Размисли на един професор от Парижкия институт „Св. Сергий“
Визитата на Московския и на цяла Русия патриарх Алексий Втори във Франция обръща нашите погледи към Руската православна църква. Ето, вече шестнадесет години откакто тя свали оковите си след седемдесет години свирепо потисничество на съветския режим на всяка религиозна вяра. Смята се, че броят на християните, станали жертви на репресиите на атеистичната съветска власт след 1917 г., е между триста и петстотин хиляди православни – повече, отколкото броят на първите християнски мъченици. С камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (Евр. 11:37). И въпреки всичко Руската църква оцеля и се върна към животворящата сила на Евангелието и апостолската традиция.
И така, тъмата се разсея; какво е това, което виждаме днес? Възхищение предизвиква духовната и социална работа на хората или обществените организаци, многобройните вярващи и скромни свещеници за благото на най-онеправданите слоеве от населението. В същото време обаче всеки, който обича Руската църква, който уважава нейните духовни и религиозни традиции, не може да не изпитва безпокойство при вида на нарастващото сближение между църквата и руската държава, които според думите на патр. Алексий Втори трябва да работят ръка за ръка.
На 1 февруари т. г. президентът Путин отиде още по-далеч и заяви, че православието и ядреният щит са „тези съставляващи сили, които ще укрепят руската държавност, ще създадат необходимите предпоставки за обезпечаването на вътрешната и външна безопасност на страната“. Създава се впечатлението, че Московският патриарх, без да се страхува от превръщането на православието в инструмент, се опитва да върне на църквата имперския статут, вярвайки, че по този начин спомага за разпространението на идеята на Евангелието. Но кой кого манипулира тук?
Съюзът между църквата и държавата укрепна още повече на 4 септември, когато в храма на Христос Спасител се състоя празничен молебен в чест на шестдесетгодишнината от основаването на съветския военен ядрен център „Арзамас-16“. Твърди се, че този поразителен съюз между атомната бомба и кандилото е осветен чрез покровителството на св. Серафим, великия руски чудотворец, живял през 19 в. в Саровския манастир, където бил построен центърът „Арзамас-16“.
Преп. Серафим никога не е благославял войната, а само аскезата, необходима на всеки християнин за получаване благодатта на Светия Дух. По времето на гражданската война през 1812 г. срещу Наполеон той прекарвал целия си ден в молитви. Неговата мисъл, че пътят към спасението на хиляди наши ближни минава през придобиването на мирния дух, е пълна противоположност на логиката на страха, която е основа на доктрината за ядрената заплаха.
Покровителството на това безумие противоречи на учението на Христос. Църквата е длъжна да се гордее със своите св. мъченици и аскети, а не с предполагаемото си влияние върху князете и армията. Тя може да съхрани верността си към своето призвание само когато говори на езика на Кръста, а не на меча, защото „силата на Господа в немощ се проявява“ (2 Кор. 12:9-10).
* Източник: Благовест-инфо
