В началото на Октомврийската революция в Русия излизали над 600 православни вестници и списания. Всички те били закрити от съветския режим още през 1918 г. Днес в страната, която преди 20 години обявяваше атеизма за свое кредо, отново излизат стотици вестници, списания и новинарски бюлетини, посветени на живота на най-голямата православна Църква в света. Действат над 3500 православни сайта, а някои свещеници имат свои блогове.
Смъртта на Светейшия патриарх Алексий ΙΙ през декември разтърси цяла Русия и неговото погребение беше широко отразявано от държавната телевизия. Документални програми, посветени на живота му, бяха излъчени по много канали. Редакторът на официалния вестник на Руската православна църква “Църковен вестник” Сергей Чапнин разказва, че по време на подготовката на първия фестивал на православните средства за масово осведомяване през 2004 г. му се обадил правителствен чиновник, който искал да разбере подробности за събитието. “Разбрах, че той очакваше да има около 50 участника”, казва Чапнин за фестивала, в който взели участие 400 журналисти. “Когато му казах, че ще представим 500 издания, с които от своя страна са свързани над 10 000 журналисти, на другия край на линията се възцари мълчание”.
Православните СМИ, както и самата Църква, не винаги следват кремълската линия. По време на августовския конфликт в Южна Осетия Московската патриаршия и православните издания говореха за войната като за трагично недоразумение между двете страни с общо християнско наследство. Владимир Легойда, редактор на най-влиятелното православно луксозно списание “Тома”, казва, че вестник “Комерсант” направо е запалил телефоните им след смъртта на патриарха. “Фактът, че се обърнаха към нас и обърнаха толкова голямо внимание на това събитие, е, разбира се, промяна”, казва Легойда, но добавя: “Аз съм реалист. Разбирам, че обществото не се променя така лесно и така бързо”.
Темата за възраждането на православието все по-често се разглежда от светските средства за масово осведомяване. Чисто православните издания също й отделят огромно внимание, въвличайки в дискусията както новообърнати, така и нецърковни хора. След всички перипетии през последните 90 години в историята на страната руснаците все по-често се обръщат към своите православни корени.
Вестник “Комерсант” изиграл ролята на школа по журналистическо майсторство за Юлия Данилова, главен редактор на едно друго илюстровано православно списнаие “Нескучный сад”. Редакцията на списанието е разположена в храм, който се намира на територията на Първа градска болница и е известна със своята благотворителна дейност. Колегата от “Комерсант”, с когото Юлия работи, е дякон. Друг редактор е работил в “Московский комсомолец” и светските илюстровани издания, но Юлия се прехвърля в “Нескучный сад”, когато съдържанието на тези издания влиза в конфликт с нейната все по-задълбочаваща се вяра.
Списание “Тома” носи името на апостол Тома, който повярвал във възкресението на Христос, едва когато е имал възможност да се докосне до Неговото ребро. Голяма икона с този евангелски сюжет виси в конферентната зала на списанието, която напомня на новинарския отдел на успешен западен вестник. В редакцията работят около 30 души, а бюджетът му е около 100 хиляди долара. Тази сума стига за покриването на всички разходи по проекта “Тома”, който включва и уеб-сайт и радио-програма. Главен източник за финансиране са частни спонсори, а част от разходите се покриват от реклама. “Тома” е най-успешното илюстровано списание с тираж 30 хиляди. В сравнение със светските издания това не е висок тираж. По думите на Чапнин “Църковен вестник” излиза в 20 000 броя, както и ноемврийският брой на сп. “Нескучный сад”. Успешните централни издания излизат в тираж 10 000 екземпляра, докато в провинцията средният тираж е около 3000. Повечето църковни списания и вестници могат да се намерят в църковните лавки и магазини за религиозна литература, но “Тома” се продава добре и в обикновените будки редом със светските издания. Православните списания се финансират от реклама, която се състои преди всичко от представянето на икони и религиозна литература. Финансовата криза засегна и православните издания, налагайки затягане на коланите. Легойда е завеждащ катедра международна журналистика в Московския държавен институт за международни отношения, където се подготвят бъдещите дипломати. Той започнал да ходи на църква още като студент в Москва в началото на 90-е години, а по време на стажа си в Калифорния се запознал с бивши пънкари и рокери, които били станали православни монаси и им помогнал да издадат списанието “Смъртта на света”, като използвал пънк-естетиката за дискусия на православни теми. Когато се върнал в Русия, Легойда се опитал да намери общ език с нецърковната младеж и издал книга “Пречат ли джинсите на спасението?”. След като православието в Русия започнало да се чувства по-уверено, “Тома” се обърнал към различните нива на религиозен скептицизъм. “Никога не сме били фанатици, казва Легойда. - Винаги сме признавали, че ние имаме своите съмнения. Но ако по-рано можеше да кажеш, че се съмняваш, дали има Бог, то днес хората размишляват над това, дали трябва да се ходи на църква”. Популярността на православието породи нови проблеми. “Днес хората лесно казват за себе си, че са православни, но не променят своя начин на живот - казва Легойда. – Православието като всяка друга религия означава промяна в живота”.
Особено голям проблем представлява отразяването на живота на известните хора както в православните медии, така и в светските. Започнаха дебати за опасностите от “православния гланц” и се появиха примери за глупави недоразумения, възникнали, когато светските медии разсъждават за православието. “Тома” често взема интервюта от знаменитости, в които те открито говорят за това, какво важно място заема в живота им вярата.
Юлия Данилова, редактор на “Нескучный сад”, се безпокои, че луксозните православни издания могат да принизят религията до нивото на привлекателен лайф-стайл. “Съществува опасност хората да се ограничат с организацията на православния бит. Печи пирожки като едно време и си сплитай косите, както в миналото. Но това означава, че избягваме проблемите на съвременния живот”. “Нескучный сад” публикува много статии за милосърдието, но обръща внимание и на други теми от духовния и обществения живот от гледната точка на православното богословие. В скорошните броеве бяха публикувани статии като “Как изглеждат ангелите?” и “Трябва ли да съдим комунистите?”.
Православието се оказва на най-неочаквани места. На стената в кабинета на Николай Усков, редактор на руското издание на мъжкото списание “GQ”, сред кориците на неговото списание виси оформена в средновековен стил почетна грамота, връчена му от патриарх Алексий ΙΙ за неговия труд в качеството на редактор на католическия раздел на Православната енциклопедия. Грамотата е заобиколена със снимки на ховивудски знаменитости. Усков е дипломиран специалист по история на християнството и монашеството в ранно-средновековна Европа и работил по професията си, докато не станал редактор на “GQ”. Дори редакторите на светското руско списание са подвластни на тази нова тенденция, защото тя ги допуска до кръга на елита. “Църквата стана част от обществения ритуал, - казва Усков. – Известните хора трябва да вярват, да ходят на църква, те трябва да имат икони, трябва да извършват поклоннически пътувания до Оптинската пустиня и Валаам и после да разказват на всички за това”.
Но в православните списания се разглеждат теми, които в “GQ” няма да намериш.
“Нашата най-важна тема са руските новомъченици”, казва Легойда, имайки предвид жертвите от болшевишкия и сталинския терор, загинали за вярата си и причислени към лика на светиите през 2000 година. “Хората в нашата страна през комунистическата епоха приемали венеца на мъченичеството, както през първите три столетия от съществуването на християнството, но сега те бяха много повече, отколкото в древността. “Тома” пише за тях във всеки брой. Те са нашето свещено съкровище”, казва Легойда.
