Както можеше да се очаква, скандалният доклад на Националната разузнавателна служба за така наречената Интерпарламентарна асамблея по православие отшумя като всички български скандали – за няма и три дни. В резултат за делегати в асамблеята бяха избрани четирима депутати, а шефът на комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков веднага даде заден и смутолеви, че докладът няма смисъл да се обсъжда повече, тъй като интерпарламентаристите достатъчно добре разбрали, че ще трябва "да са нащрек дали в асамблеята няма да бъде засегнат някой интерес на България". Председателят на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров пък направо заяви, че въобще не е притеснен от секретния документ, защото и той, и други народни представители били забелязали, че е "преписван от вестниците".
Темата, с други думи, следва да се счита за приключена. И нищо чудно впрочем "преписвачите" от НРС да бъдат споходени от "тежки семейни проблеми", в случай че не сложат навреме доклада си в "кръглата папка"…
Защо тогава една интерпарламентарна, при това заявена като православна, асамблея предизвика някакви съмнения? И по какви причини четиримата делегати ще са "нащрек", както скудоумно обясни Герджиков, щом в крайна сметка всичко това са вестникарски глупости?
Там е работата обаче, че става дума за нещо, което би трябвало да предизвика сериозна тревога. И ако Свинаров е прав поне в едно отношение, то е, че дори само четенето на вестници е достатъчно, за да се разбере какво представляват "православните" фондове, сдружения и асамблеи, защо се правят, кого точно обслужват и кой плаща сметката.
И така, да видим какво пише пресата по въпроса…
"На православието е отредена важна роля в геополитическия инструментариум на Русия." Казва го лично руският патриарх Алексий Втори на Осмия Всеруски народен събор преди две години. Цитиран е в руските вестници заедно с изказването на тогавашния външен министър Игор Иванов: "Балканите си остават в сферата на външнополитическите интереси на Русия, като немалко значение за защитата на тези интереси имат междуцърковните връзки." Не след дълго и самият руски президент Владимир Путин посочва "православието и ядрения щит" като "двете неща, необходими за обезпечаването на външната и вътрешната национална сигурност на Русия".
Само дотук се налага следният извод: Лениновата формула "Съветска власт плюс електрификация" е префасонирана на
"Православие плюс енергийна зависимост"
но интересите на Кремъл са си същите, а резултатът от осъществяването им (поне в България) e все така печален. Примери – колкото щеш. Закопаващият проект АЕЦ "Белене". Обвързващият ни за 30 години договор с "Газпром". Петролопроводът Бургас - Александруполис, от който в най-добрия случай ще печелим 35 милиона долара годишно. Още по-лошата новина е, че тези успехи на Москва по линия на енергийната зависимост далеч не са последните, доколкото тя продължава да си купува влияние посредством "православието", "славянството и прочее благозвучни паравани на случващото се в задкулисията".
Но да продължим с вестниците… Така наречената Интерпарламентарна асамблея по православие е учредена през 1993 г. в Гърция под егидата на Европейския парламент. Две години по-късно в Москва е създаден и Международният обществен фонд за единство на православните народи, с което асамблеята попада под пълния контрол на Русия.
В потвърждение на горното на 29 май 2002 г. в официалният сайт на българското президентство се появява съобщение, че Георги Първанов е удостоен с наградата на фонда "За изключителна дейност за укрепване на единството на православните народи", в което пише и това, че "от самото му създаване фондът превръща в особено важна своя цел подпомагането на дейността на Европейската интерпарламентарна асамблея по православие".
"Подпомагането" се извършва по следния начин: към попечителя на фонда - руския патриарх Алексий Втори, е изграден
съвет "от представители на бизнеса и политиката на Русия"
В него са ръководителите на "Газпром", "Лукойл", "Интеррос", "Сургутнефетгаз" и други организации, в чиито наименования неизменно се срещат думите газ, нефт, ойл и пром. Чрез асамблеята всички те си създават здрави "интерпарламентарни" връзки и постепенно си изграждат солидна мрежа от приятели, които да лобират за тях.
Най-усърдните в отстояването на руските интереси, пардон! - в дейността по обединяването на православните народи, получават
награда в размер от 20 000 до 50 000 долара
Досега лауреати са самият Путин, президентът на Беларус Лукашенко, бившият шеф на "Газпром" Рем Вяхирев. Именно в тази компания попадат и "нашите хора" - президентът Първанов и патриарх Максим…
Апропо, от 1998 г. фондът си има представителство и в София, което се ръководи от Елисавета Миленова, бивш депутат от рязко обикналата православието след 1989 г. "Демократична левица". Както обяснява самата Миленова, най-големите спомоществователи на българския клон са "Лукойл" - България, и "Топенерджи", но "сред спонсорите" са и "MG корпорация", "Юпитер" и "Овергаз". Тя изрично твърди, че фондът винаги е бил и продължава да е "неправителствена организация", но в същото време уточнява, че е учредила представителството му "с пълномощно на Министерството на външните работи на Руската федерация"…
Свенливото споменаване на "MG корпорация" като един "от спонсорите" на тази правителствено-неправителствена структура обаче буди още по-голямо недоумение, доколкото на 21 януари 2003 г. в интервю за "Дневник" бившият вицепрезидент на "Мултигруп" Стоян Денчев откровено споделя, че Илия Павлов е не просто в попечителския съвет на фонда, а именно по негово предложение президентът Първанов получава наградата си "за изключителна дейност…".
Наистина, Илия Павлов е покойник от близо четири години, но неговото присъствие в този съвет продължава да е повече от знаково. Ще припомня само това, че през май 1997 г. тогавашният координатор на германските тайни служби Бернд Шмидбауер цитира доклад на германското разузнаване, озаглавен "Особени форми на организираната престъпност", в който пишеше, че влиятелните групировки на българската мафия се появяват още в края на 80-те години, като една от тях - "Мултигруп", се счита за пералня на парите на бившата комунистическа партия и топла връзка с руските спецслужби. Това, разбира се, не пречи приживе Илия Павлов да е символ на "национално отговорния капитал", шеф на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и в същото време – основен спонсор на ДПС, а накрая да бъде погребан според… масонските ритуали.
Каква връзка има тук с православието? Естествено, че никаква. Как бившият подполковник от КГБ Владимир Путин и бившият историк от Института по история на БКП Георги Първанов изведнъж прегърнаха вярата под "попечителството" на бившия агент Дроздов Алексий Втори? Разбира се, че не става дума за вяра. Просто
сърпът и чукът механично бяха заменени с християнския кръст
а религията от опиум на народа, се превърна в удобен инструмент за бизнес. С любезното съдействие на православието и газът, и нефтът се разляха някак по-леко (но не и по-евтино), а руските троянски кончета бяха пуснати да си пасат на воля из Европа…
Впрочем депутатът от ДПС (!) Йордан Цонев, по-известен като Данчо Ментата, съвсем не случайно следва богословие. Бившето крупие не е вчерашно и е разбрало, че в това да си делегат в православната асамблея има, грубо казано, далавера. Не е никак случайно и това, че премиерът Сергей Станишев изведнъж се сети, че църквата била отделена от държавата и остро скастри шефа на Дирекцията по вероизповеданията, който критикува новоизбрания Пловдивски митрополит Николай, позволил си да нарече папата еретик. Това, няма никакво съмнение, ще се хареса на Москва, която на всичко отгоре има претенциите да е "Третият Рим". И пак не случайно представителката на фонда Елисавета Миленова и предприемчивият Варненски митрополит Кирил наскоро учредиха обществен комитет "Православни ценности", чиято основна задача е "набирането на средства чрез проекти от еврофондовете". Парите от руските енергийни компании, изглежда, не стигат (нищо, че през май миналата година шефът на фонда Валерий Алексеев специално би път до България, за да се включи в тържествата за 15-годишнината на "Лукойл"), та ще се наложи да се вземат и парите на европейските данъкоплатци.
"Какво ни безпокои? Мисля, че това е ясно на всички. Когато тези неправителствени организации се финансират от чуждестранни правителства, ние разглеждаме това като инструмент на чуждите държави в провеждането на политика по отношение на нашата страна." Ако не знаете кой е казал това, отново отворете вестниците. Думите са на руския президент и са изречени на прословутата вече конференция в Мюнхен, където Путин сплаши Запада с нова студена война. По ирония на съдбата те описват най-точно това, което прави православният руски фонд в България, а чрез българското си предмостие – и в Европа.
