- Ваше Високопреосвещенство, как бихте коментирали свършеното от втората сесия на събора?
- Наистина не успяхме да приключим и този път приемането на новия устав на БПЦ. Но обсъжданията протекоха в изключително демократичен дух. Ако наистина ние, владиците, сме действали на принципа "Мълчи и гласувай!", както бе тиражирано в някои сайтове на интернет, съборът да е приключил още през месец май. Но в името на изработване на възможно най-добър устав дори формално нарушихме сегашния устав. Защото в него се казва, че само Светият Синод може да внася предложения за промени в него.
- Обвиняват ви, че засилвате властта на висшия клир в ущърб на свещениците и миряните, като създадохте нова институция - Архиерейски събор?
- Нищо подобно - съборът си остава висш църковен орган, а архиерейският му е подчинен.
- Какво наложи неговото създаване?
- Именно това, за което справедливо или не, постоянно сме обвинявани - че не реагираме адекватно на събитията и на проблемите в Църквата и обществото. Архиерейският събор, в който влизат всички митрополити и епископи, ще реагира бързо на всякакви отклонения от догмите и каноните на Православието, ще следи за ереси и разколи, ще обсъжда предложения за канонизация на светци и мъченици, а също и ще изразява позицията на църквата по наболели обществени проблеми. Що се отнася до ролята на свещениците и миряните, няма никоя друга поместна православна църква, в която те да участват в събори и в избор на патриарх. Така че в това отношение БПЦ, вярна на възрожденските ни традиции, е най-демократичната православна църква.
- Защо делегатите гласуваха ограничаване на властта на патриарха?
- Това е една неправилна интерпретация. Съборът просто прецизира като текст и сега съществуващата йерархия в БПЦ. Пак за разлика от другите православни църкви нашата е синодална. Това ще рече, че Светият Синод е върховен изпълнителен орган на БПЦ, а патриархът е негов предстоятел. Всички решения се вземат солидарно. Образно казано, ако в Руската православна църква патриархът има Синод, в нашата Синодът има патриарх.
- Именно това, за което справедливо или не, постоянно сме обвинявани - че не реагираме адекватно на събитията и на проблемите в Църквата и обществото. Архиерейският събор, в който влизат всички митрополити и епископи, ще реагира бързо на всякакви отклонения от догмите и каноните на Православието, ще следи за ереси и разколи, ще обсъжда предложения за канонизация на светци и мъченици, а също и ще изразява позицията на църквата по наболели обществени проблеми. Що се отнася до ролята на свещениците и миряните, няма никоя друга поместна православна църква, в която те да участват в събори и в избор на патриарх. Така че в това отношение БПЦ, вярна на възрожденските ни традиции, е най-демократичната православна църква.
- Защо делегатите гласуваха ограничаване на властта на патриарха?
- Това е една неправилна интерпретация. Съборът просто прецизира като текст и сега съществуващата йерархия в БПЦ. Пак за разлика от другите православни църкви нашата е синодална. Това ще рече, че Светият Синод е върховен изпълнителен орган на БПЦ, а патриархът е негов предстоятел. Всички решения се вземат солидарно. Образно казано, ако в Руската православна църква патриархът има Синод, в нашата Синодът има патриарх.