Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
Gerdjikov.jpgЦърквата има достатъчно имоти, но не ги стопанисва правилно, казва председателят на парламентарната комисия по вероизповедания проф. Огнян Герджиков.

В последно време се натрупаха събития, които извадиха наяве недоуредени въпроси около Българската православна църква. Необходима ли е според вас реформа в Църквата и каква?
- Българската църква е отделена от държавата и е деликатно да се дават препоръки дали трябва да има реформи и какви. Все пак обаче тя служи на обществото и то има претенциите православните свещеници да отговарят на нуждите, да бъдат духовният стожер на нацията. Но Църквата самостоятелно трябва да извърши реформа, без намеса на държавата, но с натиск от страна на обществото. Трябва да бъде по-активна, да заеме своята роля и място в обществения живот.

Къде са спънките за това Църквата да бъде активна?
- Наслагвани са проблеми още по времето на тоталитаризма. Тя тогава беше в огромна степен на подчиненост на държавата, режимът провеждаше такава кадрова политика, че в Семинарията и духовните училища да попадат всъщност неподходящи за там. Доколкото знам, в известен период държавата не е позволявала в тези училища да влизат ученици с висок успех, така че да бъде материалът не толкова добър. Слава Богу, в Църквата ни има великолепни свещеници и архиереи, но за съжаление засега те като че ли не могат да дадат в достатъчна степен облика й.

Смятате ли, че духовниците трябва да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност? В Полша например Католическата църква обяви, че ще започне проверка на висшите сановници за връзки с тайните служби на комунистическия режим, а и в България според новия закон за досиетата би трябвало да се изясни миналото на членовете на Светия Синод.
- Това неминуемо трябва да стане. Отварянето на досиетата трябва да важи за всички. Трябва да станат публично известни сътрудниците дори и сред църковните служители, свещенослужителите, които са принадлежали към службите, били са доносници. За съжаление се предполага, че има такива и сред архиереите. Дано техният брой да е минимален. Но това е неминуем процес на очистване, който трябва да дойде.

Дали държавата трябва да пристъпи към масова проверка, или това трябва да е инициатива на Църквата?
- Смятам, че духовниците трябва да поискат разсекретяване на досиетата, за да могат те самите да извършват това пречистване, от което всички се нуждаем.

Какво можем да очакваме, ако се докаже, че архиереи са били доносници на комунистическите репресивни служби?
- При всички случаи този пречистващ ефект ще бъде полезен, независимо че може да има известни сътресения. Но в крайна сметка трябва да се събуди Православната църква и един от начините това да стане е да излязат на светло тези, които са с такова минало, което хвърля сянка на съмнение върху тяхната дейност.

Трябва ли държавата да контролира по някакъв начин използването на църковните имоти? Има публично известни случаи например на превръщането на манастири във феодални стопанства.
- Държавата може да има контрол само доколкото всички, включително и духовниците, са длъжни да спазват законите и при нарушения подлежат на санкциониране. Ако имоти на Църквата се използват не по предназначение, държавата не може да се намесва. Църквата трябва да реши кое е целесъобразно и кое не. Ако има далавери в разрез със законите, тогава само може да се търси административна или наказателна отговорност.

Църквата продължава да има претенции за още невърнати имоти. Как ще коментирате исканията?
- Понастоящем Българската православна църква има достатъчно много имоти и за съжаление по мое наблюдение тя не е съумяла да ги стопанисва така, че те да носят истинска полза. Църквата не знае как да използва това свое богатство, защото притежава много имоти и при едно добро, целесъобразно и разумно използване може да носи много за Църквата и тя да се окаже в един момент едва ли не по-богата от държавата.

Забелязвате ли и умишлена злоупотреба?
- Някъде е възможно да има и умишлена злоупотреба, но основното е, че им липсва усещането как да стопанисват и използват рационално имуществото. Това е един много голям проблем и Църквата сериозно трябва да се замисли.

Какво мислите за изявлението на старозагорския митрополит Галактион, който обяви един вид автономия и каза, че не се нуждае от санкцията на Светия Синод, за да произведе Слави Бинев в архонт?
- Мисля, че митрополит Галактион е духовник с много голям потенциал, но това според мене не е достатъчно, за да го оправдае в действията му. Той не може да разглежда себе си като феодал в своята епархия, независим от централната власт. Това обаче е работа на самия Свети синод, който да вземе решение за постъпките на Галактион.

Как ще коментирате информации, че на ваши колеги е предлагано срещу 200 хил. долара да бъдат титулувани архонти?
- Действително мои колеги, известни като по-заможни, ми казаха, че са им правили подобни предложения. Това прилича на някакъв вид бизнес. Трудно ми е да преценя доколко явлението е придобило масов характер, но във всички случаи има и други титулувани архонти. Това показва една до голяма степен типично българска черта - голяма част от българите са склонни да избиват комплекси, като се титулуват. Не знам имате ли представа колко фалшиви професори и академици шетат по страната?

Каква е ползата от титлата?
- Последните години в България се появи една прослойка богати хора. Голяма част от тях е с най-малкото съмнителен произход на средствата. Затова на тях им се пришива недобър образ и биват квалифицирани като мутри. Те искат да изчистят по някакъв начин името си и затова им е необходима индулгенция. Някои съвсем безкористно правят дарения, строят храмове, други решават, че ктитор не им е достатъчно като че ли, не им звучи достатъчно ефектно, искат нещо повече. Така се появяват севастократори, архонти, вероятно скоро ще се появят барони, графове.

Смятате ли, че в момента е от значение отнемането на архонтството на Слави Бинев?
- Може да се отнеме само нещо, което е дадено. Доколкото съм наясно, на Слави Бинев не е дадена тази титла, защото е дадена неправомерно, както провъзгласи Светият Синод. Той не е архонт и няма какво да му се отнема.

Едва при окончателното трето четене на поредната поправка в конституцията ваши колеги откриха пропуски - не е предвиден начинът за освобождаване на членовете на бъдещия съдебен инспекторат. Как ще коментирате това, че проблемите се виждат, когато вече не могат да бъдат коригирани?
- Действително по този въпрос има пропуск. Това иде да покаже, че законите трябва да се работят задълбочено, отговорно, професионално. Всеки опит за избързване и за спешност е абсолютно противопоказен. Уж тук толкова много не бързахме и както виждате, пак се получава сериозен проблем.

Прибързали сте с третата поправка, прибързвате с четвъртата, ще се наложи ли и пета промяна в основния закон?
- Както усещам, изглежда, има сериозен проблем. Трябва да се търсят начини за уреждането му. Един от възможните варианти е в закона за съдебната власт, макар че коректността изисква в конституцията като основен закон да са посочени основните положения, свързани с отзоваването. Иначе съществува опасност промените в закона, доуреждащи конституционните разпоредби, да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Този инспекторат ли беше действително необходимото за добра съдебна реформа?
- Ако трябва да съм много честен, не виждам с какво наличието на този инспекторат ще внесе нещо много по-различно в съдебната реформа. Има високи изисквани към членовете му, с квалифицирано мнозинство ще се избират, за да извършат нещо, което, образно казано, една секретарка може да върши - да следи хода на делата, кога е образувано, колко пъти е отлагано, кога е приключило.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khc8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж