Проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на Катедра “Археология” във Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий” пред Агенция “Фокус”. На днешните прояви по време на отбелязването на 1100 години от успението на Свети цар Борис І Михаил проф. Казимир Попконстантинов ще изнесе лекция на тема “Манастирите на Покръстителя”.- Проф. Попконстантинов, в последното предаване “Памет българска”, посветено на 1100-годишнината от смъртта на Свети цар Борис І Михаил, Вие споменахте, че едно от определенията за този български владетел за Вас е “реформатор”. Нарекохте го още “ненадминат държавник и дипломат”. С кои свои действия Свети цар Борис заслужава тези определения?
Проф. Казимир Попконстантинов: Трудно е в кратък разговор да се упомене огромната роля на Покръстителя, на Свети цар Борис - Михаил. На 2 май България ще отдаде заслужена почит на владетеля и покръстителя, последния хан и първия княз Борис - Михаил. В какво се заключава значението на неговата личност? Той се е появил във времето, точно когато трябва да се появи една такава личност. Той е проумял пътя, извървян до него от българската държава, от неговите предшественици, като се започне от хан Кубрат, и се премине през хан Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг и т.н., всеки от които има своя принос в изграждането и утвърждаването на средновековната българска държава. Защо използвах термина “реформатор”?
Защото той е първият и единственият до този момент, който ориентира в правилна посока българската държава. Той възприе християнството и така България стана съпричастна към една кауза, която е с бъдеще (знаем каква е съдбата на по-голямата част от държавите, съвременни на нашата, които не са приели християнството, а са останали в т.нар. свой езически период).
Ако използваме съвременния термин - той избра този цивилизационен път, за който сега претендират някои от нашите съвременни политици - че са били първите, които се ориентират към Европа. Затова може би малко предизвикателно и нравоучително ще прозвучи, но е добре нашите политици по-често да се обръщат към действията, към политиката на нашите предци. И на хановете, и на българските царе.
2007 година сме щастливи, че сме съвременници на едно обединяване в отбелязването на три големи годишнини: навършват се 1100 години от кончината на Свети цар Борис І Михаил (починал на 2 май 907 година), 1080 години от кончината на цар Симеон (починал 927 година) и 800 години от кончината на цар Калоян (починал в 1207 година). 2007 година е своего рода обединител на отбелязването на тези годишнини. Подобно съчетание ще има отново чак след сто години.
- Освен християнството, какво е значението на факта, че той приема и учениците на Светите братя Кирил и Методий, които са прогонени от Западна Европа?
Проф. Казимир Попконстантинов: Има мнения на някои изследователи, част от които отдавна не са сред нас, както български, така и западни, според които свети княз Борис е имал контакти със светите братя Кирил и Методий може би преди още тяхната мисия във Велика Моравия. Също така има предположения, че е имал срещи с тях както преди, така и след дългогодишното пребиваване в Моравия. Защо той се е ориентирал към тях, защо съм дълбоко убеден, че те взаимно са се търсили? Защото, след като е избрал пътя към християнството, Свети цар Борис - Михаил, след като е направил първата крачка, неминуемо се налага да направи и втората крачка. А тя е - да бъдат обединени народите, които са в границата на българската държава - славяни, прабългари и местното заварено население. Всеки един етнос има свой език, своя религия, своя култура. Той трябва да обедини тези етноси, което може да стане единствено чрез една вяра, един език, една писменост.
Писмеността е неговата втора стъпка и тя може да бъде реализирана само чрез славянобългарския език и писменост. За да може да се противопостави на съпротивата на своите боляри, които се страхуват от това, че след като приемем християнството, след като се промени и езикът, прабългарите ще бъдат на втори план, ще бъдат изравнени със славяните, които вероятно в очите на българската аристокрация са “по-низшия слой” от българската народност. Именно затова той предприема тази политика - на среща с тях и след разгрома на делото на Светите братя в Европа, неговите ученици и делото им е прието от Свети княз Борис. В този междинен период от приемането на християнството през 855 година, до 864 - 865 година и идването на кирилометодиевите ученици, са изградени много манастири, много църкви.
