Историкът проф. Казимир Попконстантинов е член на Комисията, назначена от директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, за да проучи новите открития в Боянската църква. Освен него в нея влиза и доц. Зарко Ждраков
- Проф. Попконстантинов, на какво се основава убедеността ви, че Василий Зограф е водещият художник майстор в Боянската църква?- На базата на самия подпис, който се намира под стенописите, които са от ХІІІ и ХІV в. Може би твърде елементарно ще бъде това, което ще ви кажа като обяснение. Надписът “Аз Василий писах...” върху мазилката не е писан с нещо друго, а с въглен - с това, с което майсторите правят своите скици и своите, условно да ги наречем, зарисовки. След два дни, когато мазилката изсъхва, започва полагането на хастар или мазилка, на която вече се правят стенописите. В този смисъл този подпис, този автограф е именно от периода, когато започва стенописването на храма.
- Значи този подпис е правен преди започването на изографисването на църквата?
- Да, преди започване стенописването, изографисването на самия храм. Така че по-късен посетител, например от ХІV–ХV–ХVІ в. просто няма как да се подпише под стенописния пласт. Надписът се намира вляво от вратата, през която се влиза в храма, това е отвън. Вдясно от вратата на храма на същото ниво, на което е подписът, има едно чудесно изображение - лице на мъж, което беte обявено от колегите и реставраторите, че е автопортрет. Но благодарение на опитното око на колегата Божидар Димитров видяхме, че там, където е челото, където обикновено се прави прическата или перчемът на съответния светец, на съответната персона, която е изобразена, всъщност има следи от монограм. Паралелно с това проучване на автографа “Аз Василий писах...” Божидар ме помоли да се занимая по-задълбочено и с това: какво може да се измъкне от този монограм в началото на това изображение.
- И до какъв извод стигнахте за монограма?
- Последната буква от монограма съдържа съкращението на “цар”. Кой би могъл да бъде този цар? Първоначално мнозина казаха: да, това е цар Константин, който е изобразяван и в църквата. А всъщност това изображение е на свети цар Давид, един от старозаветните царе. Това съкращение и това изписване на челото е нетрадиционно.
- По каква причина тогава изображението му е там?
- “Аз първомайсторът Василий” - на своите ученици, на своите чираци, на своите помощници, по-точно, прави зарисовка и казва: “От сцената Възкресение Христово това ще е първата фигура, която ще нарисуваш (на цар Давид)”. Защо именно свети цар Давид? Тъй като от Евангелието знаем, че Иисус Христос е от Давидовия род, затова той е първата персона, първият цар, който е изобразен до Иисус Христос, вляво от него. Там има три изображения. На първо място цар Давид, на второ място цар Саул и до Саул (той е в средата) е представен цар Соломон, който е синът на цар Давид, като юноша, тъй като той като млад е помазан за цар от своя баща. А цар Саул е първият старозаветен цар и е тъст на цар Давид. Давид убива Голиат и се жени за дъщеря му. И в тази композиция са изобразени тримата старозаветни царе.
- А установили ли сте с точност за всяка рисунка на кого от тримата майстори принадлежи?
- Много е трудно да се каже. Тук трябва да добавим и приноса на колегата доц. Зарко Ждраков, който е доцент в Художествената академия - млад, надежден колега. Той се занимава с автографите през Античността и Средновековието. Именно на него дължим откриването на още три надписа, които са от екипа, стенописвал храма. Единият е “Димитър” - той е изписан върху меча, който държи св. Димитър. Има още едно име, което е на друга сцена. Неговото разчитане не е сигурно. То е също върху меч, на гръцки, където е представен архангел Михаил.
Друг важен момент за това - откъде предполагаме, че Зограф Василий е първомайсторът, е Боянският поменик. Там най-напред са изписани имената на българските царе, започнато е от Борис, Симеон, въобще царете от Първото и Второто българско царство, също и имената на патриарси, също и на митрополити. И на лист петдесети от Боянския поменик е изписано: “Зограф Василий от Серес (Сяр), от село Субоноша”. Всъщност това село е в днешна Източна Македония (Гърция) и новото му име е Неосуни, известно още с турското си име Сувашкьой. Това дава основание да бъде изказано предположението, че автографът “Аз Василий писах...” и зограф Василий от Сяр са може би едно и също лице. Колегата Зарко Ждраков идентифицира и подпис върху една икона на Иисус Христос: има кръст и след това съкращението “Ръка Василиева”. Иконата е датирана 1260 г., тоест една година след изписването на Боянската църква. Тя е открита в Охрид.
- Други творби, които да принадлежат на Василий Зограф, известни ли са?
- По идея на Зарко Ждраков ще се включим в един проект за проучване на стенописите от Серския край, който ще реализираме от есента.
- И предполагате, че там ще откриете други негови произведения?
- Да. И в заключение: изписването на монограма върху челото на цар Давид подсказва, че авторът е много добре запознат и най-вероятно той е ученик от Търновската зографска школа, защото самите букви, както са изписани, се срещат като монограми само в Търново и в Търновски паметници.
- А за Димитър, втория художник, който ви е известен, имате ли повече информация?
- Не, за съжаление. Вероятно е бил част от екипа на протомайстор Василий, защото в поменика е отбелязано само името на зографа. Сред толкова стотици имена в този поменик е отбелязано името само на един-единствен зограф. И вътрешното ми убеждение е, че това е един и същи човек.
- Докога ще продължат изследванията на Боянската църва?
