Защо защитниците на живота предпочитат Джулиани
Колкото и невероятно да изглежда за политически ангажираната класа, Руди Джулиани все още води в допитванията от надпреварата за номинация на републикански кандидат-президент. Никой от останалите – Майк Хъкаби, Джон МакКейн, Мит Ромни и Фред Томпсън - не изглежда в състояние да се пребори с трайната привързаност към двукратно разведения, трикратно женен и социално либерален нюйоркчанин.
Навярно аз бих могъл да облекча донякъде недоумението на спецовете. Горещ защитник съм на правото на живот и в същото време харесвам Руди Джулиани. И това не е защото, както някой би могъл да предположи, смятам националната сигурност за по-значима от въпроса за абортите. Мнението ми е, че Джулиани ще бъде най-успешният застъпник за правото на живот, именно понеже не е религиозен и поддържа правото на аборт.
За разлика от Хъкаби или Сам Браунбек, които са дълбоко религиозни и благоданеждни противници на абортите, Джулиани е заявявал, че ходи на католическа меса само „понякога”. Когато миналия месец един гласоподавател от Айова го запита дали се смята за „традиционен и практикуващ римокатолик”, Джулиани умело избягна да отговори, че не знае „колко примерен католик съм или не съм”. И именно липсата на религиозна отдаденост у него е в основата на потенциала му да обърне замиращия дебат на нацията относно абортите.
През 2004 г. демократите номинираха Сенатор Джон Кери от Масачусетс – католик, който заяви, че лично е против абортите, но подкрепи решението* на Върховния съд, което през 1973 г. легализира ограниченото право на аборт. По отношение на Джулиани сега републиканците имат възможността да номинират кандидат, който представлява противоположния случай – той заявява, че лично подкрепя правото на аборт, но се противопоставя на конституционната логика на решението от 1973.
В един републикански дебат по телевизията Джулиани каза, че щяло да бъде „О.К.”, ако се отмени решението от 1973 г., но щяло да бъде „също О.К.”, ако Върховният съд гледа на него като обвързващ прецедент. Въпреки тази двойнственост Джулиани обещава да номинира за съдии „стриктни конструкционисти”.
„Да правят законите е отговорност на хората и на техните представители – се казва в уебсайта на кампанията му. – Докато ролята на съдиите е да прилагат тези закони, а не да изменят Конституцията ни без съгласието на американския народ.”
Без да има каквато и да било текстуална подкрепа в Конституцията, решението от 1973 г. отмени демократично установените от америкатските щати ограничения на абортите. В борбата срещу решението от 1973 г. защитниците на живота целим не да направим аборта противозаконен чрез юридически декрет, а да върнем на отделните щати решението как да се регулират абортите, където всъщност сме убедени, че можем да спечелим. Най-голямото ни препятствие е широко разпространеното убеждение, че отменянето на решението от 1973 г. автоматично ще направи аборта противозаконен навсякъде. В действителност целта ни може да бъде подкопана по-скоро от политици като Президента Джордж У. Буш, които използват термина „стриктен конструкционист” едва ли не единствено като „противник на аборта”.
Само конструкционист, който подкрепя правото на аборт, е в състояние да създаде мнозинство срещу решението от 1973 г. с обяснението, че отменянето му означава да се даде възможност на хората във всеки отделен щат да вземат решение относно аборта. Двойнствеността на самия Джулиани относно отменянето на горното решение е в съгласие с убеждението му, че съдиите не трябва да преследват политически цели. Това е юридически безпристрастна философия, която защитниците на живота трябва да приветстват, а не да осъждат. Това е в крайна сметка и позицията, систематично заявявана от любимите на движението в защита на живота съдии от Върховния съд – Джон Робъртс, Самюел Алито, Антонин Скалия и Кларънс Томас.
Макар личните убеждания на Джулиани по отношение на аборта да са като тези на Кери, политиката, към която призовава, изглежда много повече като тази на Буш. Ще цитирам само един пример: Кери обеща да въстанови финансирането на абортите чрез Медикейд (здравната програма на САЩ за социално слаби), докато Джулиани обещава подкрепата си на Поправката Хайд, която забранява подобно финансиране. Защитниците на живота взимат присърце множество важни въпроси на социалната политика, свързани с абортите, и Джулиани неизменно стои на наша страна.
