Дякон Андрей Кураев (КП)
Не-загадка около паспорта на Онуфрий
Митр. Онуфрий обяснява, че дълги години е живял в Загорск (дн. Сергиев Посад, Русия), където имал постоянна адресна регистрация (прописка), и казва: „През 1988 г. ме преместиха в Украйна – в Свето-Успенската Почаевска лавра, а по-късно, през 1990 г., в родната Буковина. По това време се разпадна Съветският съюз и аз, бидейки дотогава de facto гражданин на Русия (тъй като имах постоянна регистрация там, а това днес означава гражданство), си взех украински паспорт. Руското гражданство при това автоматично се е запазило“.
Твърдението му обаче съдържа няколко фактически неточности:
До 1992 г. не съществува руско гражданство. След разпадането на СССР, гражданството на РСФСР (Русия) като отделна правна категория беше въведено едва след приемането на съответното законодателство през 1992 г.
Прописката не означава гражданство. Според съвременното разбиране, регистрацията по местоживеене (прописка) е административна процедура, но не е еквивалент на гражданство. Онуфрий напуска РСФСР през 1988 г., т. е. към момента на възникване на национални гражданства след разпада на СССР той вече не е бил жител на Русия.
Украински паспорти започват да се издават чак през 1994 г. Ако митрополитът е останал без нова прописка в Украйна от 1988 г. до 1994 г., това означава, че в продължение на шест години той формално е нарушавал законите на СССР (УССР), ползвайки се с несъответстваща адресна регистрация в стария съветски паспорт.
Тази уж дребна административна подробност всъщност разкрива по-дълбокия проблем – пренебрежителното отношение на висшите духовници към гражданското законодателство.
По-нататък митр. Онуфрий се преструва, че не прави разлика между паспорт на СССР (паспорт на РСФСР или УССР не е съществувал) и паспорт на Руската федерация. Постепенното заменяне на съветските паспорти с руски започна на 1 октомври 1997 г. Не вярвам, че някой му е изпратил руски паспорт по пощата в Черновци, след като са установили, че в полицейското управление в Сергиев Посад фигурира в списъците с регистрирани по местоживеене. Паспорт все пак трябва да се заяви, да се получи лично, да се направи снимка и да се положи подпис. А това – през 1998 г., когато той вече е имал украински паспорт.
И още нещо: постоянната, а не временна регистрация в Лаврата по съветско време е означавала, че човек има добра репутация пред КГБ. Обикновено на монаси и преподаватели се даваше временна регистрация, за да може да бъдат изгонени без обяснение, когато е необходимо.
Митр. Онуфрий получава руски паспорт едва през 2002 г. Издаден е в Москва, в Северно Бутово, а не в Сергиев Посад. Това означава, че митрополитът има жилище в Москва – регистриран е на ул. „Акад. Глушко“, ап. 120. Задгранични паспорти на РФ е получавал през 1998 и 2003 г.
Трябва да уточня, че не виждам нито грях, нито престъпление в притежаването на няколко паспорта (възможно е, между другото, Онуфрий да има и румънски паспорт – като роден в Буковина). Но днешното му извъртане е построено върху лъжа.
Горните думи са моя публикация отпреди две години. Сега по темата от името на Онуфрий лъже неговият прессекретар митр. Климент.
Ще кажа веднага: не подкрепям мярка като насилствено „лишаване от гражданство“. Просто защото не бих искал сам да преживея нещо подобно.
Архим. Кирил (Говорун), богослов и публицист
Президентът Зеленски лиши от гражданство Орест Березовски – светското име на митр. Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква. Според СБУ, той е притежавал руски паспорт. Междувременно, УПЦ заяви пред BBC Украйна, че митр. Онуфрий няма руски паспорт.
Наблюдатели смятат, че това решение няма да има незабавни последици за църквата. Според Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Онуфрий доброволно е получил руско гражданство през 2002 г., без да уведоми украинските власти. Какво казва самият митр. Онуфрий?
Той признава, че е имал руски паспорт, защото е живял в Русия след разпада на СССР. Казва, че руското му гражданство се е подновило автоматично, но вече го е отказал, а в момента има само украински паспорт.
Какви са последиците? По закон, лице без гражданство трябва да получи разрешение за пребиваване в срок от три месеца, в противен случай подлежи на депортиране. Реално обаче това едва ли ще се случи – много архиереи от УПЦ вече служат без украинско гражданство, без да бъдат изгонени. Ако митр. Онуфрий не напусне Украйна, вероятността да бъде депортиран е изключително малка.
