Мобилно меню

4.8995815899582 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (239 Votes)

1465308855 759202За 20 февруари в Аман, Йордания, е планиран църковен събор на Православната църква, на който да се поставят въпросите за „църковния разкол“ и признаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Съборът вероятно няма да се проведе, защото големите църкви отказаха участие. (Все още няма официална информация каква е позицията на БПЦ за срещата в Аман, бел. ред.). Какви процеси доведоха до организирането на събора и какви резултати се очакват от него прогнозират украински анализатори, които живо се интересуват от темата, тъй като причината за свикването на срещата е именно Украйна. Техните мнения обобщава LIGA.net.

Формалният инициатор на събора в Аман беше Йерусалимският патриарх Теофил III. Той предложи това, заобикаляйки Вселенския патриарх Вартоломей, по време на посещението си в Москва през ноември 2019 г., след среща с патриарх Кирил и Владимир Путин. Патриарх Теофил беше в Русия, за да получи награда (премия) от руския „Фонд за единство на православните народи“. Тогава Руската православна църква (РПЦ) представи предложението за събора като инициатива на Йерусалим. „Истината е, че Москва разви тази идея – тя искаше да създаде нова площадка, на която да бъдат осъдени действията на Константинопол в Украйна“, заявява украинският религиовед Дмитрий Горевой.

За РПЦ е важно православните събори да се провеждат на чужда територия. Москва прекъсна отношенията си с Вселенския патриарх. После тя се опита да привлече на своя страна Александрийската патриаршия, като втора „по чин“, но през есента на миналата година патр. Теодор II призна автокефалията на Православната църква в Украйна (ПЦУ). В отговор на това през декември РПЦ прекъсна отношенията с Александрия и изведе енориите си в Африка от юрисдикцията на Александрийската патриаршия. Антиохийската църква не става за подставено лице-инициатор за събора, защото се знае, че е сателит на РПЦ.

Затова в последния момент руснаците се преориентираха към Йерусалим, четвъртата църква на православната карта на света. След нея следва самата РПЦ, а всички останали са по-назад в диптиха. „Йерусалим в йерархията е преди Москва. А РПЦ иска всичко да бъде направено от други, за да не ги обвинят, че съборът е вдъхновен от Русия“, обяснява Горевой.

Главната задача на РПЦ на това събиране е да организира коалиция срещу Константинопол, приближавайки се към голямата цел: пренасянето на Вселенската патриаршия в Москва. „Те ще се надуват, заявявайки, че са най-голямата поместна църква в света, най-богатата и най-независимата, за да се провъзгласят за първи“, – казва богословът Иля Бей.

С шантаж и подкуп

Православието се представлява от петнадесет автокефални църкви. Четири от тях (без да броим ПЦУ) ясно дадоха да се разбере, че няма да отидат на събора на Руската църква в Аман. Това са Константинополска и Александрийска патриаршия, Кипърската и Гръцката архиепископия. „С Константинополската, Гръцката и Александрийската църква РПЦ прекъсна отношенията си миналата година“, припомня Д. Горевой.

През януари патр. Вартоломей изпрати в Йерусалим „строго писмо“, в което напомни, че патриарх Теофил не е компетентен да прави такива стъпки. Атинският архиепископ Йероним отказа на поканата на Теофил: свикването на събори и срещи на предстоятелите е прерогатив на Константинопол. Главата на Кипърската църква архиепископ Хризостом просто игнорира писмото с поканата за Аман на Теофил. Хризостом „не смята за сериозна крачката на своя приятел“ и сметна за разумно да не му отговаря. „Той (патр. Кирил) се кани да създаде разкол. А разколът е много голям грях. Аз това не го разбирам. Той иска да е пръв. Аз му казах, че той никога няма да е първи. Точка“ – е заявил той.

Теоретично РПЦ може да разчита на подкрепата на няколко свои църкви-сателити. Традиционно към тях са: Българската, Сръбската, Антиохийската (в Сирия) църкви, с уговорки – Полската и Чешката. С Русия тях ги свързват продължителни, включително и финансови, отношения. „Става дума за подкупи. При това не е задължително да са църковни, а и чрез държавни постъпления, обществени организации, дарения“ – казва Бей.

РПЦ работи в комбина с руския режим, казват украинските анализатори. Де факто благотворителните фондове не са църковни – техни основатели са големи държавни корпорации от типа на „Газпром“, „Роснефт“, които се оглавяват от доверени лица на Путин. Всички те обаче имат църковни имена: Фонд „Единство на православните народи“, фонд „Василий Велики“, фонд „Григорий Богослов“. Чрез тези фондове Кремъл финансира поместните църкви.

„Те раздават стотици хиляди долари във вид на награди“ – разказва Горевой. – „Газпром“ и „Газпромнефт“ отделиха милиони евро за Сръбската православна църква, които бяха дадени за построяването и изографисването на катедралата „Св. Сава“ в Белград. Руснаците изпращат хуманитарна помощ в Сирия, където е Антиохийската патриаршия. Те имат огромна мрежа от свои организации и агенти за влияние.

В много страни, например, широко присъства „Императорското православно палестинско общество“, което се оглавява от бившия директор на ФСБ („Федерална служба за безопасност“) Сергей Степашин. През лятото на 2018 г. Гърция изгони от страната двама руски дипломати, заподозрени в опит за незаконно събиране и разпространение на информация. Един от тези дипломати се оказа бившият генерален консул на Русия в Солун Алексей Попов – и той също е заместник на „имперското общество“.

За несъгласните РПЦ е подготвила и друг сценарий. Ако преди църковната дипломация, макар и лошо, но като цяло криеше мрежата си от лоялни към нея йерарси от другите църкви, то сега Москва фактически призовава всеки да се определи: вие с нас ли сте или против нас. По този начин РПЦ шантажира поместните църкви: „Ще започнем да ви отнемаме енории и при вас ще се появят епископи-бунтари“. Сега няколко митрополити в Гърция вече играят тази роля.

Въпреки целия този арсенал от задействани средства Русия не успя да организира голяма коалиция срещу Константинопол. Сега общото разположение на църковната карта не изглежда да е в полза на РПЦ – казва богословът Иля Бей.

Какво предстои

В РПЦ казват, че ще направят срещата в Аман дори и да няма пълно представителство. В такъв случай обаче това няма да е събор: за да стане събор, на нея трябва да присъстват предстоятелите на всички църкви. „Ако това изобщо се случи, то ще е събрание на главите на няколко поместни църкви – прогнозира Горевой. – Смятам, че няма да дойдат повече от пет от петнадесетте, т. е. една трета“.

Иля Бей също смята, че отсега може да се каже, че „РПЦ се провали в опита си да спре признаването на ПЦУ – това е сигурно“.

На срещата могат да дойдат представители на църквите, които зависят от Русия. Тази среща обаче няма да може да се нарече „всеправославна“. А значи и решенията ѝ няма да имат общоцърковно значение, казва йером. Софроний (Чуприн) от ПЦУ.

Всеправославен събор се проведе през 2016 г. Подготовката за него отне десетилетия. Това беше мястото за решаване на  въпросите, възникнали в съвременността. РПЦ обаче го пренебрегна, като уговори и няколко зависещи от нея църкви да не участват. Това ѝ позволи в бъдеще да не признава този събор. И още по-малко значение ще има в този случай срещата на няколко църкви в Аман.

Превод (със съкращения): Полина Спирова

Заглавието е на „Двери“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6kq6h 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики