Есемес маниаците смазаха идеята за назоваване на великите българи и я обърнаха на поредна чалга класация. Оказа се, че не правят разлика между величие и популярност, поради което и масово посочиха като "велики" Азис и Малина. Така сред великите се наредиха съвременни педагози, артисти, изобретатели… Но това не беше класация "Най-добрия човек, когото познавам" или "Хората, които виждам по телевизора".
В крайна сметка, между класацията на великите и онази за Евровизия, се откриха поразителни прилики: събира се група, която организирано изпраща безброй есемеси за своя фаворит и така постига желания краен резултат, който обаче противоречи и на здравия разум, и на истината. Както на Евровизия за първи път изпратихме изпълнител, който едва-едва спяваше, сега пак чрез БНТ стигаме до уникалната подредба във величието: Левски, Дънов, Аспарух!
Несъмнено Левски е най-изящният образ на българското величие. Той е предизвестеният водач на всяка национална класация. В това отношение народът ни е удивително единодушен. И все пак, остава страхът, че за мнозина това е май единствената значима личност, чието име са запомнили от уроците в училище.
Съвременната историческа неграмотност на народа ни, доказана чрез множество национални изследвания, поставя под въпрос способността на гласувалите да изберат измежду Борис I, патриарх Евтимий ("Кой беше тоя, нещо край СДС-то май…" - поколеба се 30-тинагодишен мъж по време на ТВ анкета наскоро), Иларион Макариополски…
Но да настаним религиозния еклектик Дънов с неговите рецепти за природосъобразен живот пред създателя на държавата ни, пред Борис I, който ни направи европейци чрез християнството, е не просто много жалко. Тук става дума за очевидна манипулация.
Но каква обективност да очакваме от подобна кампания, след като в края на 2000 г. действащият президент Петър Стоянов беше обявен за българин на столетието?!
Но да настаним религиозния еклектик Дънов с неговите рецепти за природосъобразен живот пред създателя на държавата ни, пред Борис I, който ни направи европейци чрез християнството, е не просто много жалко. Тук става дума за очевидна манипулация.
Но каква обективност да очакваме от подобна кампания, след като в края на 2000 г. действащият президент Петър Стоянов беше обявен за българин на столетието?!