- Вие сте ръководител на катедра “Археология” във Великотърновския университет и сте проучвали част от тези църкви и манастири. Какво показаха вашите проучвания?
Проф. Казимир Попконстантинов: Съдбата поднесе в моите ръце възможността в продължение на тридесет години да проуча част от тези църкви и манастири. Първите ми разкопки включваха проучване на манастира около Голямата Базилика. Поради стечение на обстоятелствата случайно бяха открити останките на манастир при село Равна, Провадийско, на около 25 километра от Плиска. Там, близо 11 години, от 1979 до 1990 година, заедно със старши научен сътрудник Павел Георгиев от Археологическия институт при Българската академия на науките, както и с още наши млади колеги, успяхме да проучим манастира. Още тогава го нарекохме “княжеския манастир”, той е тясно свързан и с цар Симеон, преди още той да бъде заставен да приеме царския, а не - патриаршеския трон. В този манастир открихме нещо, което беше непознато в продължение на близо 60 - 70 години от първото откриване на надписи около Кръглата църква в Преслав. В Равна бяха открити 330 надписа! Не е толкова важно количеството, колкото фактът, че тези надписи са на пет графични системи.
Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е - във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо. Т.е. - обитателите на този манастир или поне - по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. А руническото писмо е графична система, която е била позната само на прабългарите, те са носителите на тази графична система. Заедно с тези надписи бяха открити и близо 30 алфавити на гръцки език! Това показва, че тук усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на кирилометодиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.
Заедно с тези надписи бяха открити 3200 рисунки, врязани по стените на манастирския храм и принадлежащите му сгради. Рисунките са, като се започне от обикновения кръст, и се премине през плетеници и украсителни елементи, които са характерни за ръкописите от този период от време, човешки изображения с размер 6 - 7 см, каквито откриваме в миниатюрите в гръцките и средновековни български ръкописи от този период. Това показва, че тук е имало и скрипториум - място за писане, превеждане, орнаментиране на средновековна ръкопис. Попаднахме на непознат и неизвестен дотогава манастир, който съчетава и книжовната, и просветната дейност.
- Разкрити ли са и други манастири
Проф. Казимир Попконстантинов: Другият манастир е на Караач теке във Варна, в очертанията на града, на 4 - 5 км от центъра, в посока София. Този манастир е не по-малко интересен и важен. Там със студенти от Великотърновския университет, специалност археология, в продължение на 12 години продължаваме проучванията. Негов ктитор е бил Свети цар Борис - Михаил. Затова съдим от оловния печат. Още при неговото откриване, което е преди близо 85 години, Карел Шкорпил, основоположникът на българската археология, е изказал мнение и със своята интуиция е бил на прав път, че този манастир, от който той е проучил само църквата и манастирския храм, е обявен за манастир, построен от Свети цар Борис - Михаил.
Нашите проучвания ще продължат и в следващите години, но за тези 12 години успяхме да разкрием няколко сгради, от които най-впечатляващ е манастирският скрипториум, който е с респектиращи размери: 40 м дължина, 10 м ширина, или 400 кв.м. площ. Това е едно книгоиздателство. Защо съдим, че това е скрипториум - защото оформлението на тази сграда и нейната планова схема е непознато нито в средновековна България, нито в съседна Византия. И респектира със своите размери, както сградата, така и манастирът, който е с площ близо 12 дка! Там бяха открити закопчалки за книги, стилоси - бронзови писала, с които са писали, очертавали са редовете върху пергамента и т.н.
И манастирът в село Равна, и манастирът в Караач теке са посветени на Света Богородица. За манастира в село Равна, Провадийско, знаем на коя дата, коя година и кой ден е бил осветен манастирският храм - 23 април 889 година.
- Разчетени ли са надписите в манастира край село Равна? Какво гласят те?