- Ще продължат може би още дълго време - не по-малко от година. И пропуснах - откриването на този автограф “Аз Василий писах...” дължим на екипа от Художествената академия. Първоначално беше обявен като “Вълкан, Вълчан” и така нататък, но това вече е зад нас - името е Василий.
- Оттук нататък накъде ще задълбочите изследванията си?
- Оттук нататък благодарение на ентусиазма и хъса на Божидар Димитров от всичко това ще направим една книга, в която ще бъдат представени както тези открития и интерпретации, така и имената на другите участници в изографисването на храма.
- Да, преди започване стенописването, изографисването на самия храм. Така че по-късен посетител, например от ХІV–ХV–ХVІ в. просто няма как да се подпише под стенописния пласт. Надписът се намира вляво от вратата, през която се влиза в храма, това е отвън. Вдясно от вратата на храма на същото ниво, на което е подписът, има едно чудесно изображение - лице на мъж, което беte обявено от колегите и реставраторите, че е автопортрет. Но благодарение на опитното око на колегата Божидар Димитров видяхме, че там, където е челото, където обикновено се прави прическата или перчемът на съответния светец, на съответната персона, която е изобразена, всъщност има следи от монограм. Паралелно с това проучване на автографа “Аз Василий писах...” Божидар ме помоли да се занимая по-задълбочено и с това: какво може да се измъкне от този монограм в началото на това изображение.
- И до какъв извод стигнахте за монограма?
- Последната буква от монограма съдържа съкращението на “цар”. Кой би могъл да бъде този цар? Първоначално мнозина казаха: да, това е цар Константин, който е изобразяван и в църквата. А всъщност това изображение е на свети цар Давид, един от старозаветните царе. Това съкращение и това изписване на челото е нетрадиционно.
- По каква причина тогава изображението му е там?
- “Аз първомайсторът Василий” - на своите ученици, на своите чираци, на своите помощници, по-точно, прави зарисовка и казва: “От сцената Възкресение Христово това ще е първата фигура, която ще нарисуваш (на цар Давид)”. Защо именно свети цар Давид? Тъй като от Евангелието знаем, че Иисус Христос е от Давидовия род, затова той е първата персона, първият цар, който е изобразен до Иисус Христос, вляво от него. Там има три изображения. На първо място цар Давид, на второ място цар Саул и до Саул (той е в средата) е представен цар Соломон, който е синът на цар Давид, като юноша, тъй като той като млад е помазан за цар от своя баща. А цар Саул е първият старозаветен цар и е тъст на цар Давид. Давид убива Голиат и се жени за дъщеря му. И в тази композиция са изобразени тримата старозаветни царе.
- А установили ли сте с точност за всяка рисунка на кого от тримата майстори принадлежи?
- Много е трудно да се каже. Тук трябва да добавим и приноса на колегата доц. Зарко Ждраков, който е доцент в Художествената академия - млад, надежден колега. Той се занимава с автографите през Античността и Средновековието. Именно на него дължим откриването на още три надписа, които са от екипа, стенописвал храма. Единият е “Димитър” - той е изписан върху меча, който държи св. Димитър. Има още едно име, което е на друга сцена. Неговото разчитане не е сигурно. То е също върху меч, на гръцки, където е представен архангел Михаил.
Друг важен момент за това - откъде предполагаме, че Зограф Василий е първомайсторът, е Боянският поменик. Там най-напред са изписани имената на българските царе, започнато е от Борис, Симеон, въобще царете от Първото и Второто българско царство, също и имената на патриарси, също и на митрополити. И на лист петдесети от Боянския поменик е изписано: “Зограф Василий от Серес (Сяр), от село Субоноша”. Всъщност това село е в днешна Източна Македония (Гърция) и новото му име е Неосуни, известно още с турското си име Сувашкьой. Това дава основание да бъде изказано предположението, че автографът “Аз Василий писах...” и зограф Василий от Сяр са може би едно и също лице. Колегата Зарко Ждраков идентифицира и подпис върху една икона на Иисус Христос: има кръст и след това съкращението “Ръка Василиева”. Иконата е датирана 1260 г., тоест една година след изписването на Боянската църква. Тя е открита в Охрид.
- Други творби, които да принадлежат на Василий Зограф, известни ли са?
- По идея на Зарко Ждраков ще се включим в един проект за проучване на стенописите от Серския край, който ще реализираме от есента.
- И предполагате, че там ще откриете други негови произведения?
- Да. И в заключение: изписването на монограма върху челото на цар Давид подсказва, че авторът е много добре запознат и най-вероятно той е ученик от Търновската зографска школа, защото самите букви, както са изписани, се срещат като монограми само в Търново и в Търновски паметници.
- А за Димитър, втория художник, който ви е известен, имате ли повече информация?
- Не, за съжаление. Вероятно е бил част от екипа на протомайстор Василий, защото в поменика е отбелязано само името на зографа. Сред толкова стотици имена в този поменик е отбелязано името само на един-единствен зограф. И вътрешното ми убеждение е, че това е един и същи човек.
- Докога ще продължат изследванията на Боянската църва?
- Ще продължат може би още дълго време - не по-малко от година. И пропуснах - откриването на този автограф “Аз Василий писах...” дължим на екипа от Художествената академия. Първоначално беше обявен като “Вълкан, Вълчан” и така нататък, но това вече е зад нас - името е Василий.
- Оттук нататък накъде ще задълбочите изследванията си?
- Оттук нататък благодарение на ентусиазма и хъса на Божидар Димитров от всичко това ще направим една книга, в която ще бъдат представени както тези открития и интерпретации, така и имената на другите участници в изографисването на храма.
