Тази година за първи път културната столица на Европа е не просто един град, а цяла област, при това междунационална. Люксембург и районът, който включва части от Белгия, Франция и Германия, представят обща изключително богата културна програма. В нейните рамки е изложбата в германския град Трир "Константин Велики". През късноримската империя Трир бил голям метрополис, а от 3 век нататък императорски център на управителите на западните провинции. В този град Константин Велики прекарал първите десет години от своето управление. Избрал за свое седалище града от двете страни на река Мозел през 306 г., малко след като бил обявен за цезар от победоносните му легиони. Там най-вероятно приема титлата "август" от император Максимиан и се оженва за дъщеря му Фауста.
По време на изложбата от 2 юни до 4 ноември посетителите могат да видят в трите музея на града повече от 1400 експонати от 160 музея в света като Лувъра, музея на Ватикана, Британския музей, Византийския музей в Атина и т. н. Изложбата има три основни теми, представени в трите градски музея:
Владетел на Римската империяБюстове, статуи, накити, диадеми възстановяват духа на късноантичната епоха в Държавния музей в Трир. Представен е не само воинът, политикът и човекът Константин, но и обществените и философски процеси през тази епоха.
Императорът и християните
Никой друг римски император не е имал по-голямо влияние върху християнската Църква. Установил веротърпимост, изградил величествени храмове и изиграл ключова роля в прехода от езическата античност към християнското средновековие. В Православната църква Константин Велики е почитан като светец и равноапостол. Икони, портрети и скици, изложени в Музея на архиепископията в Трир, разкриват голямото значение на Константин за средновековието и съвременната епоха. Саркофази от първите години на християнството, скъпи украшения, макети на антични и средновековни сгради проследяват връзката на императора с християните и Църквата.
Никой друг римски император не е имал по-голямо влияние върху християнската Църква. Установил веротърпимост, изградил величествени храмове и изиграл ключова роля в прехода от езическата античност към християнското средновековие. В Православната църква Константин Велики е почитан като светец и равноапостол. Икони, портрети и скици, изложени в Музея на архиепископията в Трир, разкриват голямото значение на Константин за средновековието и съвременната епоха. Саркофази от първите години на християнството, скъпи украшения, макети на антични и средновековни сгради проследяват връзката на императора с християните и Църквата.
Предание и митЗа първи път в рамките на изложба е представено влиянието, което личността и митът за Константин Велики са оказвали върху по-късните политици и християнски водачи на Запад. Той е играл ролята на прототип за Карл Велики, но и за римските папи, които извеждали правото си на главенство от т. нар. „Константинов дар” (Donatio Constantini, който се оказва средновековен фалшификат) и много други. Посетителите на Градския музей ще могат да видят и влиянието на Константин Велики върху изобразителното изкуство от древността до наши дни.
Две изненади очакват 250 хиляди посетители (досега са продадени 200 хиляди билета), които се очаква да посетят изложбата: лазерно възпроизводство на известния бюст на Константин Велики от Капитолия в Рим. Археолози, програмисти и други специалисти са успели да представят по същия начин римския император, седнал върху своя трон.Интересно е да се проследи политическият отзвук на изложбата, която се провежда по време, когато дискусията за Европейския конституционен договор неминуемо засяга и културното наследство на Европа. Показателен е отговорът на преподавателя по история проф. Александър Деманд, научен ръководител на изложбата, когато беше попитан дали целта на организаторите е била да насочи вниманието на германската общественост към ролята на Константин Велики за европейската история.
„Да, категорично. Това не беше просто една от целите, това беше целта - отговори ученият. - Когато подготвяхме изложбата, аз предложих нейното име да е „Константин Велики и християнска Европа”, за да могат посетителите по-добре да разберат, защо уважаваме Константин Велики. Но различни фактори в града, социалдемократическата партия в Трир и други се обявиха против, като се страхуваха от реакцията на турците и на мюсюлманите в по-общ план. Така се спряхме на по-неутралното заглавие на изложбата, което не съдържа думата „християнска”. Но когато преди това се обсъждаха карикатурите на Мохамед, извинението на папата за неговата реч и други подобни случаи на автоцензурата мнозина реагираха различно. Много от хората, които подкрепиха карикатуристите или папата, го направиха, не защото бяха съгласни с тях, а защото вярваха, че свободата на словото, това върховно благо на всяко свободно общество, не трябва да се ограничава от държавата поради страх от насилие или заплахи в името на една уплашена „политическа коректност”."