Проф. Казимир Попконстантинов: Всички надписи са разчетени. Те са най-разнообразни - от обикновеното изписване на имена, сред които срещаме и името Борис (на гръцки надписът звучи като “Господи, помагай на Болис - може би авторът на този надпис или не е произнасял добре “р” и “л”, или има т.нар. метатеза - прехвърляне на съгласните...). Има няколко интересни надписа - сред тях - надписи с молитвени текстове, отправени към Бог да окаже помощ или да опрости греховете на някой; имаме надписи със светски характер; надписи с цитати от Библията, от Стария и Новия завет. Впечатляващ е един от тези надписи - 53 Псалом, 2 стих от Псалтира, който е двуезичен. Водещ е гръцкият текст, след това е направен буквален превод на този текст на старобългарски. Защо впечатлява - защото там молителят отправя молба към Господ да му бъде простено и да го подпомага със своята сила. Би могло да се предположи (макар че на някой може да прозвучи дръзко и налудничаво), че цитирането на този Псалом може да се свърже и с деянията, за които знаем от исторически извори - каква е съдбата на 52-ма боляри, които се противопоставят на политиката на Свети цар Борис. Тяхното посичане и проклятието до трето коляно да не се помни родът. Това е само едно мнение, една хипотеза.
Не по-малко е важен и още един надпис върху този камък - упоменат е “Климентос папа Ромис”, т.е. “Климент папа Римски”. Този надпис е единственото засега в епиграфските паметници в целия славянски свят упоменаване на Климент папа Римски, който е бил патронът на кирилометодиевата мисия в Моравия. Знаем, че свети Константин Кирил в една от своите мисии в Херсонес открива светите мощи на Свети Климент, папа Римски, които отнася в Рим и поднасяйки ги на папа Адриан, издейства да бъде даден благослов за признаване и освещаване на славянската азбука - глаголическото писмо (Свети Константин Кирил и Методий отнасят създадената от тях азбука - глаголицата, една система, която няма нищо общо нито с гръцкото, нито с латинското писмо в Европа).
Друг вид надписи са със светски характер. Дори има такива, които можем да наречем ругатни. Има следния надпис на старобългарски и гръцки език: “Боже, помагай на Марина”. И на съседния камък е изписано отново името “Марина” и под него е отбелязано “сука чривава”, т.е. - “кучка червива” или “кучка бременна”. Нещо са я наругали, Бог знае защо... Но надписът е важен в различни аспекти - на първо място “сука”, мнозина колеги считаха, че е древноруска дума (има ругатня “сукин син” - кучи син), а това подсказва, че си е старобългарска дума.
Друг вид надписи са водене на сметки. Това подсказва, че в манастира са учили смятане или аритметика.
- В историческата наука решен ли е въпросът къде е погребан Свети цар Борис І?
Проф. Казимир Попконстантинов: Уви! Предизвиках доста гняв сред някои от моите колеги с това, което казвам и на студентите: за съжаление, до ден-днешен ние нямаме открит гроб на български хан и на български цар. Въпреки че археологическите материали, които са открити в днешните граници на Украйна от гробовете на хан Кубрат, хан Аспарух, в границите на Първото българско царство, в Дунавска България, до този момент нямаме открит гроб на нито един хан, на нито един български цар. Тъжно е това, но е и логично, по простата причина, че по време на война, нападение, нашествие, нашествениците се ориентират към дворците и към ханските и царските гробове. Знаем много добре - владетелите винаги се погребват не само с почести, а и с много скъпи дарове, златни и сребърни предмети, одежди и т.н., което прави гробовете желани за грабители.
Относно Свети княз Борис - с откриването на църквата в местността Патлейна, недалеч от средновековен Преслав още през 1912 година и Васил Златарски, и историци след него обявяват, че там най-вероятно е бил погребан Свети княз Борис - Михаил.
