Политическата сцена в Армения се разтресе от серия арести на високопоставени духовници, обвинения в терористични действия и подозрения за подготвян преврат. Правителството на премиера Никол Пашинян предприема твърди мерки срещу представители на Арменската апостолическа църква, което засилва вътрешното напрежение преди парламентарните избори през 2026 г.
На 25 юни Ереванският съд постанови двумесечен арест за архиеп. Микаел Аджапахян, ръководител на Ширакската епархия, по обвинения, които според адвоката му са „безпочвени и незаконни“. Решението предизвика възмущение в църковните среди и сред вярващите, а адвокатът обяви, че ще го обжалва. Само дни по-рано беше арестуван и архиеп. Баграт Галстанян – доскорошен ръководител на Тавушката епархия и лидер на протестното движение „Свещена борба“, организирано в знак на недоволство от политиката на правителството по делимитацията на границата с Азербайджан. През април 2024 г. той поведе протестите в североизточната област Тавуш срещу териториалните отстъпки към Азербайджан, като стана лидер на движението „Тавуш за Родината“. Галстанян организира протестен марш от с. Киранц до Ереван, настоявайки за оставка на премиера Никол Пашинян. Архиепископът беше задържан от Службата за национална сигурност, заедно с двама свещеници.
Според властите, арестите са част от мащабна операция за предотвратяване на „опит за насилствено завземане на властта“. Следственият комитет твърди, че Галстанян и негови съратници са подготвяли терористични атаки, палежи, пътни блокади и масови безредици с помощта на около двеста групи от по двадесет – двадесет и петима души, включително бивши военни и полицаи.
Конфликтът съвпада с рязко изостряне на отношенията между правителството и Арменската апостолическа църква. Премиерът Пашинян публично обвини католикоса Карекин Втори в „духовна деградация“, нарушаване на монашеския обет и дори го призова да се оттегли. В отговор църквата обвини премиера в предателство на националните интереси и антицърковна кампания.
Още по-напрегната стана обстановката, когато в дома на милиардера Самвел Карапетян, известен с подкрепата си за църквата, беше извършен обиск, а срещу него бяха повдигнати обвинения в „подстрекаване към преврат“. Според анализатори, това е сигнал за координирани действия срещу кръгове, близки до религиозната и проруска опозиция.
Според експерти, арестите може да бъдат част от стратегията на Пашинян за неутрализиране на потенциални опоненти преди изборите през 2026 г. Неговото управление е обвинявано в нарастваща централизация на властта и потискане на опозиционни гласове. Според други, действията на властта целят защита на демократичния ред и предотвратяване на чуждестранна намеса, включително от страна на Русия.
В същото време Западът засега реагира сдържано. Въпреки че се призовава за спазване на върховенството на закона, наблюдатели отбелязват, че ЕС и САЩ ще внимават да не окажат прекален натиск върху Ереван, за да не го тласнат обратно към Москва. Русия реагира остро: вече заяви, че ще следи отблизо делата на милиардера Карапетян и другите, настоявайки да не бъдат нарушавани техните права.
* Информация и снимки: Новая газета Европа
