Местни жители сигнализираха Св. Синод за конфликта им с духовници, изпратени от митрополията
Църква, която вместо да обединява, противопоставя миряни и духовници – това се случва в силистренското село Черковна, където ябълка на раздора се оказват ключът за портите на храма и рентата от църковните земи.
Преди пет години надеждата в Черковна се събужда, когато една църква се въздига от руините и е осветена. Храмът „Св. архангел Михаил“ връща вярата и духа на хората. На това място църква е имало до 70-те години на миналия век, когато е била разрушена. В началото на миналия век – през 1903 г. – Божията обител е била изградена от пръти и кал. В периода до 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната към отечеството, храмът е бил обслужван на румънски език.
През 2008 г. Донка Тодорова, доскоро част от църковното настоятелство, открива, че има запазен нотариален акт за мястото, където е била старата църква. На практика вдигнали нова – от нулата, с останали два камъка от оригиналната.
„Намерила съм на старите отци, от първия отец 1903-та, който е служил в храма, убит в Молдова, пълната история. Никой не го интересува история, интересуват го пари, пари, пари“ – споделя Тодорова.
След възраждането идва и разочарованието. Започват проблемите между църковното настоятелство и свещениците, изпратени от митрополията. Първо о. Макарий, после о. Иво – и двамата влизат в конфликт с местните. Вместо партньорство – започват обвинения, изолиране на инициаторите на възстановяването, пренебрегване на положените усилия и избор на ново настоятелство.
Днес Донка Тодорова, Георги Христов, Марин Тодоров и Димитър Петров са изпратили писмо-сигнал до Св. Синод. В него те поставят два въпроса – твърдят, че нямат достъп до храма и че рентата от църковните земи не достига до селото.
„Не може отец да ми каже – ти си никоя, нищо не си направила и те махам от настоятелството, и нямаш работа в църквата. Обидата ми беше огромна. Целта ми беше църква, читалище – хора да дойдат, както са били нашите родители: там да има народ!“ – коментира Донка Тодорова.
Хора идват от чужбина, от цяла България и се радват, искат да запалят по една свещ, да дадат по някой лев, а свещеникът се сърди, че клисарят отваря църквата по всяко време, разказват жителите на селото.
„По всяко време на денонощието отваря Марин църквата. И в момента е прибрал (свещеникът – бел. ред.) ключовете за църквата! Ще е затворена, няма да работи“.
Местните хора са категорични, че рентата се е ползвала от митрополията и до тях не е стигала. Напрежението около управлението на храма и разногласията за достъпа и финансите се отричат от Доростолски митрополит Яков, който уверява, че всичко е прозрачно и по устав и ще бъдат проверени новопоявилите се твърдения.
Според сигнала, за периода 2020-2024 г. не е постъпила нито една сума от рентите по сметката на храма. По думите на митрополита, средствата се превеждат по банков път: две трети към митрополията и една трета – обратно към храма, съгласно решение на епархийския съвет, взето още при митр. Иларион.
От дела на митрополията 10% се отделят за фонд „Работна заплата“, а останалото – за издръжка и ремонти. Всички плащания са изцяло банкови и проследими, потвърди и о. Иво, като категорично отрече твърденията, че храмът е затворен.
„В селото има малко хора. Не са хора, които посещават църквата. Посещението в този храм е изключително малко поради липсата на хора. Ключовете са прибрани“ – казва свещеникът.
Запазена е камбаната, изработена в Киевска Рус и дарена на храма през 1941 г. Съхранени са и дяланият олтарен камък, църковната утвар, хоругвите и иконите – свидетели на едно минало, което хората от Черковна не искат да забравят.
Църквата е повече от сграда – тя е символ на общност, памет и надежда. А когато вярата събира, а не разделя, тя е силата, която надмогва всяко земно разцепление. Дали в Черковна ще се намери път към разбирателство – остава отворен въпрос. Едно обаче е сигурно – камбаната на „Св. архангел Михаил“ още има какво да възвестява.