След откриването на Кръглата църква през 1927 година учени предполагат, че може би това е манастирът, или църквата, в която е погребан Свети княз Борис - Михаил, тъй като се споменава в приписката на Тудор Черноризец Доксов. Третото място, където се предполага, че е бил погребан Борис - Михаил, е северно от Голямата базилика, където са разкрити основите на параклис. Колегата Павел Георгиев изказа предположение, че може би там е бил погребан Свети княз Борис - Михаил. Намерена е олтарна плоча и по пътя на логиката след като той е построил този свой манастир, който е с респектиращи размери (заедно с атриума е 99 метра дължина, 30 м ширина) и е един от най-големите храмове за времето си на Балканите.
Следващо място, за което е изказано предположение още преди 80 години от Карел Шкорпил, е манастирът в Караач теке, източно от манастирския храм, където Шкорпил открива три гробници. Той изказва предположението, че в една от тях по всяка вероятност е бил погребан, както той пише, княз Борис. Преди шест - седем години имаше една статия, в която правнучката на Карел Шкорпил обявява, че в нейния дом се съхранява черепът на княз Борис, който бил завещан от нейния прадядо Карел Шкорпил...
Съвсем плахо, с колегата Павел Георгиев, изказваме предположение, че е възможно и Свети княз Борис да е погребан в манастира при село Равна. Югоизточно от външната страна на църквата открихме гроб, който е добре оформен, с добре запазен скелет. По пътя на логиката, тъй като, по традиция, погребването на ктитори, на видни личности, става в южната част. Не винаги, но така е по традиция, така както са гробовете на Свети Климент Охридски и Свети Наум, в манастири, които са построени също с дарения на княз Борис.
- В тази връзка - как гледате на идеята за създаване на пантеон на български владетели във Велико Търново?
Проф. Казимир Попконстантинов: Идеята наистина е много добра, както и другите народи и държави имат свои пантеони, в това няма нищо лошо. Стига да могат да се открият гробове на владетели. Аз бих добавил, че там би могло да бъдат погребани и видни личности, чийто останки са открити по време на разкопки. Защото в северната част на църквата “Свети четиридесет мъченици” в продължение на 70 - 80 години са открити доста гробове на видни представители на българската аристокрация от Второто българско царство. Но не зная как би могло да се съчетае, ако евентуално утре открием гробовете на цар Борис, на цар Симеон, на цар Петър, но ако сме сигурни, че това са техните останки, а не на някой друг и само да им приписваме, че това са техни гробове. Така както се опитваха на погрешно разчетен надпис на южната страна на Кръглата църква в притвора още 50 години на миналия век покойният Иван Гошев обяви, че там е погребан цар Симеон, понеже така пишело. Всъщност няма никакви следи от гроб, а от симеонов гроб пък съвсем! Т.е. долавяме един псевдопатриотизъм в науката и така се достига до фалшификации, които не са ни необходими. Имаме предостатъчно богата история, за да се опитваме да вмъкваме такива нотки, които не звучат добре.
Ако използваме съвременния термин - той избра този цивилизационен път, за който сега претендират някои от нашите съвременни политици - че са били първите, които се ориентират към Европа. Затова може би малко предизвикателно и нравоучително ще прозвучи, но е добре нашите политици по-често да се обръщат към действията, към политиката на нашите предци. И на хановете, и на българските царе.
2007 година сме щастливи, че сме съвременници на едно обединяване в отбелязването на три големи годишнини: навършват се 1100 години от кончината на Свети цар Борис І Михаил (починал на 2 май 907 година), 1080 години от кончината на цар Симеон (починал 927 година) и 800 години от кончината на цар Калоян (починал в 1207 година). 2007 година е своего рода обединител на отбелязването на тези годишнини. Подобно съчетание ще има отново чак след сто години.
- Освен християнството, какво е значението на факта, че той приема и учениците на Светите братя Кирил и Методий, които са прогонени от Западна Европа?
