Мобилно меню

3.9 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (40 Votes)
"Всичко придобито при нашите операции незабавно да се дели на четири части. Две, тоест половината, да си разпределя екипажът. Една четвърт да е за моите верни и храбри приятели. Последната четвърт ще получавам аз като капитан на кораба и ръководител на операциите".

Това е цитат от дневника на пирата Балтазар Коса, по-известен като Страшилището на Средиземно море. В началото на ХV век, след едно корабокрушение, Коса се отказва от този рисков занаят и се захваща с друг – този на … Римски папа. Но Балтазар, вече Йоан ХХІІІ, продължава и в Църквата да се държи като разбойник. Продава свещенически санове и индулгенции, занимава се с оръжейна търговия, сближава се по отровителска линия и с Козимо Медичи. Впоследствие обвинението срещу него съдържа 72 точки и името му влиза в черната хроника на Ватикана.

Спомних си тази история, докато гледах по Би Ти Ви как владиката Галактион обяснява защо е „възвел” в архонтски сан Слави Бинев. „Много обичам ваш`та телевизия, щото давате Шампионската лига!”, ведро започва владиката и сам си се кикоти на смешката. Очетата му светкат хитро, с онзи особен блясък, който се появява след дълго заседяване „под манастирската лоза”. Владишката корона също му стои особено, някак по бразилски карнавално. Въобще целият владика е като оживяла рисунка от походния олтар на фелдкурата Ото Кац.

На масичка пред себе си дядо Галактион е положил Свещеното Писание, от което стърчат загадъчни листчета. Тяхното присъствие в предаването, оказва се, е от първостепенно значение. Щом стане дума за „хонорара”, който е взел за архонтската архибутафория, владиката грабва Библията, преглежда листчетата и веднага открива подходящ цитат. „Ей сега ще намеря какво е казал свети апостол Павел на коринтяните за клеветата… Момент! А, ей го: „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”! Не, т`ва е от Матея. Нищо. Бог е един и всичко вижда!”.

Самият Галактион, личи си, никога не е имал чувството, че Бог го наблюдава, така че смело обяснява: собственикът на чалга кръчмата БИАД е човек с изключителни интереси в духовната сфера (тук и присъстващият в студиото Бинев не може да скрие, че му е ужасно забавно), силно привързан към църквата (архонтът вече едва сдържа усмивката си) и смирен християнин (Бинев потвърждава думите на духовния си пастир, като повтаря забележителната си реплика от друго едно интервю, че „архонтството значи като те ударят по едната страна, да извадиш дебелия край”). После „Негово Високопреосвещенство”, по-известно като Галактиката, заявява, че е обидено, задето го обявили за „общоцърковно издирване”. Не, то си било в митрополията. Да, не вдигало телефона, било болно. Боляло го обаче много повече от това, че ударът не е толкова срещу него, колкото срещу БПЦ и Православието!

В крайна сметка се оказва, че Бинев не можело да бъде разархонтен, какъвто термин сполучливо изкова в. „24 часа”. Това трябвало да стане на още една тържествена церемония, при това задължително отново в Рим, а не било зле да присъства и папата. Самият Галактион също нямало как да бъде развладичен и обезмитрополитен, тъй като санът му е пожизнен. Бинев обаче е леко посърнал. Ако не от друго, разбира от чалга. Но чак сега, изглежда, и той най-сетне е вникнал в смисъла на рекламата „Пиратството ограбва!”…

