В цивилизованите страни уважението и почитта към загиналите воини са строго съблюдавана норма. Американците например още издирват костите на около 300 свои воини в джунглите на Виетнам, за да бъдат погребани до своите бойни другари във военния мемориал "Арлингтън" във Вашингтон.
Самата Битоля е ярко доказателство как трябва да се грижи една държава за падналите си герои. В града има огромно френско гробище с отлично поддържани алеи и кръстове над тленните останки на 16,444 френски бойци. Не по-зле поддържано е и сръбското военно гробище с около 3000 загинали. Наскоро и германците възстановиха своето.
Очевидно е, че ние не можем да възстановим малкото си военно гробище, тъй като то лежи върху античен град, който македонските колеги разкопават и реставрират. Затова е редно нашите власти да изискат тленните останки на загиналия български боец, както и останките на неговите 32-ма другари, и ако бъдат открити, да бъдат погребани в най-близкото ни военно гробище в село Цапари. А ако местните църковни власти позволят - при седемте ни другари в двора на битолската църква "Св. Неделя". Този храм е построен в 1863 г., както личи от запазен мраморен надпис, зазидан над входа, от "Българите в Битоля". Огромната базилика е известна като българската църква. В интериора на църквата забележителна е огромната икона на св. Кирил и Методий с надпис: "Старобългарски просветители от Преслав." Злодейска ръка е поправила надписа и сега се чете "Старословенски просветители". Преслав обаче е оставен - очевидно необразованият фалшификатор не е знаел, че Преслав е стара столица на България.
