- Българската православна църква стои все още твърде плахо в общественото пространство. Преди две години обаче вие се наехте с нелеката задача да мисионерствате чрез първото в страната православно радио "Сион". Да смятаме ли, че това е признак за разчупване на стереотипите?
- За съжаление Църквата ни като цяло все още стои настрана от каквато и да е дейност. Независимо дали става дума за културна или социална. Причините са много. Прави впечатление, че всички търсим някакво оправдание - политиката, историческото време, хората, възрастта. Това не е правилно. Човек трябва да търси не причина за оправдание, а начина, по който да върви напред и да се развиват нещата по-благоприятно в полза на хората и на вярата. Случи ли се това, Църквата ни ще има заслужено по-добра позиция. Затова трябва всички да търсим начин да развиваме талантите, които Бог ни е дал. Руската, дори Гръцката църква, са преживели моменти, в какъвто ние се намираме, но сега те са едни от най-уважаваните, с изключително добре развита дейност във всяка сфера. Албанската православна църква само за 10-ина години разви такъв активен живот, с какъвто много други църкви не могат да се похвалят. Някои казват: "Нещата зависят и от хората." Там развитието се дължи именно на личността на архиепископ Анастасий - ерудиран, добре подготвен духовник, доказал себе си във всяко отношение.
- Излиза, че вече не е обидно да се засягаме на албански реотан?
- Не, не е! В Албанската православна църква кипи живот, а когато в едно нещо има живот, то се развива, преуспява и е достойно за почит и уважение. При нас живот няма. Албанската църква нямаше нищо: нито манастири, нито храмове, нито архиепископия, нито кадри. За 10 години обаче архиепископ Анастасий успя да изтегли от Гърция свои съратници монаси и монахини, които му помогнаха да създаде кадри, някои от тях са мои състуденти. Възстановени бяха храмове, съградени бяха духовна семинария и три манастира, църковна болница не само за бедни православни, но и за мюсюлмани, и за атеисти. Организирани бяха богословски курсове и неделни училища. Личността на главата на една църква е от огромно значение за нейното развитие. Със своя авторитет и контакти в християнския свят архиепископ Анастасий е от полза не само за Албанската православна църква, но и за албанската държава. Той успя да издигне имиджа на своята родина пред света. От албанците можем да се учим.
- В думите ви сякаш прозира песимизъм?
- Опитвам се да бъда оптимист. Надявам се, че младите хора, които вече идват в нашата църква, не са апатични, а се стараят да се включат по-активно в нейния живот. Надявам се, че и при нас след време ще има добро развитие и желание за работа. В България има хора, желаещи да работят, но на тях никой не им дава път за развитие и не им гласува доверие. Твърдо убеден съм, че трябва да се даде път на младите, на тези, които искат да дадат нещо от себе си, та дори и те да допускат в началото грешки. С помощта на по-възрастните нещата могат да бъдат приведени в норма много по-ползотворна, отколкото се намираме сега.
- Вие сте инициатор и създател на първото църковно радио в България - "Сион", което след броени дни ще навърши две години. Помагаха ви и ви помагат много миряни. Впрочем, доколко е позволено по канон светски лица да се занимават с църковни дела?
- Църквата е общество от вярващи, а не общество от расофори (расоносци, б. а.). Предвид това, всеки човек има своето място в нея. Хубаво е, когато хората в църковното управление имат заложен в сърцата си стремеж Църквата да живее и чрез активността на миряните. Защото сега, в най-широк смисъл, църквата в България е администрация, а не нещо духовно, което живее и развива християнски живот. Оттам идват и всички пропуквания във взаимоотношенията. Преди години същият проблем е съществувал и в Гръцката православна църква. Тогава хора, които са били ограничавани от архиереите, от администрацията, се обединяват около някой духовник в т. нар. православни братства. Те са юридически лица, работят за Църквата, но не са под прекия контрол на митрополията, под шапката на архиепископията или на патриаршията. Тези братства развиват културна, социална, просветна дейност, създават болници, трапезарии за бедни, православни телевизионни студиа и радиа, книгоиздателства, печатни издания. Към този момент имат братства за всяко нещо, от което Църквата и обществото се нуждаят. Хората в някои от тях са монашески настроени - дават обети да са в служба на Бога, но са без монашеско облекло и работят в обществото за хората. Вече те са добре възприети от църковните институции и от държавата, тъй като извършват най-тежката и непривлекателна работа.
Йеромонах Поликарп е роден през 1978 г. в Кюстендил. След завършване на Софийската духовна семинария учи една година в семинарията в Килкис (Кукуш), а след това - една година в Московската духовна академия. После обаче се прехвърля в университета в Солун като стипендиант на гръцкото Министерство на външните работи и там завършва висшето си духовно образование. Замонашва се млад, още като ученик в последния курс на Софийската духовна семинария. Като семинарист развива благотворителна дейност чрез създаденото от него дружество за обгрижване на деца в неравностойно положение и такива от домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи. Основател и първи игумен е на все още строящия се Руенски манастир "Св. Иван Рилски" над с. Скрино, община Бобошево, а също е основател на първото в България православно радио "Сион".