След всичко това влязох в официалния сайт на Българската православна църква, за да видя каква точно декларация е приел Светият Синод по повод „наархонстстването” на Бинев. И знаете ли какво има там? Над надписа „Официална страница на Българската православна църква” стои линк към LYCOS CINEMA с безплатни филми, а отдолу: „Очна лазерна терапия в Eyestar институт, световно прочут. Звъннете ни. Говорим и български” и „МАКСИМУМ ЕООД репродукции. Голям избор на картини. Възможност да промените и освежите домът си” (оригиналният правопис е запазен – б.а.) По-нататък е качено Патриаршеско и Синодално Пасхално послание от… 1998 г. Има и реклама на Синодално издателство със следния текст: „в момета го посещавате :-)” (оригиналният правопис отново е запазен – б.а.). Единствената митрополия със собствен сайт пък е Варненско-Преславската на предприемчивия владика-бизнесмен „д-р Кирил”, където, разбира се, няма и дума как докторът (по икономика?) е разпродал църковните земи край морето, за да прави „православни СПА енд уелнес центрове”, а последната актуална новина е отпечатването на настолно календарче. Отбелязва се с възмущение и „закритият концерт на Шри Чинмой в Зл. Пясъци”, от което се разбира се, че според Варненско-Преславския митрополит основен враг на православието е Чинмой Гумар Гош, т.е. Шри Чинмой, индийски гуру, който „под прикритието, че е във Варна с благотворителна мисия да дарява помощи, прави опити да привлече нови членове за своето движение”. Личи си обаче, че „д-р Кирил” е изумен не толкова от друго, колкото от факта, че гуруто е пристигнало с намерението да дарява, вместо да заграбва земи, за да си прави  хотели и бензиностанции…

Но както и да е. Думата ми е за Църквата и за лицата, които я представляват. Тези, разбира се, нямат нищо общо с нея и Православието, но понеже се водят висш клир от години, няма как да не им обърнем внимание. Всъщност внимание би следвало да им обърне прокуратурата, защото същите тези хора успяха повече от предприемчиво да източат финансовите ресурси на БПЦ и да я превърнат в търговско предприятие с ограничена, или по-скоро никаква, отговорност.

Преди се оправдаваха с разкола, който в основата си също беше икономически. Оправдаваха се и със стария закон за вероизповеданията от Вълкочервенково време (1949 г.). Оправдаваха се, че не са им върнати имотите. Оправдаваха се непрекъснато и за всичко, но в крайна сметка се видя, че не само разколниците Пимен, Инокентий, отец Бараков и т.н., а и те самите имат нещо общо с църквата и православието единствено на ниво „реквизит” (т.е. бради, раса и кандилници).

Когато преди пет години в имотен спор свещеници убиха по особено жесток начин друг свещеник, но от „алтернативния синод”, владиката Натанаил (или дядо Нато), който се явява началник на извършителите, отговори на въпроса чувства ли вина за случилото се така: "Не, не чувствам. Никаква!" Ако един ден той и неговите колеги бъдат попитани дали чувстват вина и за това, че напълно лишиха Църквата от онова духовно обаяние, което очакваха от нея хората в началото на прехода, отговорът ще е същият. Каква вина? За какво? За тях Църквата беше и е преди всичко източник за оцеляване, легитимация и лично облагодетелстване. Дори и бегъл поглед към лицата им (с малки изключения) не може да убеди никого, че Светият Дух поставя пастирите на Църквата. Светият Дух го няма тук. Бог изцяло отсъства от това място. С тези хора всякаква реформа изглежда невъзможна. Ако не е Максим, ще е Кирил, ако не е Кирил – ще е друг доносник или бизнесмен с панагия. Пиратите си остават пирати и в Църквата.

Впрочем името Йоан ХХІІІ е реабилитирано след повече от пет века - през 60-те години на миналия век, когато Анджело Ронкали, бивш папски нунций в България, е избран за папа. Вместо Пий, Ронкали държи да бъде наречен Йоан ХХІІІ - символичен акт, който завинаги зачерква Балтазар от историята на Римокатолическата църква. Нямало е друг Йоан ХХІІІ, започваме на чисто – това е смисълът.

Това е и надеждата. Българската църква преживя комунистите, ще преживее и Галактион, и Кирил, и целия този маскарад. Само че няма да сме живи да го видим.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k48k 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари