На десетина километра от най-близкото село и на около 70 км от столицата, сгушен сред дърветата, се намира черногорският манастир "Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян". Това, което малцина знаят, а мнозина крият, е че дълги години трите сгради на обителта са били използвани като обор. Местни хора, които гледали добитък, го вкарвали нощем в манастира. Зимно време сградите пазели животните от студа. Сиреч - пак спасявали живи души. Това с обора приключило незнайно точно кога. През 1998 година там отново влезли монаси.
Сега манастирът е обект на интерес, тъй като едно едноименно сдружение набира средства за неговото възстановяване. От каквото той се нуждае незабавно. Покрай светата обител е безлюдно, тъй като до там се стига трудно, а и сградите са полуразрушени. До миналата година пътят беше почти непроходим и дотук можеха да стигат само джипове, обясни игуменът на манастира отец Евгений. После по инициатива на човек от близкото с. Гигинци с булдозер поизравнили тесния път към мястото.
Тук обаче по принцип не идват хора, не само заради неравния път, продължава разказа си отец Евгений. Просто хората в този край не са много вярващи. "Тази година да съм имал 1-2 кръщенета най-много. А венчавките няма. За погребенията хората изобщо не викат свещеник. Вече девет години съм тук и едва ли има и по едно на година, на което да съм правил опело", разказва още отецът.
Рано сутрин отецът бие единствената оцеляла камбана на манастира.
Дядо Евгений идва в манастира през 1998 година, когато сградата дори няма ток. Преди това е служил в Рилския манастир и в Света гора, където идвали много повече миряни. Сега в светата обител с него живеят още 7 човека - двама послушници, четирима работници и баба Лиляна, която им готви и чисти.На работниците не им плащаме, те работят и живеят тук - разказва още игуменът. Всички стават в ранни зори и през целия ден работят из градината или поправят нещо по манастира. В началото на май на две от сградите е започнат основен ремонт - оправят се покривите, подменя се дограмата на прозорците, ще се слага и изолация.
Ще ми се да можем да оправим и основната сграда, в която живеем, тъй като и тя е полуразрушена, поклаща глава отец Евгений. Между трите сгради има и малка църква, която също се нуждае от реставрация.
Преди седмица екоминистерството отдели 300 хиляди лева от бюджета си за водоснабдителната система в района на манастира. На благотворителна изложба за манастира пък земеделският министър Нихат Кабил дари лично 1000 лв. за реставрацията на християнската обител. Пари за ремонта на основната сграда на манастира и на църквата обаче още не са намерени.
Според историците църквата съществува от 200 години, а под един от стенописите в нея има надпис от 1814 г. Тя е изографисана цялата отвътре, но нуждата от основна реставрация е крещяща. Отделно от това преди години са били откраднати и две от иконите. Но нито светската, нито църковната власт са силно притеснени от това.
Църквата всеки момент може да рухне, обясни отец Евгени и допълни, че вече е правена оценка на необходимите средства за ремонт - около 60 хиляди лева за сградата и около 105 хиляди за реставрацията на стенописите. Не се намерил обаче никой да ги отпусне.
Според легендата това е вторият манастир "Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян". Първият се появил през ХII век, когато няколко монаси се отдали на пост и молитва край руините на стара ромейска крепост. Те построили и църква, освен това лекували без пари всички вярващи, откъдето получили и името безсребърници. Манастирът тогава се намирал на около два километра от сегашното си място, но бил разрушен от турците. В началото на XIX в. бил възстановен на сегашното му място от хилендарски монаси. Направено е аязмо, от което и до днес вярващите смятат, че извира лековита вода.
Животът в манастира вероятно е бил същия и преди 2 века. Осмината му сегашни обитатели са напълно откъснати от света, нямат дори телевизор. Изхранват се изцяло с нещата, които произвеждат - имат градина, отглеждат и 70 биволи и няколко кози. Единственото хляб купуват от селото.
Биволиците са особени животни, разказва игуменът на манастира. Те много се привързвали към стопаните си и никой друг не можел да ги издои.
А ако реши, че ти е сърдита - няма начин да вземеш и капка мляко от нея, продължава отец Евгений.
Манастирското биволско мляко е напълно чисто, без каквито и да било примеси, уверява игуменът. Така е и с козето мляко, което монасите продават в околните села, а понякога го карат и в София.
Денят на дядо Евгений започва по тъмно - някъде към 2 часа, когато повечето хора спят. Той започва със сутрешна молитва. Църковните ритуали привършват към 6,30 часа, след което отецът се захваща с работата по градината и животните. Денят му приключва при стъмване.
"Тук всички помагат и работят. Някой хора си мислят, че службата на Бога е много лесна - отиваш на някое усамотено място и просто си мечтаеш", обяснява още той.
Любопитни са и хората, с които отецът прекарва дните си - отец Никанор е млад духовник, който допреди години е имал успешна работа като брокер на недвижими имоти. Завършил е "Международни икономически отношения", но после е решил да се оттегли от светския живот и да се отдаде на Бога.
Един от послушниците в манастира пък е иранец, който преди няколко години сменил вярата си. "Всичко е до призванието и до вярата. Лошото е, че малко останаха вярващите. Малко са тези, които идват тук, а още по-малко са тези, които идват с вяра", завършва разказа си дядо Евгений.
