Руската православна мисия през 21 в. - от енорията към чуждите галактики

Съвременният мисионер трябва да си даде трезва представа за следното: през 20 век Русия преживя огромна катастрофа, не само нравствена, социална, културна и демографска, но на първо място духовна, и сега Русия се оказа във властта на нова „могъща религия” – „религията на парите”. И днес евангелското Слово е обърнато именно към „доброволните и съзнателни адепти на религията на парите и хедонизма”, подчерта отец Пьотр. „Разполага ли съвременният църковен живот с ресурси – преди всичко вътрешни, духовни за осъществяване на пълноценна мисия и катехизация в такива условия?”, попита той. Неговият отговор не беше оптимистичен: „По-скоро не, тъй като сегашният обществен манталитет властва напълно и в църковния живот и е главният фактор, който пречи на развитието на мисионерския ресурс на Църквата". 

Отец Пьотр счете за важно да разгледа известния постулат за „неотделимостта на Църквата от обществото” от еклесиологична гледна точка. Някога е било исторически обусловено Църквата да се отъждествява със своя народ, но сега това е вече „еклесиологически опасно” и може да се окаже дори „извън контекста на служението именно на Христос”, ако „Църквата престане да бъде действен нравствен коректив и започне фактически да оправдава наличното състояние на народа”. Това неминуемо ще доведе до загуба на църковното съзнание за „вселенскост, универсализъм в Христос, а също и до угасване на мисионерския плам”. Той подчерта, че Църквата не може да „служи на народа”, но е призвана да „служи на Христос в своя народ”. Като се ръководи от примера на пророците и апостолите, които съвсем „не са възхвалявали народа си, но безпощадно са го изобличавали”, Църквата „е длъжна смело да дава евангелска оценка” на народа, отстъпил от вярата и нравствеността.

Казвайки това, отец Пьотр предупреди, че за тази цел не е нужно „нито да се увличаме по словесни изобличения, нито да се караме с властите, да се отказваме от това сътрудничество с тях, което съществува, нито да ходим в пещерите, нито още повече да заставаме на позиция като тази на епископ Диомид”. Църквата има право да „изобличава” своя народ само в случай, че „у нас самите всичко е наред, ако нашият църковен живот е образец и пример за хората”. „Ето с това трябва да започнем: вътре в Църквата, без да разрушаваме традициите, да устройваме живота ни не на мирски начала, а на църковни. Затова е необходимо преди всичко да се противопоставим на религията на парите в нашите сърца и умове. Да се противопоставим на стадното чувство, на митологичното съзнание, на лъжата. Всичко това изисква изключително големи лични усилия и затова е възможно за всеки. Лични усилия от този род, с Божията помощ, рано или късно ще наберат критична маса и ще повлияят на общото състояние на църковната среда”, се надява отец Пьотр.

Игумен Евмений Перистый, сътрудник в Мисионерския отдел на Руската църква, е убеден, че мисионерът не трябва да си поставя задача „веднага да направи човека православен на поведенческо ниво”, а да се фокусира върху личността на Иисус Христос. „Да донесе не знание за Бога, а Самия Бог”, такъв девиз предлага на мисионерите на отец Евмений, подчертавайки, че тяхната задача е да „събудят интереса и доверието” и тя е различна от задачата за катехизация, която се състои в изучаването на вярата.

Дякон Михаил Першин, председател на комисията по духовно-нравствена просвета и мисионерска дейност на Руското православно младежко движение, засегна в доклада си широк спектър проблеми. Според него „дефицитът на общение” между църковните и нецърковни хора, липсата на пространство за такова общение е едно от главните препяствия пред съвременната мисия. За да бъде преодоляно то, свещенослужителите и активните миряни трябва да излязат извън пределите на църковната ограна, използвайки креативни методи: например, грижа за бременните, родилките в болниците, работа с подрастващите, използвайки мисионерското наследство на руската емиграция и успешния опит от началото на 20 век и в частност, скаутското движение. От много години той организира скаутски православни лагери и не е съгласен с тези, които считат, че е невъзможно да заимстваме някои западни форми на работа с децата. „Да се занимаваш със скаути сега е патриотично и руско”, заяви той. Важна аудитория за мисионера са младите семейства. Дошло е време за създаването на енорийски семейни клубове за духовна подкрепа на младите семейства, за разясняване на погрешните стереотипи, утвърдили се в православните среди що се отнася до отношенията в семейството.

Каква трябва да бъде православната мисия – „интелигента” или „проста”? Професорът от Духовната академия в Москва дякон Андрей Кураев прочете глава от своята книга „Неамерикански мисионер”, посветена на разобличаването на поредния мит за изначалната „простота на православието”. Съвременната реанимация на ереста на гносеомахията, състояща се по определението на отец Андрей „във война против познавателните усилия на човека”, „възпяването на невежеството като норма на православието”, е неуместна и вредна в нашето кризисно време. „Простотата е добра в безкризисната епоха”, но сега, перифразирайки известното изречение на преп. Амвросий Оптински, можем да кажем така: „Където е просто, ересите са сто”. Призивът на отец Андрей към образованата младеж е да използват всичките си способности: „Влизайки в храма, е прието да си сваляме шапката, а не главата”, заяви отец Андрей Кураев.

С необикновен мисионерски оптимизъм прозвуча изказването на последния участник в конференцията игумен Сергий Рыбко. Той е убеден, че православният мироглед непременно ще стане „първенствуващ” в Русия след 20-30 години, а в края на века „пред православната проповед няма да устоят Китай, Африка и другите страни и континенти. А през следващите столетия православните мисионери ще се отправят към другите планети отвъд пределите на Слънчевата система. Аз дълбоко вярвам в това, не се шегувам”, каза още отец Сергий. Той сподели впечатленията си от работата с рокери и други алтернативни младежки групи и разказа за църковния център в Бибирево „св. Ксения Петербургска”, в който участват около сто рок-групи. „Аз вярвам в тези младежи, каза още отецът, - ще дойде ден и те ще понесат православието по цялата вселена”.