господин Грозев.

Й. Грозев:  Ами това е една позиция, която влиза в откровено противоречие с основни принципи за свобода на религията, свобода на изповеданията, според която държавата може да избира и налага позиции на вярващи и на свещенослужители. А очевидно това, първо, не е прецедент, защото, както казах вече, подобни решения на Европейския съд има по отношение на спорове в други... по други изповедания и освен това в крайна сметка гарант за върховенството на закона, гарант за правовия ред е държавата, а църквата не е. И в този смисъл една такава позиция е доста крайна, защото тя в крайна сметка това, което твърди, е, че църквата е извън държавата и държавата няма никакъв ангажимент по отношение на регламентирането и регулирането на религиозната дейност. По същото време тази позиция винаги иска от държавата помощ, когато трябва да се решава един проблем по един или друг начин, а очевидно една такава позиция влиза в ясно противоречие с основните принципи на модерните общества, в които държавата гарантира равнопоставеност на различните изповедания и гарантира свобода на изповеданията. Именно тази гаранция българското правителство не даде през 2004 г. и обръщането сега към Руската православна църква, която има именно тази позиция, в крайна сметка е доста тревожно именно защото то ги противопоставя с основните принципи на върховенство на закона, на зачитане на индивидуалните права на отделния човек.

Водеща:  Преди малко чухме как Стефан Софиянски дава идея за една парламентарна инициатива, която да постави граница между стореното насилие, но вие как смятате, че чисто съдебно трябва да се действа от гледна точка на това, че трябва да се изработи някакво консенсусно мислене?

Й. Грозев:  Това, което... решението на Европейския съд по правата на човека ни връща в позицията на 2004 г., а когато отново... и отново държавата е в тази ситуация, в която тя трябва да положи усилията и като медиатор да постигне консенсус между двете групи, или ако не е в състояние да постигне такъв консенсус, да пристъпи към регистриране на две отделни изповедания. Това са двете опции и разбира се, по отношение на първата опция, държавата като медиатор, всякаква помощ от добронамерени доброжелателни участници в процеса и външни наблюдатели, към които участниците в процеса имат доверие, би могла да   помогне. В крайна сметка постигането на един такъв консенсус между двете групи би било най-доброто и най-желаното решение. А така или иначе държавата не може да действа въпреки волята на двете групи и единствено решение, което е постигнато със съгласие на двете групи, може и в крайна сметка да бъде легитимно.

Константин Пенчев, председател на Висшия административен съд, "Неделя преди всички"

Водеща: Г-н Пенчев, говори се за особено деликатните съдебни проблеми на Българската православна църква. По този повод е поискан сондаж по време на посещението на българския президент в Москва. Вие как смятате, че трябва да действа министерството ви, доколкото разбирам, това е въпрос на намиране на експертна гледна точка и трябва да бъде... изключително въпросът е поверен на Министерство на правосъдието?

К. Пенчев:  Вижте, аз като православен християнин имам моите пристрастия по въпроса, които мисля, че са ясни. Смятам, че ВАС е изиграл доста, бих казал, не много добра роля в този въпрос и във възникването  на този спор. Не мисля, че трябва да продължаваме изобщо да взимаме отношение като институция по този въпрос. Това е въпрос между държавата и между независимата църква. 

Водеща: Но кой от името на държавата?

К. Пенчев: Чувам, че Министерството на правосъдието има там, доколкото знам, Комитет по вероизповеданията или какво беше, към Министерския съвет. Това са органите, които би трябвало да съдействат и да участват, макар и не пряко, разбира се, в решението на този чисто канонически и църковен въпрос.

Константин Тренчев, "Подкрепа", в "Неделя преди всички"

Водеща:  Малко повече за това, което също коментирахте, доколкото бе тема в студиото, за посредничеството, което е потърсено на Негово светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия?

К. Тренчев: Вижте, аз не бих казал, макар че съм доста добре запознат и с религията като такава и познавам участниците в този спор. Начинът, по който държавата се намеси, беше недопустим и сега ние не трябва да се учудваме, че Западът е... съдът е взел такова решение. Що се касае до мнението на руския патриарх, току-що избран и т. н., сега, нищо лошо няма президентът, отивайки в една държава, да види и най-висшия духовен ръководител, нали, в случая новия патриарх. Обаче си мисля, че никак не върви един духовен ръководител на друга държава да взима отношение по проблем, който е извън Църквата под негова юрисдикция. Ние сме автокефална църква, ние сме независима църква. Значи по-скоро, ако този човек, Негово светейшество руско, иска да направи нещо, по-скоро да изпрати една делегация, която да дойде тук, да се срещне с едните, да се срещне с другите, да им каже "братя, християни, дайте да видим форма и начин да се помирим. Станало, станало, не може да го върнем, но нека да намерим форма и начин да съществуваме заедно". Да играят ролята на посредници. А не в случая, нали, да взимат категорична позиция - тоя е правият, другите са кривите. Защото, да, наистина Руската православна църква е най-голямата в православния свят. Безспорно. Тя винаги се е изживявала като третия Рим, това е също безспорно, нали, обаче за разлика от католицизма ние сме група автокефални църкви. Аз съвсем не съм убеден, че пък на друга православна църква, нали, патриархът няма да е на друго мнение. Тъй че това са много деликатни въпроси. По-добре е ние тук да си ги решаваме, в България, и то, да ви кажа честно, политиците трябва, тъй като мисля, че в основата си те забъркаха проблема, те взеха страни и т.н., да намерят форма и начин да съберат тези хора и да потърсят някакво решение. Иначе просто ще имаме два синода, нали. Това едва ли ще е кой знае каква трагедия, защото, ако не се лъжа, в съседна Гърция това е факт от много години. Но не е работата - какво да делим православните, всички сме кръстени, нали.

Петър Кънев, депутат от БСП, в "Дарик радио", "Седмицата"

Водещ Кирил Вълчев:  Накрая, понеже следващата ни тема е църквата. Какво точно очаква България да направи руският патриарх по дебата за разкола на уж самостоятелната Българска православна църква?

П. Кънев:  Вижте, аз не съм теолог, не съм специалист, за съжаление не съм и юрист... Истината е, че руската православна църква е изключително притеснена от прецедента, в който граждански съд в Брюксел, в Страсбург, взима решение и узаконява дубъл синод. Притеснението между другото не е само на Руската православна църква, а и на Римокатолическата църква. Така, че в скоро време... това беше темата на разговор. Аз не виждам нищо лошо в това. Темата се повдигна между другото не от президента Първанов толкова, колкото от владиката Николай и от новия руски патриарх. Но президентът Първанов категорично изрази подкрепата на българската държава за... на страната на Българската православна църква в този спор. Но темата, аз самият не съм специалист, разпитвах на място, се оказа, че е доста деликатна и е доста опасна.