Заплашена ли е Църквата от разкол?

Верни са думите „Святото място пусто не стои”. В нашата страна 70% от гражданите обявяват себе си за православни християни. За политиците няма никакво значение, колко от тях се причастяват. За изборите е важно единствено как идентифицират себе си тези хора. Затова появата на православни обществени организации беше неизбежно като изгрева на слънцето. А и самата Руска православна църква въобще не възнамеряваше да се отказва от влиянието си върху умовете на хората. Така се появи Световният руски народен събор, обществена организация под председателстовто на Светейшия патриарх Алексий ΙΙ. Днес това е крупен форум, в чиито заседания участват депутати, министри, артисти, писатели и журналисти, представители на президента. Самият президент, ако не се появи лично, то обезателно ще изправи приветствие. Което не пречи на събора да води полемика с властта. Например, по въпроса за преподаването в училищата на „Основи на православната култура”. Но по принцип съборяните се стремят към сътрудничество между църквата и държавата. Няколко хиляди активисти се придържат към тази позицият. Към тях се числят членовете на Съюза на православните граждани и младежкото движение „Георгиевци”. Подобен е и Съюзът на православните хоругвоносци, които станаха известни с протестите си срещу концерта на Мадона в Москва. 

Но има и друго крило. В Руската православна църква се роди „обществена” опозиция, която е уверена, че без възстановяването на монархията, без православен цар в Кремъл, никаква симфония между Църквата и държавата не може да съществува.

Вече няколко години Светият Синод на Руската църква се бори с така нареченото „младостарчество”. То няма никакво отношение към възрастта на свещениците. Младостарец може да бъде и побелял духовник, но без необходимия опит, духовен и житейски. Което не му пречи да дава съвети. Да застави енориаша си да изостави някоя работа, да му забрани да учи във висши учебни заведения, да разруши семейството му, да изпрати 18 годишни момичета, които искат да се омъжат, в манастир... Това не са измислици на журналисти. През 1998 г. Светият Синод, а през 2000 г. и Архиерейският събор осъдиха тази практика.

Но нека да видим какво се случва в най-известните манастири.
В Дивеево, където се намират мощите на св. Серафим Саровски, монахинята преди причастие пита свещеника:

- Паспортът нов ли ти е?
- Нов..
- Отивай си! - казва жената и пред очите на управляващия архиерей около 200 причастници напускат храма.

Малко пояснение – новият паспорт плаши някои хора със своите художествени орнаменти на вътрешните си страници. Граждани с богата фантазия виждат във винетките „трите шестици” на дявола и разпознават в тях „печата на антихриста”. По тази причина не им харесва и личният данъчен номер. Многократните обяснения на Светия Синод, че тези страхове имат суеверен характер, не подействаха на всички.

Боголюбовският женски манастир. Един от най-древните в Русия – обител на 850 години. Новите паспорти и данъчния номер и тук не ги приемат. Духовник, тоест изповедник, в Боголюбово е архимандрит Пьотр Кучер. Известен с призивите си за всенародно покаяние за убийството на император Николай ΙΙ и семейството му. Той не можа да приеме журналистите от „Известия” – монахините обясниха, че батюшката е болен. Грип. Така че не успяхме да разберем, защо монахините са украсили стените на манастира с портрети на Иван Грозни. Не можахме да разберем и защо православните трябва да се каят не само за убийството на последния цар, но и за никоновия разкол, за реформите на Петър Ι и за въстанието на декабристите. Всички тези призиви са записани в чина за покаяние, който се продава в храма.

През 2006 г. отец Пьотр самоволно изгони от манастира неговата настоятелка. Управляващият архиерей епископ Евлогий му наложи „запрещение” за служение, тоест лиши го от право да извършва църковни тайнства. Забраната продължи четири дни. И беше отменена.  Но не защото отец Пьотр се разкая. Просто през всички тези дни във Владимир имаше многохиляден митинг. Така че владиката трябваше да назначи друга настоятелка на манастира, по вкуса на стареца. В епархията говорят, че сред духовните чеда на уважавания ветеран на Отечествената война отец Пьотр има и толкова влиятелни хора, че от служебните им кабинети във Владимир и Москва се вижда р. Колима. Владика Евлогий предпочете да се въздържи от контакти с „Известия”.

И в Дивеево, и в Боголюбово цари подозрителен дух. Монахините считат за свой дълг да се интересуват от вероизповеданието на идващите в манастира. Но и в мъжките манастири ставата много интересни неща.

