- Ваше Светейшество, Константинополската Вселенска патриаршия е известна с откритостта и привързаността си към развитието на отношенията, установени между националните деноминации в православния свят. С „провъзгласяването“ на украинската православна автокефалия беше направена много смела стъпка, която някои православни християни смятат за причина за разделението в православието. Бихте ли обяснили как е взето това решение?
- Благодарим Ви за тази покана за този много важен духовен и църковен разговор чрез информационна агенция БГНЕС, който със сигурност ще осветли много страни на украинския църковен въпрос и много други неща. Заедно с топлите ни поздрави към всички членове на Вашата агенция, ние също поздравяваме и любимите Ви читатели, и изразяваме нашата обич и благодарност към нашия възлюбен брат, Негово Блаженство Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, вековната йерархия на Българската църква, към цялото духовенство и всички благочестиви българи.
За да разкрием причините, поради които Синодът на Вселенската патриаршия след много сериозно обмисляне реши да предостави автокефалия на Украйна на 22 април 2018 г., ще трябва първо да разгледаме историята на Киевската митрополия, въпреки че това трудно може да се направи в рамките на едно интервю. Но преди това пред Бога и хората ние сме длъжни да изложим някои исторически истини.
Както знаете, Вселенската патриаршия след покръстването на княз Владимир и Киевското княжество през 988 г. основа Киевската митрополия. В епископските списъци (Notitia episcopatuum) тя заема 60-то място. Киевската митрополия канонично е принадлежала на Вселенската патриаршия, дори и след създаването на Московската патриаршия през 1589 г. След освобождаването на Малорусия от монголското иго през 1685 г., Московският патриарх Йоаким (1674-1690) нахлу в диоцеза на Киевската митрополия, която, както казахме по-рано, принадлежи канонично на Вселенската патриаршия, и избра епископ Гидеон за Киевски митрополит.
700-годишният църковен ред на Киевската митрополия, който е в сила от 988 г., е променен чрез преврат. И това стана с нарушаването на свещените и светите канони в полза на Московската патриаршия и във вреда на Константинополската църква. Киевската митрополия обаче никога не е била канонично предадена на Московската патриаршия. Няма официален документ, който да доказва такова подчинение или отстъпка от страна на Константинополската църква. Прочутите писма на Вселенския патриарх Дионисий IV само дават канонично разрешение на Московския патриарх да ръкополага всеки Киевски митрополит, като в същото време той остава подчинен на Константинополския патриарх.
От тогава и до април 2018 г., когато Вселенската патриаршия реши да предостави автокефалност на Украинската църква, бяха направени много опити Украйна да получи своята църковна независимост от Русия, но нито един от тях не успя, за което Московската патриаршия носи пълната отговорност. Всъщност не само тези опити бяха неуспешни, но и разколите, които бяха създадени през миналия век, се дължат главно на упоритостта на Руската църква да не допуска църковна независимост за Украйна. Ние не искаме да се връщаме към историческите събития от миналия век, защото те са познати на всички ни. Само ще отбележим, че доскоро в Украйна съществуваха три църковни юрисдикции: едната под властта на Московската патриаршия като автономна църква на Украйна начело с митрополит Онуфрий като неин предстоятел; другата под ръководството на самопровъзгласилия се патриарх Филарет, като „Патриаршията“ на Киев; третата, под ръководството на самопровъзгласилия се митрополит Макарий, като автокефална църква на Украйна.
На 11 октомври 2018 г. Синодът на Вселенската патриаршия след продължителните молби на Филарет и Макарий възобнови каноничността на двамата лидери на неканоничните групи, признавайки тяхното архиерейство, но не и техния ранг. Това означава, че Филарет повече не е патриарх на Киев, а бивш Киевски митрополит, а Макарий не е архиепископ на Лвов, а по-скоро бивш архиепископ на Лвов. Добрата новина в това решение на църквата-майка е, че двете църковни юрисдикции на Филарет и Макарий са обединени под духовното водачество на Вселенската патриаршия. Те участваха в събор, който избра митр. Епифаний за глава на новата автокефална Украинска църква. Смятаме за голяма благословия от Бога, че Вселенската патриаршия успя да възстанови каноничността на цяла нация от много милиони хора, които се намираха извън Църквата, без да има догматични причини за това. Слава на Бога. Следователно решаващият фактор, който накара Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Украйна, е изцелението на разкола и възстановяването на църковното единство.
- Трябва ли да се търси консенсус в рамките на другите национални православни църкви относно „провъзгласяването“ на украинската православна автокефалия?