Влияние върху УПЦ? Според социологически проучвания: 22% от украинците имат доверие на митр. Онуфрий; 41% – на митр. Епифаний (ПЦУ); 35% смятат, че УПЦ трябва да бъде забранена; 10% – че трябва да се обедини с ПЦУ.
Защо сега? Според анализатори, това е информационен ход, насочен към украинското общество на фона на сложната ситуация на фронта и липсата на външна военна помощ. Това съвпада и с приетия през август 2024 г. закон, който позволява съдебна забрана на структури, свързани с РПЦ.
УПЦ и Московската патриаршия. Въпреки формалното обявяване на „независимост“ през май 2022 г., много експерти и държавни органи смятат, че УПЦ все още е свързана с Москва. От 2022 г. няма ясна автокефалия, нито признаване от други поместни църкви.
Извод: Лишаването от гражданство на митр. Онуфрий е символичен акт. То няма да доведе до моментални промени нито за него, нито за структурата на УПЦ. Следващите стъпки ще зависят от експертизата на Държавната служба по етнополитика, която може да заведе дела за закриване на определени епархии и структури, ако се докаже връзка с РПЦ.
Еп. Йона (Черепанов), УПЦ
Няколко архиереи на УПЦ отдавна са лишени от украинско гражданство. И нищо – живеят и служат на църквата и на народа на Украйна. Не се паникьосвайте!
Ето например: През януари 2023 с Указ № 898 от 2022 г. президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който беше прекратено гражданството на архиереи от Украинската православна църква, с уведомяване на Държавната миграционна служба: еп. Сергий (Аницей, Сергий Леонидович), митр. Мелетий (Егоренко, Валентин Владимирович). През февруари 2023 г. Държавната миграционна служба лиши от гражданство следните представители на УПЦ: архиеп. Пантелеймон (Башчук, Виктор Романович), еп. Спиридон (Романов, Андрей Владимирович), архиеп. Виктор (Биков, Владислав Олегович), митр. Марк (Петровций, Николай Иванович).
Свещ. Александър Занемонец (УПЦ)
Относно лишаването на Киевски митрополит Онуфрий от украинско гражданство. Ще се опитат ли да го експулсират в Русия? Какво ще прави той в тази ситуация? Ще се отрази ли постъпката на митр. Онуфрий и на неговото паство?
При това има един важен момент. Не е тайна, че предстоятелят на Украинската православна църква е имал няколко гражданства (и не само украинско и руско, получено много преди всички войни).
Много украинци имат руско гражданство. Не само политици, бизнесмени и няколко архиереи от държавната ПЦУ, но и много хора, живели в Донбас или Крим. Или такива, които някога са работили по-дълго време в Русия.
В мирно време това дори изглеждаше естествено: колкото повече паспорти, толкова по-добре. През последните три години много от моите приятели от Русия се отказаха от руското гражданство. Или поне се опитаха да го направят.
Сред украинските публични личности, както и сред моите украински приятели-бежанци никой не отиде да се запише в руското консулство, за да се откаже от гражданството. Тъй като това би означавало да признаеш, че си нарушил административното правило за недопускане на множествено гражданство в Украйна. Но преди всичко защото контактите с официални руски структури по време на война изобщо не се приветстват (ако не са направо наказуеми). А отказът от руско гражданство не е просто заявление или връщане на паспорта, както може да изглежда, а сложен (и все по-усложняващ се) процес. И митр. Онуфрий също не го направи по време на войната.
Най-тежко е обаче за онези украинци с руски паспорт, които са попаднали в плен: в Русия ги съдят за „държавна измяна“ и не ги включват в списъците за размяна на военнопленници. По стара съветска традиция родините обичат да отмъщават…
Татяна Деркач, украинска журналистка с ресор Религия
Президентът лиши митр. Онуфрий от гражданство. Основният въпрос обаче е: какво следва оттук нататък? Има ли „г-н Фикс“ (иронично казано) някакъв план за действие? Ако няма, то и нищо няма да се случи.
За митрополита гражданството е дреболия – нещо, което едва ли ще го изкара от равновесието, в което очевидно се намира напоследък. Най-много да се завърти отново някаква съдебна суматоха – с напълно предвидим изход.
Той обаче не е първият, чийто граждански статус е прекратен (а някой всъщност знае ли как точно действа този механизъм?). И какво ще се случи след това? Ами… нищо. Е, такова е положението.
Наталя Василевич, белоруски експерт и правозащитник в областта на религията
Много неразумна стъпка на президента Зеленски. От цялата потенциално „незаконна дейност“ намериха доста неутрален факт от 2002 г. – получаването на руско гражданство.
