Църквата има достатъчно имоти, но не ги стопанисва правилно

- Къде са спънките за това църквата да бъде активна?

- Наслагвани са проблеми още по времето на тоталитаризма. Тя тогава беше в огромна степен на подчиненост на държавата, режимът провеждаше такава кадрова политика, че в Семинарията и духовните училища да попадат всъщност неподходящи за там. Доколкото знам, в известен период държавата не е позволявала в тези училища да влизат ученици с висок успех, така че да бъде материалът не толкова добър. Слава Богу, в църквата ни има великолепни свещеници и архиереи, но за съжаление засега те като че ли не могат да дадат в достатъчна степен облика ѝ.

- Смятате ли, че духовниците трябва да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност? В Полша например Римокатолическата църква обяви, че ще започне проверка на висшите сановници за връзки с тайните служби на комунистическия режим, а и в България според новия закон за досиетата би трябвало да се изясни миналото на членовете на Св. Синод.

- Това неминуемо трябва да стане. Отварянето на досиетата трябва да важи за всички. Трябва да станат публично известни сътрудниците дори и сред църковните служители, свещенослужителите, които са принадлежали към службите, били са доносници. За съжаление се предполага, че има такива и сред архиереите. Дано техният брой да е минимален. Но това е неминуем процес на очистване, който трябва да дойде.

- Дали държавата трябва да пристъпи към масова проверка, или това трябва да е инициатива на църквата?

- Смятам, че духовниците трябва да поискат разсекретяване на досиетата, за да могат те самите да извършват това пречистване, от което всички се нуждаем.

- Какво можем да очакваме, ако се докаже, че архиереи са били доносници на комунистическите репресивни служби?

- При всички случаи този пречистващ ефект ще бъде полезен, независимо че може да има известни сътресения. Но в крайна сметка трябва да се събуди Православната църква и един от начините това да стане е да излязат на светло тези, които са с такова минало, което хвърля сянка на съмнение върху тяхната дейност.

- Трябва ли държавата да контролира по някакъв начин използването на църковните имоти? Има публично известни случаи например на превръщането на манастири във феодални стопанства.

- Държавата може да има контрол само доколкото всички, включително и духовниците, са длъжни да спазват законите и при нарушения подлежат на санкциониране. Ако имоти на Църквата се използват не по предназначение, държавата не може да се намесва. Църквата трябва да реши кое е целесъобразно и кое – не. Ако има далавери в разрез със законите, тогава само може да се търси административна или наказателна отговорност.

- Църквата продължава да има претенции за още невърнати имоти. Как ще коментирате исканията?

- Понастоящем Българската православна църква има достатъчно много имоти и, за съжаление, по мое наблюдение тя не е съумяла да ги стопанисва така, че те да носят истинска полза. Църквата не знае как да използва това свое богатство, защото притежава много имоти, и едно добро, целесъобразно и разумно използване може да носи много за църквата и тя да се окаже в един момент едва ли не по-богата от държавата.

- Забелязвате ли и умишлена злоупотреба?

- Някъде е възможно да има и умишлена злоупотреба, но основното е, че им липсва усещането как да стопанисват и използват рационално имуществото. Това е един много голям проблем и църквата сериозно трябва да се замисли.

- Какво мислите за изявлението на Старозагорски митрополит Галактион, който обяви един вид автономия и каза, че не се нуждае от санкцията на Св. Синод, за да произведе Слави Бинев в архонт?

- Мисля, че митр. Галактион е духовник с много голям потенциал, но това според мене не е достатъчно, за да го оправдае в действията му. Той не може да разглежда себе си като феодал в своята епархия, независим от централната власт. Това обаче е работа на самия Св. Синод, който да вземе решение за постъпките на Галактион.

- Как ще коментирате информации, че на Ваши колеги е предлагано срещу $ 200 000 да бъдат титулувани архонти?

- Действително мои колеги, известни като по-заможни, ми казаха, че са им правили подобни предложения. Това прилича на някакъв вид бизнес. Трудно ми е да преценя доколко явлението е придобило масов характер, но във всички случаи има и други титулувани архонти. Това показва една до голяма степен типично българска черта – голяма част от българите са склонни да избиват комплекси, като се титулуват. Не знам имате ли представа колко фалшиви професори и академици шетат по страната?

- Каква е ползата от титлата?

- Последните години в България се появи една прослойка богати хора. Голяма част от тях е с най-малкото съмнителен произход на средствата. Затова на тях им се пришива недобър образ и биват квалифицирани като мутри. Те искат да изчистят по някакъв начин името си и затова им е необходима индулгенция. Някои съвсем безкористно правят дарения, строят храмове, други решават, че ктитор не им е достатъчно като че ли, не им звучи достатъчно ефектно, искат нещо повече. Така се появяват севастократори, архонти, вероятно скоро ще се появят барони, графове.

- Смятате ли, че в момента е от значение отнемането на архонтството на Слави Бинев?

- Може да се отнеме само нещо, което е дадено. Доколкото съм наясно, на Слави Бинев не е дадена тази титла, защото е дадена неправомерно, както провъзгласи Св. Синод. Той не е архонт и няма какво да му се отнема.

- Едва при окончателното трето четене на поредната поправка в Конституцията Ваши колеги откриха пропуски – не е предвиден начинът за освобождаване на членовете на бъдещия съдебен инспекторат. Как ще коментирате това, че проблемите се виждат, когато вече не могат да бъдат коригирани?

- Действително по този въпрос има пропуск. Това иде да покаже, че законите трябва да се работят задълбочено, отговорно, професионално. Всеки опит за избързване и за спешност е абсолютно противопоказен. Уж тук толкова много не бързахме и, както виждате, пак се получава сериозен проблем.

- Прибързали сте с третата поправка, прибързвате с четвъртата, ще се наложи ли и пета промяна в основния закон?

- Както усещам, изглежда има сериозен проблем. Трябва да се търсят начини за уреждането му. Един от възможните варианти е в Закона за съдебната власт, макар че коректността изисква в Конституцията като основен закон да са посочени основните положения, свързани с отзоваването. Иначе съществува опасност промените в закона, доуреждащи конституционните разпоредби, да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

- Този инспекторат ли беше действително необходимото за добра съдебна реформа?

- Ако трябва да съм много честен, не виждам с какво наличието на този инспекторат ще внесе нещо много по-различно в съдебната реформа. Има високи изисквани към членовете му, с квалифицирано мнозинство ще се избират, за да извършат нещо, което, образно казано, една секретарка може да върши – да следи хода на делата, кога е образувано, колко пъти е отлагано, кога е приключило.