- Още през първото хилядолетие, с решенията на вселенските събори, бяха установени границите на петте древни патриаршия (Стария Рим, Нов Рим – Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим) и Кипърската църква. През следващите години Вселенската патриаршия, въз основа на свещените канони (сред които са правила 9, 17 и 28 на Четвъртия вселенски събор, Правило 36 на Трулския събор, и Правила 1 на събора от 879-880 г., който се проведе в църквата „Св. Софѝя“ в Константинопол), пое отговорността да предостави Томос за автокефалия на всички новосъздадени църкви, превръщайки ги в архиепископии или патриаршии, без да обсъжда това или да си сътрудничи с останалите църкви. В случая с Украйна не действахме по различен начин. Ние приложихме същата практика, която беше следвана при признаването на всички новосъздадени автокефални църкви.
- Очевидно, след разпадането на СССР и обявяването на украинската независимост, Русия желае да запази своето господство в постсъветското пространство. Каква е политиката на Ваше Светейшество във връзка с руската намеса в религиозните дела на православните украинци? Говорейки за религиозни въпроси, ние имаме предвид всяка институционална намеса на Руската православна църква в религиозните дела на украинското православие.
- Вярваме, че си струваше да бъде дадена автокефалност и църковна независимост на украинския народ – нещо, което той се бореше да постигне от векове. Автокефалията, предоставена на Украинската църква от Вселенската патриаршия, дава възможност за вътрешно самоуправление, което винаги подкрепя развитието на една поместна църква. Същевременно нека не забравяме и последните социално-политически промени, които създадоха нови обстоятелства. Освен независимостта на страната и създаването на новата държава Украйна през 1991 г., след анексирането на Крим през 2014 г., условията за руското присъствие в Украйна станаха още по-трудни. Шокиращите политически събития, чрез които се формираха нови и напълно различни геополитически условия, направиха нежелано присъствието и участието на Московската патриаршия и, ако не друго, те вредят на интересите на украинската нация и на единството на украинския народ. По тази причина е напълно разбираемо защо голяма част от украинския народ желае църковно освобождение от църквата, която съдейства или дори служи на интересите на държава, която е в конфликт с Украйна.
- Подобно развитие има и в отношенията между други национални православни деноминации, които са много сходни с „обявяването“ на автокефалността на Украинската православна църква. И украинската, и северномакедонската автокефалия повдигат въпроси, свързани със статута на националното православно духовенство и техните имоти. Например, Вселенската патриаршия призова Българската православна църква да не се намесва в духовните дела на Северна Македония, а Ваше Светейшество заяви, че този въпрос ще бъде под Вашето пряко наблюдение. Означава ли, че това е част от апелацията?
- Молбата за обжалване е привилегия и едновременно голяма отговорност, която е дадена на Константинополската църква от Четвъртия вселенски Халкидонски събор през 451 г. Правила 9 и 17 на този събор постановяват, че ако епископ или свещеник се съди от своя митрополитски или местен синод, и смята, че е бил оскърбен, тогава канонически той може да се обърне към Константинополската патриаршия, която има отговорността да преразгледа неговата петиция и да вземе окончателното решение. Тази прерогатива на Вселенската патриаршия е била използвана много пъти в историята по въпросите на епископите от другите патриаршии и автокефални църкви.
В този контекст Вселенската патриаршия изразява своята голяма болка във връзка с изживяния от Българската православна църква вътрешен разкол през 90-те години на миналия век. По същия начин тя разгледа молбите на Филарет и Макарий, които са съответно бивши митрополити на Киев и Лвов. Вселенската патриаршия също получи молбата на митр. Стефан, глава на т. нар. „Македонска църква“. Всъщност всеки случай е уникален. Църквата-майка разглежда всеки един случай в дух на любов и единство, като винаги се стреми към духовна полза и спасение на вярващите. И тя винаги ще продължи да управлява с любяща грижа в същия дух през следващите години.
- Можем ли в близко бъдеще да очакваме визита на Ваше Светейшество в България?
- В момента няма такива планове. Ние обаче се ангажираме с братско общуване с Негово Блаженство Българския патриарх Неофит, както и с много братски йерарси на Българската църква. Наскоро, по време на посещението ни в св. митрополия на Адрианопол (Одрин – бел. ред.) се срещнахме с уважавания митрополит на Стара Загора Киприан, който беше придружаван от многобройното си вярно паство от своята епархия. Той посети Одрин по покана на местния духовен пастир митр. Амфилохий. Много обичаме духовенството и миряните на Българската църква, както и благочестивите български вярващи, живеещи в Турция, и от сърце се молим като църква-майка за техния напредък и дадения от Бога успех.
Източник: БГНЕС
