Тук можеш да си купиш трънен венец и билет до Голгота. На Виа Долороса, недалеч от мястото на последното спиране на Христос, продават куфари, а близо до Гроба Господен можеш да се сдобиеш с трънен венец, напълно по твоя мярка. Десетки венци със страховити тръни висят окачени пред магазинчето "Папа Андрей", а по-скъпите се предлагат със сертификат за оригиналност.
На Голгота, там, където е стоял кръстът на Христос, сега има ниша с икона и сребърен кръг. Усмихнато момиче се промъква в нишата и се обръща към своя приятел, а той я снима. В сумрака на огромния храм на улица "Св. Елена" с бяла светлина проблясват светкавици. Цифровата камера превърна целия свят във фотостудио, а всички хора във фотографи. В Гетсиманската градина мъж седи на камъка, където Христос се е молил с кървава пот, друг го снима. След това си сменят местата.
Всичко това е Йерусалим. Можеш да се побъркаш от този град. В стените му е напластено трихилядигодишно време, сгъстено, обгорено от слънцето. На върха, където някога е яздил на лъв Бар-Кохба, днес профучават с “Мерцедес”-и араби-таксиджии. Щом забележат замислен пешеходец, набиват спирачки и с викове го приканват в колата. Някъде в подстъпите на Йерусалим е поставена сателитна чиния, точно там, където Давид с камък разбил главата на Голиат. А на склона, по който Авраам влачил завързания жертвен агнец, е изградено детско градче.
Хора, националности, религии се тълпят по белите камъни и в синия въздух. Две германки отиват да се молят на Стената на плача, православен алеут пристига във францискански манастир, сянката на джамия пада в двора на храма на Гроба Господен и в декемврийската жега предлага уютна сянка на група евреи, които седнали на стълбите слушат обясненията на екскурзовода. Всички те са в обикновени цивилни дрехи, но незнайно защо единият от тях е с пушка М16 на дълъг ремък. Другият все се разсейва с някаква играчка в ръцете си. Поглеждам през рамото му и виждам, че си играе с пълнител от автомат – вади патроните от пълнителя и пак ги връща обратно.
Изоставени здания с избити прозорци, тесни улички със схлупени къщурки, ръждиви панти на прозорците, ръждива ламарина, служеща за покрив на редиците от сергии, изкривен шперплат закован към прътовете на затрупан от вехтории балкон, звездата на Давид, издълбана в дебел сив камък – това е Йерусалим.
Кривите врати на малките работилнички, афишите на иврит и на руски, огромните ягоди на сергиите, парата над съдовете, в които се вари царевица, розовите чаршафи, прострени в центъра на града, ужасният жилищен блок, анемично-бял, сякаш той и неговите обитатели са прекарали целия си живот в подземие – това е Йерусалим.
Араби при Яфските порти, продаващи хляб от сергия, която отпред е снабдена с велосипедно колело, евреин с побеляла брада и с кръгла шапчица не проси, а изисква милостиня при входа, пропускащ към Стената на плача, военен със снайпер в ръка, с ръкавици без пръсти, с червена барета на десантчик под пагона и твърдо лице на професионалист, контролира областта около Гетсиманстката градина – това е Йерусалим.
Ограждения от желязо, полеви печки, строителен фургон, притулил се незнайно защо срещу Стената на плача, пак там се виждат контейнери за боклук, които пред очите на гордите хасиди са посещавани от не по-малко горд черен котарак. Момчета, които играят баскетбол на сто метра от камъка, на който Господ на третия ден от творението издигнал света, честият оглушителен вой на полицейски сирени и непрестанното подрънкване на монети в металните кутии, с които просяците неуморно напомнят на всеки за дълга на милостинята – това е Йерусалим. 
Край стените на Стария град на тревата лежи момиче и говори по мобилния си телефон и едновременно чете книга на английски. Мъж завива зад ъгъла и уринира направо върху стената на Стария град. В сухия въздух на Йерусалим гърлото бързо пресъхва и хората непрекъснато пият. Празни бутилки навсякъде. По тях човек може да се ориентира за марките в хранителната промишленост: Кока-кола, Пепси-кола, Сан-Бенедито. Напускайки, хората оставят празните бутилки върху древните камъни в двора на храма на Гроба Господен. Огромен арабин излиза в двора и събира шишетата, като ругае силно. Аз не знам арабски, но разбирам, че проклина свинете. 
Христос изгонил търговците от храма, император Тит разрушил храма, но всичко това не е довело до нищо: светите места в Йерусалим отново са окръжени от търговци и са смесени с пазарите. Религия и търговия се сливат в шизофренична симбиоза. Излизаш от храма, изпълнен с чувства, готов на отричане от греховете, на аскеза, и попадаш в ръцете на арабите, предлагащи ти да си купиш килими, шах, руска дама, кинжали, еврейски шапчици, поставки за съдове, чинии, сребърни украшения и фланелки с надписи. Всеки арабин продава хита на сезона: фланелка с цвета на израелските въоръжени сили. Надписите по фланелките може да се считат за сборник с афоризми. Ето някои от най-забавните: “Имам толкова тайна работа, че и аз самият не знам както правя”; и още: “Америка, не бой се! Израел е с теб!”