Що се отнася до формулировката „поддържал връзки с Московска патриаршия и съзнателно възпрепятствал постигането на канонична независимост на Украинската църква от Московската патриаршия“ – тя може да се тълкува по различни начини, включително така, че СБУ смята, че каноничната независимост на Украинската църква трябва да бъде постигната не от Константинопол, а именно от Московската патриаршия.
Но изобщо – каква връзка е поддържал митр. Онуфрий с патриаршията и Кирил след февруари 2024 г.? Поне да бяха публикували стенограми от разговори или скрийншоти на съобщения. Изглежда обаче, че не са намерили нищо. Моето заключение: евтин политически популизъм, който ще струва скъпо на цяла Украйна.
Ксения Лученко, руска журналистка, преподавател по медии и журналистика, обявена за „иноагент“ (чуждестранен агент) в Русия
Какво всъщност се случва с митр. Онуфрий? Формалната причина за отнемането на украинското гражданство на предстоятеля на УПЦ (МП) митр. Онуфрий е наличието на второ гражданство – руско.
През 2022 г. в Украйна беше приет закон, който позволява отнемане на украинско гражданство при наличие на друго, независимо от мястото на раждане или продължителността на живот в страната. Да, това звучи абсурдно: да можеш да изгубиш гражданство, въпреки че си роден и живял цял живот в Украйна. Но – dura lex, sed lex (суров закон, но е закон).
Противоречиви данни и реакция на УПЦ. Пресслужбата на Украинската православна църква (МП) отрича Онуфрий да има руско гражданство и обяви, че той ще обжалва решението в съда. Въпреки това, съществува заявление от 2002 г., подадено от Орест Березовски (светското име на митрополита), с което той е поискал руско гражданство, а в руската база данни фигурира издаден паспорт. Това предполага, че пресслужбата или заблуждава, или има своя логика и аргументи, които ще бъдат изложени в съда.
Сивата зона на закона. Политологът Георгий Чижов в ефира на „The Breakfast Show“ посочи, че въпросите за гражданството в Украйна са „сива зона“, свързана с неяснотата около понятието „єдине громадянство“ в конституцията. Не е ясно и какво точно ще оспорва УПЦ в съда: самото наличие на руски паспорт, или конституционността на нормата, която позволява отнемане на гражданство при двойна принадлежност.
Поведението на Онуфрий е далеч от крайности. Чижов подчерта, че митр. Онуфрий е монах, богослов и молитвеник, който не е търсил скандали. След началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. той недвусмислено осъди руската агресия, наричайки я „Каинов грях, който не може да бъде оправдан нито пред Бога, нито пред хората“.
Без статус, но и без изход. Формално, ако гражданството бъде окончателно отнето, Онуфрий остава без правен статут в Украйна – не е гражданин, но и не може да бъде лесно депортиран, тъй като живее в страната от края на 80-те години. Въпросът дали ще бъде изгонен остава отворен и правно неясен.
Политически, не каноничен удар. Архим. Кирил (Говорун) коментира пред BBC, че ударът по Онуфрий е атака срещу неформалния „триумвират“ в управлението на УПЦ – митр. Антоний (Паканич), олигарха-дякон Вадим Новински и митр. Онуфрий. Новински отдавна е извън Украйна и под санкции. Паканич също е санкциониран, но все още е в страната. Избирането на Онуфрий – най-малко конфронтационния от тримата – като мишена изглежда странно, включително и за експертите, с които журналисти са разговаряли.
Манипулация или ход с тежки последици? Депутатът Ростислав Павленко в интервю за BBC посочи, че това изглежда като информационен ход, целящ да отклони вниманието от лоши новини – като забавените доставки на оръжие от САЩ и напрежението по фронта. Според него този акт не оказва реално влияние върху самата УПЦ, а има предимно медиен ефект.
Кой печели? От това решение най-много ще спечелят: руската пропаганда, адв. Робърт Амстердам, Такър Карлсън и други международни опоненти на Украйна, които ще използват случая като доказателство за репресии срещу религиозни права. Говорителят на РПЦ Владимир Легойда вече обяви, че това е политически акт срещу милионите вярващи на УПЦ, наричайки го част от „гонения срещу църквата и вярващите хора“.
Заключение. Случаят с митр. Онуфрий е тежко политизиран, правната му основа е спорна, а обществените и международни последици – трудно предсказуеми. Вместо решаване на проблем, Украйна рискува да бъде обвинена в религиозни преследвания, при това в момент, когато повече от всякога се нуждае от международна подкрепа и доверие.