Проф. Казимир Попконстантинов: Има мнения на някои изследователи, част от които отдавна не са сред нас, както български, така и западни, според които свети княз Борис е имал контакти със светите братя Кирил и Методий може би преди още тяхната мисия във Велика Моравия. Също така има предположения, че е имал срещи с тях както преди, така и след дългогодишното пребиваване в Моравия. Защо той се е ориентирал към тях, защо съм дълбоко убеден, че те взаимно са се търсили? Защото, след като е избрал пътя към християнството, Свети цар Борис - Михаил, след като е направил първата крачка, неминуемо се налага да направи и втората крачка. А тя е - да бъдат обединени народите, които са в границата на българската държава - славяни, прабългари и местното заварено население. Всеки един етнос има свой език, своя религия, своя култура. Той трябва да обедини тези етноси, което може да стане единствено чрез една вяра, един език, една писменост.
Писмеността е неговата втора стъпка и тя може да бъде реализирана само чрез славянобългарския език и писменост. За да може да се противопостави на съпротивата на своите боляри, които се страхуват от това, че след като приемем християнството, след като се промени и езикът, прабългарите ще бъдат на втори план, ще бъдат изравнени със славяните, които вероятно в очите на българската аристокрация са “по-низшия слой” от българската народност. Именно затова той предприема тази политика - на среща с тях и след разгрома на делото на Светите братя в Европа, неговите ученици и делото им е прието от Свети княз Борис. В този междинен период от приемането на християнството през 855 година, до 864 - 865 година и идването на кирилометодиевите ученици, са изградени много манастири, много църкви.
- Вие сте ръководител на катедра “Археология” във Великотърновския университет и сте проучвали част от тези църкви и манастири. Какво показаха вашите проучвания?
Проф. Казимир Попконстантинов: Съдбата поднесе в моите ръце възможността в продължение на тридесет години да проуча част от тези църкви и манастири. Първите ми разкопки включваха проучване на манастира около Голямата Базилика. Поради стечение на обстоятелствата случайно бяха открити останките на манастир при село Равна, Провадийско, на около 25 километра от Плиска. Там, близо 11 години, от 1979 до 1990 година, заедно със старши научен сътрудник Павел Георгиев от Археологическия институт при Българската академия на науките, както и с още наши млади колеги, успяхме да проучим манастира. Още тогава го нарекохме “княжеския манастир”, той е тясно свързан и с цар Симеон, преди още той да бъде заставен да приеме царския, а не - патриаршеския трон. В този манастир открихме нещо, което беше непознато в продължение на близо 60 - 70 години от първото откриване на надписи около Кръглата църква в Преслав. В Равна бяха открити 330 надписа! Не е толкова важно количеството, колкото фактът, че тези надписи са на пет графични системи.
Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е - във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо. Т.е. - обитателите на този манастир или поне - по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. А руническото писмо е графична система, която е била позната само на прабългарите, те са носителите на тази графична система. Заедно с тези надписи бяха открити и близо 30 алфавити на гръцки език! Това показва, че тук усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на кирилометодиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.
Заедно с тези надписи бяха открити 3200 рисунки, врязани по стените на манастирския храм и принадлежащите му сгради. Рисунките са, като се започне от обикновения кръст, и се премине през плетеници и украсителни елементи, които са характерни за ръкописите от този период от време, човешки изображения с размер 6 - 7 см, каквито откриваме в миниатюрите в гръцките и средновековни български ръкописи от този период. Това показва, че тук е имало и скрипториум - място за писане, превеждане, орнаментиране на средновековна ръкопис. Попаднахме на непознат и неизвестен дотогава манастир, който съчетава и книжовната, и просветната дейност.
- Разкрити ли са и други манастири
Проф. Казимир Попконстантинов: Другият манастир е на Караач теке във Варна, в очертанията на града, на 4 - 5 км от центъра, в посока София. Този манастир е не по-малко интересен и важен. Там със студенти от Великотърновския университет, специалност археология, в продължение на 12 години продължаваме проучванията. Негов ктитор е бил Свети цар Борис - Михаил. Затова съдим от оловния печат. Още при неговото откриване, което е преди близо 85 години, Карел Шкорпил, основоположникът на българската археология, е изказал мнение и със своята интуиция е бил на прав път, че този манастир, от който той е проучил само църквата и манастирския храм, е обявен за манастир, построен от Свети цар Борис - Михаил.