"Какво ни безпокои?" Нас лично - нищо. Напротив, българската държава охотно участва в тази схема, така че покупко-продажбите на влияние вървят с пълна сила. Затова и останалите изказвания на Путин в Мюнхен ще си останат без коментар. Затова и министър Р. Овч. ще продължи да сключва договори на тъмно за газ, нефт, ойл и пром…
Всъщност нищо чудно след наградите за президента Първанов и дядо Максим призът за "православие" отново да бъде връчен на някой особено старателен българин. Ще си позволя дори да дам една идея: нека я получи Данчо Ментата. Той, струва ми се, ще е най-адекватният образ на това "православие". На православието менте, или, както се казва на руски - подделка.
Защо тогава една интерпарламентарна, при това заявена като православна, асамблея предизвика някакви съмнения? И по какви причини четиримата делегати ще са "нащрек", както скудоумно обясни Герджиков, щом в крайна сметка всичко това са вестникарски глупости?
Там е работата обаче, че става дума за нещо, което би трябвало да предизвика сериозна тревога. И ако Свинаров е прав поне в едно отношение, то е, че дори само четенето на вестници е достатъчно, за да се разбере какво представляват "православните" фондове, сдружения и асамблеи, защо се правят, кого точно обслужват и кой плаща сметката.
И така, да видим какво пише пресата по въпроса…
"На православието е отредена важна роля в геополитическия инструментариум на Русия." Казва го лично руският патриарх Алексий Втори на Осмия Всеруски народен събор преди две години. Цитиран е в руските вестници заедно с изказването на тогавашния външен министър Игор Иванов: "Балканите си остават в сферата на външнополитическите интереси на Русия, като немалко значение за защитата на тези интереси имат междуцърковните връзки." Не след дълго и самият руски президент Владимир Путин посочва "православието и ядрения щит" като "двете неща, необходими за обезпечаването на външната и вътрешната национална сигурност на Русия".
Само дотук се налага следният извод: Лениновата формула "Съветска власт плюс електрификация" е префасонирана на
"Православие плюс енергийна зависимост"
но интересите на Кремъл са си същите, а резултатът от осъществяването им (поне в България) e все така печален. Примери – колкото щеш. Закопаващият проект АЕЦ "Белене". Обвързващият ни за 30 години договор с "Газпром". Петролопроводът Бургас - Александруполис, от който в най-добрия случай ще печелим 35 милиона долара годишно. Още по-лошата новина е, че тези успехи на Москва по линия на енергийната зависимост далеч не са последните, доколкото тя продължава да си купува влияние посредством "православието", "славянството и прочее благозвучни паравани на случващото се в задкулисията".
Но да продължим с вестниците… Така наречената Интерпарламентарна асамблея по православие е учредена през 1993 г. в Гърция под егидата на Европейския парламент. Две години по-късно в Москва е създаден и Международният обществен фонд за единство на православните народи, с което асамблеята попада под пълния контрол на Русия.
В потвърждение на горното на 29 май 2002 г. в официалният сайт на българското президентство се появява съобщение, че Георги Първанов е удостоен с наградата на фонда "За изключителна дейност за укрепване на единството на православните народи", в което пише и това, че "от самото му създаване фондът превръща в особено важна своя цел подпомагането на дейността на Европейската интерпарламентарна асамблея по православие".
"Подпомагането" се извършва по следния начин: към попечителя на фонда - руския патриарх Алексий Втори, е изграден
съвет "от представители на бизнеса и политиката на Русия"
В него са ръководителите на "Газпром", "Лукойл", "Интеррос", "Сургутнефетгаз" и други организации, в чиито наименования неизменно се срещат думите газ, нефт, ойл и пром. Чрез асамблеята всички те си създават здрави "интерпарламентарни" връзки и постепенно си изграждат солидна мрежа от приятели, които да лобират за тях.
Най-усърдните в отстояването на руските интереси, пардон! - в дейността по обединяването на православните народи, получават
награда в размер от 20 000 до 50 000 долара
Досега лауреати са самият Путин, президентът на Беларус Лукашенко, бившият шеф на "Газпром" Рем Вяхирев. Именно в тази компания попадат и "нашите хора" - президентът Първанов и патриарх Максим…
Апропо, от 1998 г. фондът си има представителство и в София, което се ръководи от Елисавета Миленова, бивш депутат от рязко обикналата православието след 1989 г. "Демократична левица". Както обяснява самата Миленова, най-големите спомоществователи на българския клон са "Лукойл" - България, и "Топенерджи", но "сред спонсорите" са и "MG корпорация", "Юпитер" и "Овергаз". Тя изрично твърди, че фондът винаги е бил и продължава да е "неправителствена организация", но в същото време уточнява, че е учредила представителството му "с пълномощно на Министерството на външните работи на Руската федерация"…
Свенливото споменаване на "MG корпорация" като един "от спонсорите" на тази правителствено-неправителствена структура обаче буди още по-голямо недоумение, доколкото на 21 януари 2003 г. в интервю за "Дневник" бившият вицепрезидент на "Мултигруп" Стоян Денчев откровено споделя, че Илия Павлов е не просто в попечителския съвет на фонда, а именно по негово предложение президентът Първанов получава наградата си "за изключителна дейност…".
