Когато нашата дъщеричка Маша стана на година и половина, решихме да я кръстим. Отидохме в най-близкия до нас храм - Покров Богородичен в Братцев.
- Елате в събота в 16 ч. - бодро ни отговарят по телефона. - Тогава имаме общо кръщение на всички деца. Ако искате индивидуално, елате в неделя. Но това струва 1500 рубли (1 долар = 25, 8 рубли).
- А в събота безплатно ли е?
- Разбира се, че не. Имаме благотворителни пожертвувания - от 700 рубли нагоре.
- Ами ако не платим, какво, детето некръстено ли ще остане?
- За слава Божия не кръщаваме - в гласа на събеседницата ни прозвучаха търговски нотки. - Енорията ни е бедна, трябват приходи.
Може да се примирим с факта, че пазарните отношения не подминаха и Божия дом. Но да се слага ценоразпис на "доброволните дарения" ни се струваше странно. Така ли е във всички храмове?
В Подмосковието излиза по-икономично
- 400 рубли - отговори служителка в храма "Св. пророк Илия" в Тушин. - Ако ви е скъпо, може и 300.
- 500 - отговориха в храма "Покров на Пресвета Богородица" в Покровско-Стрешнев.
В храма "Успение Богородично" в Стругин навсякъде са разлепени предупреждения за говорещите в храма, както и за тези, които не са си изключили мобилните телефони - тях ги заплашваха болести и скърби. На отделен лист беше публикуван ценоразписът на тайнствата. Например: кръщение - 450 рубли.
В останалите столични църкви картината е същата - тарифите варират от 400 до 1000 рубли. Единственият московски храм, който ни зарадва със съобщението "Тайнството кръщение се извършва безвъзмездно", беше църквата "Св. Троица" в Хорошев.
Навсякъде другаде предупреждаваха, каква е минималната сума за доброволното дарение. Повече може, по-малко не. Колкото по-уважавани, толкова по-скъпо. В духовния център на православието Сергиев Посад искат 2 500 за кръщение, а в Даниловския и в Донския манастир - по 2000 рубли. А ако искате снимки или камера на събитието, моля заповядайте - на вашите услуги е храмовият оператор срещу 5000 рубли.
Да запалиш свещичка стана модно
Въпросът ни "Може ли да се кръстим безплатно?" обикновено предизвикваше възмущението на църковните служителки. Наистина, някъде ни съветваха "Идете да говорите с батюшката, може да ви направи отстъпка". Трябваше да обясним на свещеника, че средствата ни са ограничени, а пък искаме да кръстим децата си. Справка за имотното ни състояние не са ни искали.
- Но как така доброволните дарения може да са задължителни? - не се предаваме ние.
- Че кой ви принуждава? - идва отговорът. - Сами сте си довели детето в храма. Като не искате - не го кръщавайте. Желаещи има много.
Явно в това беше цялата работа. Да се кръстиш, венчаеш и поръчаш другите треби в Русия стана мода и нещо общоприето дори във висшите държавни кръгове. Процедурата е на конвейр, само трябва да успееш да събираш "доброволните дарения". Сигурно, ако св. Йоан Кръстител искаше отплата от първите си "клиенти", историята на християнството щеше да бъде много по-къса. Едва ли то би станало световна религия.
А тук за тайнствата не искат нищо
Все пак нещата не са безнадеждни. У нас все още има храмове, които считат тази търговия за неуместна. В село Петрово, на брега на река Москва, има малка дървена църква на св. пророк Илия. Тази енория е много по-бедна от другите, които видяхме. Целият инвентар бяха няколко стари домашни икони и свещници. В същото време тук започваше възстановяването на разрушената в миналото голяма църква, така че средства явно бяха нужни. Въпреки това тукашният настоятел отец Сергий категорично отказва да приеме пари за св. кръщение.
Както и отец Александър от храма "Живоносен източник" в село Лизлово, и отец Георги от село Горки под Краснодарск, и отец Алексий от църквата "Св. Николай" в Аксинино (тук и ние избрахме да кръстим Маша). Всички те считаха, че да поставиш цена на главното църковно тайнство принизява православието.
Но каквото и да считат, трябва и да преценяват. Голяма е съблазънта: енорията живее само от даренията на енориашите и други източници на доход няма. Тези свещеници обаче считаха, че с тази съблазън трябва да се борят. Жалко, че не у всички се получава.
Официални коментари
Прот. Всеволод Чаплин, зам.-председател на Отдела за външноцърковни връзки към Московска патриаршия.
- Светейшият патриарх Алексий Втори нееднократно е говорил за недопустимостта на такива ценоразписи. В повечето Московски храмове такива няма и никога не е имало. В храма "Св. Троица", където служа, такива тарифи няма. Всеки оставя, колкото може. Самият аз съм кръщавал много хора безплатно. Църковната практика показва недвусмислено: колкото по-малко искаш, толкова повече получаваш.
Мнение
Настоятелят на храма на Смоленската икона на Божията майка в Дубна свещеник Виталий.
Всъщност всички услуги в Руската православна църква са безплатни! Цените в храмовете или манастирите е примерна сума за пожертвувания, при това доброволни. Всеки човек е в правото си да отиде в храма и да си запише безплатно всички треби - венчание, молебен, опело и т. н. И служителите в храма са длъжни да я запишат, а свещениците да отслужат службите съвършено безплатно. Ако служителите откажат да запишат требата, трябва да се говори със свещеника. Ако и той откаже, трябва да се напише писмо до управляващия архиерей или да се предупреди за това намерение предстоятелят на храма. За съжаление повечето вярващи не знаят това, а и църковните служители мълчат, вместо да го разясняват на хората. Ако съвестта ти не допуска да получите всичко безплатно, оставете толкова, колкото можете - дори една рубла. Повтарям всички тарифи на треби в храмовете са условни и ориентировъчни и не са условие за извършването на тайнствата.
Благовест Инфо
