Есемес-маниаците смазаха идеята за назоваване на великите българи и я обърнаха на поредна чалга-класация. Оказа се, че не правят разлика между величие и популярност, поради което и масово посочиха като „велики“ Азис и Малина. Така, сред великите се наредиха съвременни педагози, артисти, изобретатели… Но това не беше класация „Най-добрия човек, когото познавам“ или „Хората, които виждам по телевизора“.
В крайна сметка, между класацията на великите и онази за Евровизия, се откриха поразителни прилики: събира се група, която организирано изпраща безброй есемеси за своя фаворит и така постига желания краен резултат, който обаче противоречи и на здравия разум, и на истината. Както на Евровизия за първи път изпратихме изпълнител, който едва-едва спяваше, сега пак чрез БНТ стигаме до уникалната подредба във величието: Левски, Дънов, Аспарух!
Несъмнено Левски е най-изящният образ на българското величие. Той е предизвестеният водач на всяка национална класация. В това отношение народът ни е удивително единодушен. И все пак, остава страхът, че за мнозина това е май единствената значима личност, чието име са запомнили от уроците в училище.
Съвременната историческа неграмотност на народа ни, доказана чрез множество национални изследвания, поставя под въпрос способността на гласувалите да изберат измежду св. княз Борис Първи, св. патриарх Евтимий („Кой беше тоя, нещо край СДС-то май…“ – поколеба се тридесетинагодишен мъж по време на телевизионна анкета наскоро), Иларион Макариополски…
Но да настаним религиозния еклектик Дънов с неговите рецепти за природосъобразен живот пред създателя на държавата ни, пред Борис Първи, който ни направи европейци чрез християнството, е не просто много жалко. Тук става дума за очевидна манипулация.
Каква обективност обаче да очакваме от подобна кампания, след като в края на 2000 г. действащият президент Петър Стоянов беше обявен за българин на столетието?!