Нашите проучвания ще продължат и в следващите години, но за тези 12 години успяхме да разкрием няколко сгради, от които най-впечатляващ е манастирският скрипториум, който е с респектиращи размери: 40 м дължина, 10 м ширина, или 400 кв.м. площ. Това е едно книгоиздателство. Защо съдим, че това е скрипториум - защото оформлението на тази сграда и нейната планова схема е непознато нито в средновековна България, нито в съседна Византия. И респектира със своите размери, както сградата, така и манастирът, който е с площ близо 12 дка! Там бяха открити закопчалки за книги, стилоси - бронзови писала, с които са писали, очертавали са редовете върху пергамента и т.н.
И манастирът в село Равна, и манастирът в Караач теке са посветени на Света Богородица. За манастира в село Равна, Провадийско, знаем на коя дата, коя година и кой ден е бил осветен манастирският храм - 23 април 889 година.
- Разчетени ли са надписите в манастира край село Равна? Какво гласят те?
Проф. Казимир Попконстантинов: Всички надписи са разчетени. Те са най-разнообразни - от обикновеното изписване на имена, сред които срещаме и името Борис (на гръцки надписът звучи като “Господи, помагай на Болис - може би авторът на този надпис или не е произнасял добре “р” и “л”, или има т.нар. метатеза - прехвърляне на съгласните...). Има няколко интересни надписа - сред тях - надписи с молитвени текстове, отправени към Бог да окаже помощ или да опрости греховете на някой; имаме надписи със светски характер; надписи с цитати от Библията, от Стария и Новия завет. Впечатляващ е един от тези надписи - 53 Псалом, 2 стих от Псалтира, който е двуезичен. Водещ е гръцкият текст, след това е направен буквален превод на този текст на старобългарски. Защо впечатлява - защото там молителят отправя молба към Господ да му бъде простено и да го подпомага със своята сила. Би могло да се предположи (макар че на някой може да прозвучи дръзко и налудничаво), че цитирането на този Псалом може да се свърже и с деянията, за които знаем от исторически извори - каква е съдбата на 52-ма боляри, които се противопоставят на политиката на Свети цар Борис. Тяхното посичане и проклятието до трето коляно да не се помни родът. Това е само едно мнение, една хипотеза.
Не по-малко е важен и още един надпис върху този камък - упоменат е “Климентос папа Ромис”, т.е. “Климент папа Римски”. Този надпис е единственото засега в епиграфските паметници в целия славянски свят упоменаване на Климент папа Римски, който е бил патронът на кирилометодиевата мисия в Моравия. Знаем, че свети Константин Кирил в една от своите мисии в Херсонес открива светите мощи на Свети Климент, папа Римски, които отнася в Рим и поднасяйки ги на папа Адриан, издейства да бъде даден благослов за признаване и освещаване на славянската азбука - глаголическото писмо (Свети Константин Кирил и Методий отнасят създадената от тях азбука - глаголицата, една система, която няма нищо общо нито с гръцкото, нито с латинското писмо в Европа).
Друг вид надписи са със светски характер. Дори има такива, които можем да наречем ругатни. Има следния надпис на старобългарски и гръцки език: “Боже, помагай на Марина”. И на съседния камък е изписано отново името “Марина” и под него е отбелязано “сука чривава”, т.е. - “кучка червива” или “кучка бременна”. Нещо са я наругали, Бог знае защо... Но надписът е важен в различни аспекти - на първо място “сука”, мнозина колеги считаха, че е древноруска дума (има ругатня “сукин син” - кучи син), а това подсказва, че си е старобългарска дума.
Друг вид надписи са водене на сметки. Това подсказва, че в манастира са учили смятане или аритметика.
- В историческата наука решен ли е въпросът къде е погребан Свети цар Борис І?
