Цял живот съм мечтал да работя тук, казва завършилият богословие Иван Димитров-Сагата
След няколко месеца Иван Димитров ще навърши четиресет години. Той е енергичен като моторен трион и зад средния му ръст се крие тренираната физика на човек, който е започнал занимания по борба и бокс още от средното училище и дълги години е работил като полицай и оперативен работник в различни спецчасти на МВР. Иван завършва Природо-математическата гимназия „Христо Смирненски" в Перник, същата, в която е учил и президентът Георги Първанов, с успех 5,99. С приятелите си от „Акадeмик" Василев и Владо Кмета започват тренировки по бокс в "Металург" - Перник благодарение на учителя си по физическо Валентин Лозанов. В периода 1987-1989 отбива военната си служба. "След уволнението демократичните промени ни хванаха по „бели гащи", споделя той. Не ми се учеше висше образование, исках малко да си почина. Като малък, когато играехме на стражари и апаши, аз все исках да играя стражар, мечтаех си да стана полицай и да наказвам „лошите". Така през 1990 г. започнах като полицай в 6-то РПУ на МВР, София. Това бяха много бурни години - години на митинги, на избори, на истински политически пристрастия. В нощта на запалването на Партийния дом бях на работа и видях страшен хаос и отприщения народен гняв. В системата на МВР съм минал през различни структури и служби. Работил съм в охранителната полиция, бил съм помощник-следовател в следствието, работил съм и в „Отрезвителя" на София. Оттам са ми най-колоритните спомени от МВР - когато някой пиян се събудеше сутрин и ме пита: „А, бе, полицай, къде съм?" Аз му отговарям: „Как къде, не си ли спомняш, на гарата в Горна Оряховица". Това предизвикваше ужас у настанените и обикновено те възкликваха: „Леле, жена ми ще ме...".
Прозвището му Сагата някои свързват с умението му да захласва слушателя с живописните си истории, а други - с неговия кумир от борбата, грузинския борец Саладзе. Самият той признава, че най-интересна му е била работата в РЗ БОП при тогавашната Столична дирекция на вътрешните работи. Там започва през 1995 г., когато е още пресен споменът за убийството на Андро и Дафин (служители на РЗ БОП) от иранците Амир и Мердат.
Сагата започна бойното си кръщение именно в тяхната група. Борят се срещу наркотрафика и наркоразпространението на територията на столицата. Има шанса да работи с големи професионалисти, истински оперативни работници от старата генерация. "Винаги съм казвал, че добра работа е свършил онзи полицай, който не е допуснал престъпление в своя район, допълва той. Полицаят не трябва да се занимава с водене на клошари в РПУ, за да се броят проверените лица накрая на деня." Работата му в БОП му дава възможност да контактува с представителите на родния ъндърграуд. По думите му много от тях вярвали в Бог и се страхували от неговото възмездие, но не можели да се преборят с изкушенията на лукавия. "В крайна сметка много от тях сега са близо до Твореца си", заключава Сагата. Последните години работи в новосъздадената Дирекция „Миграция". 
Сагата започна бойното си кръщение именно в тяхната група. Борят се срещу наркотрафика и наркоразпространението на територията на столицата. Има шанса да работи с големи професионалисти, истински оперативни работници от старата генерация. "Винаги съм казвал, че добра работа е свършил онзи полицай, който не е допуснал престъпление в своя район, допълва той. Полицаят не трябва да се занимава с водене на клошари в РПУ, за да се броят проверените лица накрая на деня." Работата му в БОП му дава възможност да контактува с представителите на родния ъндърграуд. По думите му много от тях вярвали в Бог и се страхували от неговото възмездие, но не можели да се преборят с изкушенията на лукавия. "В крайна сметка много от тях сега са близо до Твореца си", заключава Сагата. Последните години работи в новосъздадената Дирекция „Миграция". Докато е на служба в структурите на МВР, Иван Димитров се увлича по езотеричната литература, чете Петър Дънов и Карлос Кастанеда, но не намира нужната духовна храна. Важна роля изиграва прочитането на книгата „Рилският светец" на академик Иван Дуйчев, тя окончателно му посочва истинската вяра.
Водоразделът е през 1997 г., когато приема свето кръщение. Кръстник му става бившият му колега от полицията Новак Новев, много вярващ и ревностен православен християнин. През 2001 г. е приет задочно в Богословския факултет на Софийския университет.
Слуша лекциите на професори като Димитър Киров, Тотю Коев, Славчо Вълчанов. Завършва успешно през 2006 г. и сега завършва магистратура „Печатни медии" във факултета по журналистика и масови комуникации при СУ.
По време на учението в Богословския факултет студентите ходят на практически стаж в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски", където изнасят уроци на семинаристите по различни теологически дисциплини, за да придобият кавалификацията „Учител". "Още тогава тайно си мечтаех един ден и аз да бъда част от този учебен процес в Семинарията. Контактът с младите хора ме зареждаше с енергия, а и аз чувствах,че освен със знания, мога да съм и полезен с житейския си опит", уточнява Иван.
От средата на май тази година Иван Димитров вече е част от колектива на Семинарията. "По волята и промисъла на Бога, Той чу моите молитви. Ако има емоционално измерение за думата щастие, в този момент го изпитах. Чувствах че тук, в Семинарията, е мястото, което винаги съм търсил, дори и много пъти несъзнателно", споделя Сагата. Работата в Семинарията за него не е само професия, а призвание. От есента е назначен за класен ръководител на 1-ви паралелен клас.
Текстът със снимки: тук
Водоразделът е през 1997 г., когато приема свето кръщение. Кръстник му става бившият му колега от полицията Новак Новев, много вярващ и ревностен православен християнин. През 2001 г. е приет задочно в Богословския факултет на Софийския университет.
Слуша лекциите на професори като Димитър Киров, Тотю Коев, Славчо Вълчанов. Завършва успешно през 2006 г. и сега завършва магистратура „Печатни медии" във факултета по журналистика и масови комуникации при СУ.
По време на учението в Богословския факултет студентите ходят на практически стаж в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски", където изнасят уроци на семинаристите по различни теологически дисциплини, за да придобият кавалификацията „Учител". "Още тогава тайно си мечтаех един ден и аз да бъда част от този учебен процес в Семинарията. Контактът с младите хора ме зареждаше с енергия, а и аз чувствах,че освен със знания, мога да съм и полезен с житейския си опит", уточнява Иван.
От средата на май тази година Иван Димитров вече е част от колектива на Семинарията. "По волята и промисъла на Бога, Той чу моите молитви. Ако има емоционално измерение за думата щастие, в този момент го изпитах. Чувствах че тук, в Семинарията, е мястото, което винаги съм търсил, дори и много пъти несъзнателно", споделя Сагата. Работата в Семинарията за него не е само професия, а призвание. От есента е назначен за класен ръководител на 1-ви паралелен клас.
Текстът със снимки: тук
