Позицията на патр. Кирил относно това, което властите в Руската федерация наричат „специална военна операция“ (нататък – СВО) в Украйна, е неприемлива не само за мнозинството християни по света, но и за свободната част от паството на самата Руска православна църква. Свидетелствата за казаното са писмото с призив към активно миротворство, подписано от повече от двеста и петдесет клирици на РПЦ, стихийният отказ от споменаване на патриарха в украинските епархии и в някои от задграничните енории на РПЦ, молбите на Синода и предстоятеля на УПЦ-МП, умоляващи патриарха „да постави въпроса“ пред Путин.
Източниците на Новая газета в Московска патриаршия са единодушни в мнението, че патриархът отрано е знаел за СВО. Ако това е така, то неговите думи, произнесени в обръщението му към воините още в „мирния“ ден 23 февруари, звучат поновому: „Няма война без жертви“. В своята резолюция от 1 март Кирил нарече неприемането на СВО – „политическо предпочитание“. В Неделята на всеопрощението, на 6 март, той заговори вече за „реалната (думата, която на нас – за разлика от патриарха – ни е забранено да употребяваме)“, намирайки съвсем фантасмагорично обяснение на случващото се – едва ли не „от религиозна гледна точка“.
Причина за СВО главата на РПЦ смята „влошаването на политическата ситуация в Донбас“, където осем години били продължавали опитите „да се унищожи това, което съществува в Донбас“.
Мислите, че тук става дума за „руския свят“ или за демокрацията на „народните републики“? Не, оказва се, че главната ценност на Донбас, оправдаваща сегашните действия на РФ, това е… несъгласието за провеждане на гей-парад!
И ето, че заради това гинат хора, а православните, намиращи се в контролираните от Украйна територии, са избрали за себе си „пътя на най-слабото съпротивление“ – те „не размишляват за всичко това, за което ние днес с вас размишляваме, а вървят покорно по този път, който им посочват силните на деня“. Тях патриархът милостиво призна, че не ги осъжда и че никого не приканва „да се издига на кръста“. Призна само страданията на „братята в Донбас“, с които „ние не можем да не бъдем заедно“, и просто призова да се молим за „многострадалната Донбаска земя“.
Още по-малко дипломатично се изказа в същата тази Неделя на всеопрощението, когато Православната църква ни призовава към помирение, предстоятелят на Руската православна старообрядческа църква (РПСЦ) митр. Корнилий (Титов). Новая газета вече отбеляза, че този религиозен деец открито изказва това, за което патр. Кирил само намеква. Корнилий напълно подкрепи и одобри действията на „нашата армия“, заявявайки, че в Украйна били убивали „… само заради това, че мислиш и разговаряш на руски език. Славянските народи не искат повече да търпят това беззаконие“. И призова украинската страна „да сложи оръжието“ и „да спре геноцида, безумието“.
Такава позиция означава за РПСЦ загубата на шестдесет нейни енории в Украйна и разрив с братската църква, чийто център се намира в Румъния…
Подпалвачи
„Православната“ апология на тази операция обаче не се изчерпва само с доводите за СВО като единствен начин за избягване на гей-парад в Донецк или за предотвратяване на това да бъдеш убит заради руския език. Ключовият пункт е непризнаването на етнокултурната идентичност на украинците и съответно – на украинската държавност, т. е. лозунги от типа „Един народ; Една страна; Малорусия (Новорусия); Светата Рус“. През последните десетилетия тази идеология беше разработвана от маргинални православни групи от типа на „Съюз на православните граждани“ или „Асоциация на православните експерти“ (АПЕ), към които не се отнасяха сериозно не само в политическото ръководство на страната, но и в ръководството на РПЦ. Впрочем лидерът на АПЕ Кирил Фролов оглавяваше отдела „Украйна“ на Института за страните от ОНД на Константин Затулин и той написа програмния манифест за унищожаването на Украйна като „анти-Русия“.
Днес Фролов се оплаква, че йерарсите на РПЦ били заели пасивна и изчаквателна позиция по отношение на СВО, като „… само патриархът, митр. Тихон (Шевкунов) и Сиктивкарският архиеп. Питирим (Волочков) дадоха да се разбере, че са съгласни да споделят отговорността с Путин“.
„Петата колона“ на миротворците, по неговите данни, действа в синодните отдели на патриаршията, намеквайки за митр. Иларион (Алфеев), в Общоцърковната докторантура, а половината от епископата въобще е с украински произход и идентичност.
Преломният исторически момент, който ние преживяваме, „откри помислите на мнозина“ в РПЦ. Своите морални „идвания в себе си“ извършиха и привържениците, и противниците на „демилитаризацията“ на Украйна. Най-преданият на Москва някога украински йерарх, Тернополски митр. Сергий (Генсицкий), официално върна на Путин получения от него преди десет години орден „На дружбата“. Не особено големият поклонник на украинската култура и украинската религиозност протод. Андрей Кураев зае последователна позиция, призовавайки към мир. И напротив, неговият бивш учител из московските духовни школи, проф. Алексей Осипов, напълно одобри СВО, като приравни миротворните призиви до „толстовство“. Истинска буря в социалните мрежи обаче извика проповедта на „сладкогласия московски батюшка“ Артемий Владимиров – една звезда на православните телевизионни канали, която по-рано не се отличаваше с войнствена риторика. Той призова не просто СВО да бъде доведена докрай, но да се замислим и за „страшното бъдеще“ на Прибалтика.
Да допуснем, че руският филистер е готов да приеме на доверие, че немците, французите и останалите европейци, които допускат при дома си гей-парадите, „са забравили за ужасите на нацизма“ и са се хвърлили да помагат на „бандеровска“ Украйна. Какво да правим обаче с Израел и с еврейския народ – жертва на Холокоста? Еврейската общност (особено влиятелна в Украйна – достатъчно е само да си спомним имената на „топ“-олигарсите) осъди еднозначно СВО и поддържа властта в Киев.
Точката пък, от която вече няма връщане назад, стана повреждането на мемориалния комплекс „Бабий Яр“. В Израел се надигна истинска вълна от подкрепа за Украйна, бяха разкрити центрове за приемане на бежанци.
През последните осем години ръководството на РПЦ, както и ултраправославните неформали, успяха да убедят Кремъл, че „каноничното православие“ в Украйна – това, което пребивава в единство с Московската патриаршия, е надеждна опора. Че то бива преследвано и сподавяно от „бандеровска хунта“ и че ще посрещне своите „освободители“ с камбанен звън. В действителност всичко се оказа съвсем иначе. И сега, ако се стигне до „разбор на полетите“ (руски устойчив израз, който преносно означава: критично обсъждане на случили се събития, бел. ред.), това, което идеолозите на Светата Рус и на „възраждането на Малорусия“ ще получат, е – за да го кажем меко – строго привличане към отговорност от страна на въведеното от тях в заблуждение военно-политическо ръководство на РФ.
* Източник: Новая газета