Наистина, Илия Павлов е покойник от близо четири години, но неговото присъствие в този съвет продължава да е повече от знаково. Ще припомня само това, че през май 1997 г. тогавашният координатор на германските тайни служби Бернд Шмидбауер цитира доклад на германското разузнаване, озаглавен "Особени форми на организираната престъпност", в който пишеше, че влиятелните групировки на българската мафия се появяват още в края на 80-те години, като една от тях - "Мултигруп", се счита за пералня на парите на бившата комунистическа партия и топла връзка с руските спецслужби. Това, разбира се, не пречи приживе Илия Павлов да е символ на "национално отговорния капитал", шеф на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и в същото време – основен спонсор на ДПС, а накрая да бъде погребан според… масонските ритуали.
Каква връзка има тук с православието? Естествено, че никаква. Как бившият подполковник от КГБ Владимир Путин и бившият историк от Института по история на БКП Георги Първанов изведнъж прегърнаха вярата под "попечителството" на бившия агент Дроздов Алексий Втори? Разбира се, че не става дума за вяра. Просто
сърпът и чукът механично бяха заменени с християнския кръст
а религията от опиум на народа, се превърна в удобен инструмент за бизнес. С любезното съдействие на православието и газът, и нефтът се разляха някак по-леко (но не и по-евтино), а руските троянски кончета бяха пуснати да си пасат на воля из Европа…
Впрочем депутатът от ДПС (!) Йордан Цонев, по-известен като Данчо Ментата, съвсем не случайно следва богословие. Бившето крупие не е вчерашно и е разбрало, че в това да си делегат в православната асамблея има, грубо казано, далавера. Не е никак случайно и това, че премиерът Сергей Станишев изведнъж се сети, че църквата била отделена от държавата и остро скастри шефа на Дирекцията по вероизповеданията, който критикува новоизбрания Пловдивски митрополит Николай, позволил си да нарече папата еретик. Това, няма никакво съмнение, ще се хареса на Москва, която на всичко отгоре има претенциите да е "Третият Рим". И пак не случайно представителката на фонда Елисавета Миленова и предприемчивият Варненски митрополит Кирил наскоро учредиха обществен комитет "Православни ценности", чиято основна задача е "набирането на средства чрез проекти от еврофондовете". Парите от руските енергийни компании, изглежда, не стигат (нищо, че през май миналата година шефът на фонда Валерий Алексеев специално би път до България, за да се включи в тържествата за 15-годишнината на "Лукойл"), та ще се наложи да се вземат и парите на европейските данъкоплатци.
"Какво ни безпокои? Мисля, че това е ясно на всички. Когато тези неправителствени организации се финансират от чуждестранни правителства, ние разглеждаме това като инструмент на чуждите държави в провеждането на политика по отношение на нашата страна." Ако не знаете кой е казал това, отново отворете вестниците. Думите са на руския президент и са изречени на прословутата вече конференция в Мюнхен, където Путин сплаши Запада с нова студена война. По ирония на съдбата те описват най-точно това, което прави православният руски фонд в България, а чрез българското си предмостие – и в Европа.
"Какво ни безпокои?" Нас лично - нищо. Напротив, българската държава охотно участва в тази схема, така че покупко-продажбите на влияние вървят с пълна сила. Затова и останалите изказвания на Путин в Мюнхен ще си останат без коментар. Затова и министър Р. Овч. ще продължи да сключва договори на тъмно за газ, нефт, ойл и пром…
Всъщност нищо чудно след наградите за президента Първанов и дядо Максим призът за "православие" отново да бъде връчен на някой особено старателен българин. Ще си позволя дори да дам една идея: нека я получи Данчо Ментата. Той, струва ми се, ще е най-адекватният образ на това "православие". На православието менте, или, както се казва на руски - подделка.