Въпреки това някои от приятелите ми се притесняват, че подкрепата на Джулиани за правото на аборт няма винаги да бъде обуздавана от по-общата му философия на управление. Те се безпокоят например, че той ще заделя правителствени средства за научни изследвания върху ембриони. Социално консервативните обаче имат своите основания да се доверяват на инстинкта на Джулиани. През 1999 г. бруклинският Музей на изкуствата изложи картина на Дева Мария, наплескана със слонски изпражнения и оградена със снимки от порнографски списания. В качеството си на кмет Джулиани отряза градската субсидия на музея. Освен това поведе друга подобна, дори още по-успешна борба да изнесе стриптийз-представленията извън сърцето на Манхатън. При всички положения Джулиани не е ревностен католик. Аргументът му по отношение на картината с Дева Мария не беше „Обиждате ме”, а „Ако смятате да използвате доларите на данъкоплатците, ще трябва да уважавате чувствата им”.
Той води тези битки като посветил се на демокрацията, а не поради социално консервативните си убеждения. Правителството не трябва да използва обществените средства и общественото пространство, за да нанася оскърбления по ценностите на хората, включително и по ценностите на социално консервативните.
Джулиани използва същите аргументи като защитниците на живота, но може да бъде по-убедителен, защото никой няма да реши, че се опитва да прокара собствените си религиозни предпочитания. Като застане на страната на защитниците на живота, но не от благочестиви, а по демократични подбуди, един Президент Джулиани би могъл да разтърси почти тридесет-и-петгодишния дебат по решението от 1973 г. Някой отявлено настроен против абортите президент-евангелист като Майк Хъкаби би циментирал настоящото статукво по дебата. Джулиани, от друга страна, като нищо би могъл да ни го спечели.
* Популярно в англоезичния свят повече като Роу с/у Уейд, това е едно регионално дело от щата Тексас, което през 1973 г. стига до Върховния съд и той се произнася, че 14-та поправка на Конституцията на САЩ била гарантирала правото на аборт като право на личен живот. Мнозина съдии в САЩ обаче изказват мнение, че 14-та поправка не е зелена светлина постоянно да се измислят нови свободи, а дебатите за какво точно да се прилага не стихват и до ден днешен. (бел. пр.)
Авторът Ерик Джонсън е дипломант по богословие от Католическия университет във Вашингтон.
Превод от английски език: Цветан Биюков
Въпреки това някои от приятелите ми се притесняват, че подкрепата на Джулиани за правото на аборт няма винаги да бъде обуздавана от по-общата му философия на управление. Те се безпокоят например, че той ще заделя правителствени средства за научни изследвания върху ембриони. Социално консервативните обаче имат своите основания да се доверяват на инстинкта на Джулиани. През 1999 г. бруклинският Музей на изкуствата изложи картина на Дева Мария, наплескана със слонски изпражнения и оградена със снимки от порнографски списания. В качеството си на кмет Джулиани отряза градската субсидия на музея. Освен това поведе друга подобна, дори още по-успешна борба да изнесе стриптийз-представленията извън сърцето на Манхатън. При всички положения Джулиани не е ревностен католик. Аргументът му по отношение на картината с Дева Мария не беше „Обиждате ме”, а „Ако смятате да използвате доларите на данъкоплатците, ще трябва да уважавате чувствата им”.
Той води тези битки като посветил се на демокрацията, а не поради социално консервативните си убеждения. Правителството не трябва да използва обществените средства и общественото пространство, за да нанася оскърбления по ценностите на хората, включително и по ценностите на социално консервативните.
Джулиани използва същите аргументи като защитниците на живота, но може да бъде по-убедителен, защото никой няма да реши, че се опитва да прокара собствените си религиозни предпочитания. Като застане на страната на защитниците на живота, но не от благочестиви, а по демократични подбуди, един Президент Джулиани би могъл да разтърси почти тридесет-и-петгодишния дебат по решението от 1973 г. Някой отявлено настроен против абортите президент-евангелист като Майк Хъкаби би циментирал настоящото статукво по дебата. Джулиани, от друга страна, като нищо би могъл да ни го спечели.
* Популярно в англоезичния свят повече като Роу с/у Уейд, това е едно регионално дело от щата Тексас, което през 1973 г. стига до Върховния съд и той се произнася, че 14-та поправка на Конституцията на САЩ била гарантирала правото на аборт като право на личен живот. Мнозина съдии в САЩ обаче изказват мнение, че 14-та поправка не е зелена светлина постоянно да се измислят нови свободи, а дебатите за какво точно да се прилага не стихват и до ден днешен. (бел. пр.)
Авторът Ерик Джонсън е дипломант по богословие от Католическия университет във Вашингтон.
Превод от английски език: Цветан Биюков