Проф. Казимир Попконстантинов: Уви! Предизвиках доста гняв сред някои от моите колеги с това, което казвам и на студентите: за съжаление, до ден-днешен ние нямаме открит гроб на български хан и на български цар. Въпреки че археологическите материали, които са открити в днешните граници на Украйна от гробовете на хан Кубрат, хан Аспарух, в границите на Първото българско царство, в Дунавска България, до този момент нямаме открит гроб на нито един хан, на нито един български цар. Тъжно е това, но е и логично, по простата причина, че по време на война, нападение, нашествие, нашествениците се ориентират към дворците и към ханските и царските гробове. Знаем много добре - владетелите винаги се погребват не само с почести, а и с много скъпи дарове, златни и сребърни предмети, одежди и т.н., което прави гробовете желани за грабители.
Относно Свети княз Борис - с откриването на църквата в местността Патлейна, недалеч от средновековен Преслав още през 1912 година и Васил Златарски, и историци след него обявяват, че там най-вероятно е бил погребан Свети княз Борис - Михаил.
След откриването на Кръглата църква през 1927 година учени предполагат, че може би това е манастирът, или църквата, в която е погребан Свети княз Борис - Михаил, тъй като се споменава в приписката на Тудор Черноризец Доксов. Третото място, където се предполага, че е бил погребан Борис - Михаил, е северно от Голямата базилика, където са разкрити основите на параклис. Колегата Павел Георгиев изказа предположение, че може би там е бил погребан Свети княз Борис - Михаил. Намерена е олтарна плоча и по пътя на логиката след като той е построил този свой манастир, който е с респектиращи размери (заедно с атриума е 99 метра дължина, 30 м ширина) и е един от най-големите храмове за времето си на Балканите.
Следващо място, за което е изказано предположение още преди 80 години от Карел Шкорпил, е манастирът в Караач теке, източно от манастирския храм, където Шкорпил открива три гробници. Той изказва предположението, че в една от тях по всяка вероятност е бил погребан, както той пише, княз Борис. Преди шест - седем години имаше една статия, в която правнучката на Карел Шкорпил обявява, че в нейния дом се съхранява черепът на княз Борис, който бил завещан от нейния прадядо Карел Шкорпил...
Съвсем плахо, с колегата Павел Георгиев, изказваме предположение, че е възможно и Свети княз Борис да е погребан в манастира при село Равна. Югоизточно от външната страна на църквата открихме гроб, който е добре оформен, с добре запазен скелет. По пътя на логиката, тъй като, по традиция, погребването на ктитори, на видни личности, става в южната част. Не винаги, но така е по традиция, така както са гробовете на Свети Климент Охридски и Свети Наум, в манастири, които са построени също с дарения на княз Борис.
- В тази връзка - как гледате на идеята за създаване на пантеон на български владетели във Велико Търново?
Проф. Казимир Попконстантинов: Идеята наистина е много добра, както и другите народи и държави имат свои пантеони, в това няма нищо лошо. Стига да могат да се открият гробове на владетели. Аз бих добавил, че там би могло да бъдат погребани и видни личности, чийто останки са открити по време на разкопки. Защото в северната част на църквата “Свети четиридесет мъченици” в продължение на 70 - 80 години са открити доста гробове на видни представители на българската аристокрация от Второто българско царство. Но не зная как би могло да се съчетае, ако евентуално утре открием гробовете на цар Борис, на цар Симеон, на цар Петър, но ако сме сигурни, че това са техните останки, а не на някой друг и само да им приписваме, че това са техни гробове. Така както се опитваха на погрешно разчетен надпис на южната страна на Кръглата църква в притвора още 50 години на миналия век покойният Иван Гошев обяви, че там е погребан цар Симеон, понеже така пишело. Всъщност няма никакви следи от гроб, а от симеонов гроб пък съвсем! Т.е. долавяме един псевдопатриотизъм в науката и така се достига до фалшификации, които не са ни необходими. Имаме предостатъчно богата история, за да се опитваме да вмъкваме такива нотки, които не звучат добре.