Знаменитата през 19 век Оптинска пустиня. Унищожена от комунистите и днес възродена. Около 30 монаси, начело с отец Василий и отец Илия са „ревнители”, привърженици на епископ Диомид, станал известен с острата си критика срещу твърде либералния според него Свети Синод. Отците поддържат връзки с издателя на антисемитския вестник „Русь православная” Душенов, който отразява на страниците на вестника си всички скандали между лагерите в обителта с най-малките подробности. Лидер на другата група монаси, които подкрепят Светия Синод и митрополит Кирил, е йеромонах Роман. До ръкопашен бой още не се е стигнало. Но духовните чеда на отец Василий и на отец Роман сега разрешават противоречията си в прокуратурата и съда...

След като писмото на Чукотския епископ Диомид получи широка гласност, последва негово видеообръщение. То бе поместено на сайта „Русия православная”. В обръщението позицията на владиката бе изложена пределно ясно: „Законната власт трябва да бъде царската. Днешното положение е незаконно... Демокрация има в ада, но на небето е Царство небесно. Преподобни Серафим е говорил за враговете, които стоят в Кремъл. Сега това важи повече от когато и да е било. Политиката им е антинародна. Глобализмът ще доведе на власт антихриста. Паспортът трябва да бъде без биометрия, чипове и антихристка символика.” Това е програмата на владика Диомид.

„Старците” въпреки заканите на Светия Синод и Архирейския събор стоят по местата си и никой не може да ги мръдне. Това се обяснява със съображения на иконимия, сиреч „църковно снизхождение за практическа полза при решаването на въпроси от недогматичен характер, при които е налице отклонение, не подриващо вероучението”.

Но епископ Диомид продължава публично и рязко да се изказва не само по адрес на светските власти, а и за църковните, разсъждава за греховете на митрополит Кирил и на Светейшия патриарх Алексий II. Колко дълго свещеноначалието ще търпи това?

„Има проблем, никой не отрича съществуването му – казва зам. председателят на отдела за външноцърковни връзки към Московската патриаршия Егоревски епископ Марк. Но да си спомним евангелската притча: „Колко пъти да прощавам на брата си? Седем? Господ отвърнал: Не седем, а седемдесет пъти по седем...” Църквата е общност от хора, желаещи Спасението, и е важно да се отнасяме към човека с любов. Владика Диомид говори като зомбиран човек, но искаме да се надяваме, че той все пак ще се вслуша в увещанията. Макар че това досега не се случва въпреки всичките ни усилия. Такива са и братята от Троице-Сергиевата лавра. Те са „ревнители”, „зилоти” – но те не са секта, а група хора с особени, тревожни настроения. Хора, които нямат нормален духовен живот”.

Според Саратовски епископ Лонгин „зилотите” не са чак толкова много. „Ако не беше интернет, всичко щеше да си остане маргинално явление в Църквата – счита той. – А проблем с паспортите е имало и през СССР, но малко по-различен. Тогава монасите от разгонените от Хрушчов манастири късали паспортите си, считайки съветските емблеми неприемливи за православния човек, и затова били преследвани. Отказвали да ползват банкноти от десет и двадесет рубли заради портрета на Ленин.” Според владика Лонгин най-сериозният проблем в Църквата днес е отсъствието на религиозна култура:

„Днес в Русия има около 20 000 свещеници на 115 милиона души. За истинско въцърковление на човека трябва да работиш с него поне десет години. Трябва да признаем също, че в манастирите попаднаха много хора, които не бяха готови за монашество, защото монашеството е венецът на Църквата. А хората идваха не в Църквата, а направо в манастира, без даже да са усвоили началните понятия на духовния живот. Сега жънем плодовете на „научния атеизъм”. Страстното търсене на чудеса и „старци” е доминанта на религозното невежество. Например, откриха Оптинската пустиня, но сега тя съвсем не е онази Оптина: многовековната традиция на старечеството е прекъсната. За нейното възстановяване ще са нужни десетилетия, няколко поколения нормален, съсредоточен монашески живот в обителта. Наивно е днес да търсят там старци – но хората търсят. Благодарение на това невежество отново се възраждат древни ереси, отдавна победени.

В Саратов издадоха богословския отговор на доцента от Московската духовна академия Юрий Максимов на писмото на епископ Диомид. Но усилията на една епархия не са достатъчни. Професорът от Московската духовна академия дякон Андрей Кураев също е обезпокоен от ситуацията:

- Историята на полемиката около данъчния номер показа, че болшинството от църковните хора считат под тяхното достойнство обсъждането на такива сюжети. Изглежда, че става дума за толкова маргинални прояви, че тяхната нездрава риторика няма смисъл да бъде коментирана. Но ако проведем социологическо проучване сред енорийското духовенство, а не сред обикновените енориаши, ще открием, че доста хора се ориентират именно към тази маргинална според нас гледна точка. В църковните среди работи известният социологически закон: един луд винаги обръща целия автобус.