Разговори на ръба на ада

Протегнати ръце

Крал Абдула направи напълно изненадващо послание, в което призова монотеистичните религии "да седнат заедно с братята си по вяра и да се договорят за опазването на човечеството от тези, които петнят етиката и честността, тъй като всички вярваме в един и същи Бог". Освен че е първият такъв призив от арабски лидер, той е значим и защото идва от водача на може би последната в света държава, която забранява различните вероизповедания. След като Катар преди месец откри първата християнска църква на своя територия, Саудитска Арабия остана сама в отрицанието си на всички вярвания, различни от исляма. "Това, че саудитците признават други религии, дори само с цел диалог, е интересно", каза пред "Капитал" един от световните авторитети в изследването на исляма - проф. Дейл Ейкелман от колежа Дартмът. "Не беше толкова отдавна времето, когато в саудитските учебници пишеше, че ако неверник ти каже "селям алейкум" (мир тебе - б.ред.), му отговаряш само "селям", тъй като не бива да му пожелаваш мир." Ейкелман е категоричен, че посланието на крал Абдула е резултат от стремежа на саудитците да утвърдят авторитета си сред ислямския свят, където техните духовници така и не успяват да спечелят водеща позиция. То е и отговор на завършилата среща на ОИК, на която организацията от 57 държави отново претендира за мантията на водач в мюсюлманския свят. Абдула показателно отсъстваше от форума в сенегалската столица Дакар, на който беше приета амбициозна декларация от няколкостотин точки с всички проблеми пред мюсюлманските държави в съвременния свят. Тъй като явно вселенските послания са новият път към диалога, ОИК също посегна към тях - беше обсъдено искане за промени в международното право, които да наказват обидите срещу всички религии.

Колкото и да допадне на някои консервативни християнски групи, такова искане надали ще намери широк отзвук в западния свят, който помни раздорите покрай карикатурите на пророка Мохамед, публикувани в датски вестници. То не получи особено внимание и в самата ОИК. "Когато подобно искане е сместено между 214 други точки заедно със световната финансова криза и геноцида в Дарфур, то е просто послание, което казва най-общо "не сме доволни", коментира Ейкелман. Турските опити за нов преглед на хадисите (виж карето) гонят същата матрица - показен опит за промяна с цел активиране на диалог. "Опитите за "радикална модернизация" и "реформа", предприети от турски учени, са по-скоро знак, дипломатически жест към Запада, отколкото автентично религиозно усилие, което ще промени Изтока", казва доц. д-р Симеон Евстатиев от Центъра за източни езици и култури към Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Посланията на ОИК също имат по-скоро международен характер, отколкото някакъв ефект върху исляма като вяра", смята той.

Изпратените послания бяха приети подобаващо. Световният християнски екуменически църковен съвет, който обединява християнските църкви извън католицизма, тази седмица обеща открит диалог с мюсюлманската религиозна общност. Така съветът отговори на 138-те ислямски религиозни водачи от различни държави, които в края на миналата година изпратиха писмо с предложение за общи дискусии. Подобно писмо бе изпратено и до еврейските равини, макар да не е ясно дали те ще се включат в евентуални религиозни събори. Ватикана в началото реагира хладно на призива, но папа Бенедикт XVI по-късно прие да се срещне с някои от авторите на писмото. "Ватикана следи такива изявления много внимателно, но там са твърде предпазливи. Те не скачат току-така на решение, напротив", коментира Ейкелман. Той сравнява католическия елит със съветската бюрокрация - "работят бавно и обмислят всичко". За сметка на това главата на англиканската църква - епископът на Кентърбъри, наскоро взриви общественото мнение с твърдението си, че в близко бъдеще Великобритания може и да позволи използването на шериата (ислямския закон) в определени случаи.

Не само религиозните власти търсят сближаване. Емирът на Катар лично дари земята за изграждането на първата църква в арабската страна. Германският вътрешен министър Волфганг Шойбле призова за изграждането на още джамии в страната, които да помогнат за интеграцията на мюсюлманите.

Защо е този внезапен прилив на желание между двете религии да общуват? Една от причините може да е критичното ниво на напрежение, което съществува в момента между хората от различни вероизповедания. В споменатия вече доклад на Световния икономически форум се цитира световното изследване на "Галъп", в което основна причина за недоволството на мюсюлманите към Запада е "неуважението към исляма". 65% от мюсюлманите казват, че уважават Запада, но 60% не вярват, че Западът им отвръща със същото. Така и умерените, и радикалите в ислямските държави изпитват нужда да представят религията си в по-позитивна светлина, за да бъдат по-добре разбрани. Например недоволството на мюсюлманите от карикатурите с Мохамед няма да е толкова учудващо, ако бъде сравнено с изследване, според което 8 от всеки 10 германци смятат шегите с холокоста за несъвместими със свободата на словото. Стереотипът се разбива още повече от факта, че 94% от египтяните и 92% от иранците държат на свободата на словото като конституционно право.

Другата възможна причина е малко по-необичайна. "Можем да гледаме на това като на нов фронт, който консерватори от различни вероизповедания могат да създадат заедно", каза пред "Капитал" проф. Оливие Роа, автор на "Глобализираният ислям". Той загатна, че саудитското предложение може да бъде разглеждано и като подаване на ръка към други пазители на религиозни ценности като Ватикана, в борба срещу това, което те виждат като заплаха за устоите на религията - аборти, гей бракове, материализъм. В това противопоставяне на религия и попкултура фронтът вече не е Запад срещу ислям, а по своеобразния "ръб на ада" - религиозни общности срещу модерен атеизъм.

Каквото и да стои зад тях обаче, призивите тепърва ще се материализират. Както казва Джон Еспозито, автор на "Кой говори от името на исляма" - "Действията говорят повече от думите. Предизвикателството пред всички общи изявления на религиозни и политически лидери е въпросът: "И сега какво?"