В Стария град на Йерусалим, на малко парче суха, нажежена от слънцето земя, са се струпали всички християнски изповедания, юдеите и мюсюлманите. Храмът на Гроба Господен е поделен между християните от различни вероизповедания, което не е в негова полза: от стените стърчат метални прътове, стените даже не са варосани, редом с реликвите стоят стълби. В грижата за светините собствениците на храма са забравили да направят за хилядите идващи тук хора пристойна тоалетна.
Грък-свещеник с рижа гъста брада стои при Кувуклията, надвесен над Гроба Господен, и се разпорежда с опашката от вярващи. Той се държи като човек, който отдавна и окончателно е разбрал, че безкрайният човешки поток може да бъде ръководен само с военни команди. "Back!" – звънко вика и с гърди спира тълпата. "Four!" – гръмогласно командва той и дава разрешение да влезе следваща четворка.
Гетсиманската градина, където бил арестуван Христос, е разположена по склона на Елеонската планина. Това го знае всеки вярващ. Но не всеки вярващ знае, че всъщност сега вече има две Гетсимански градини. Градината е разделена между православните гърци и францисканците. И едните, и другите са оградили своето владение с каменна ограда. В гръцката Гетсиманска градина може само да се надникне през решетките на портичката, а в Гетсиманската градина на францисканците може да се влезе. Земята в градината е червеникава, докарана скоро. Старите маслини с дебели стволове и гъсти клони са на осемстотин години.
Францисканците в кафяви раса, завързани с бяла връвчица, минават през Гетсиманската градина и отиват на богослужение към храма на Всички нации. Младите монаси са с интелигентни лица на хора, които четат съвременна научна литература в университетските библиотеки, и са със сандали, каквито са носили в древен Рим и древна Юдея. 
В арменския квартал на Стария град върху древните стени са залепени плакати, разказващи за геноцида, извършен от турците. Смуглите лица на арменските свещеници, подпрели се на стената на храма на Гроба Господен, сякаш са слезли от старите византийски икони. Като свещи в мрака светят тези лица.
Звездата на Давид е нарисувана върху всички стени и врати, сякаш този, който е рисувал, е твърдял на всички околни: “Ние сме тук! Виждате ли, че ние сме тук? Ние сме били, сме и винаги ще бъдем тук!” До светините не се допускат автомобили, но и тук има изключения. Пред очите ми номенклатурен черен джип излиза на площада пред стената на плача, задната врата се отваря и от нея излиза висок млад войник. Той изкарва от колата едно вехто старче с черно сако, сиви тесни панталони и дебели оранжеви обувки. Войникът постави дядото пред себе си и с две ръце грижовно заглади брадата му.
Кой е този старец? Може би е духовният водач на етиопските хасиди, а може би е любимият слуга на цар Соломон, който му е подавал в златен бокал вино от лозята на планината Кармил. Може да е депутат от Кнесета, но може и да е ученик на Баал Шм Това, който може да твори чудеса. Не трябва да се учудваме: това е Йерусалим! Ако Месия дойде, то той ще пристигне точно тук (Стената на плача, останка от древния еврейски храм. Става дума за еврейските очаквания - б. ред.). Тук го очакват всички: и живите, и мъртвите.
Нисичък старец със сива брада, покарала почти до очите му, с черна шапка и черно палто на хасид, с намръщено лице по цял ден дреме пред Стената на плача, седнал на туристически стол. Той винаги е тук. Той не напуска Стената на плача, той живее край нея, в очакване на мига, когато гръм ще раздере синьото небе като хартия. Тогава той ще се събуди, ще вдигне късите си ръчички и ще каже: “Видяхте ли? А аз какво ви казвах?”.
Мъртвите вече са си заели място в опашката за Възкресението. Възкресяването ще започне от огромното древно еврейско гробище, разположено покрай стените на Стария град. Долу е Кедронската долина – черо-кафява и суха. Надгробните плочи са бели като сняг. Те са избелели от слънцето и времето. Това е белотата на непорочността и светостта, белота, в която, ако се вгледаш, можеш да видиш и издълженото лице на цар Соломон, и възлестата ръка на патриарха Авраам.
Лежащите тук юдеи спят с щастливото съзнание, че те ще бъдат първите, които ще вдигне от гробовете Месия. Но мъртвите на мюсюлманското гробище считат, че те ще бъдат първите, и мъртвите на християнското гробище също се надяват да бъдат първи. Хитрите турци предположили, че Месия отново ще влезе в града през портите на осле и сметнали, че един Месия им стига, от друг няма нужда. Те решили да оставят християните без Възкресение и затова зазидали с камъни Златните порти, през които Месия трябва да влезе в града. Но кой е казал, че Той винаги минава по един и същи път и по един и същи начин? В Йерусалим има и други порти: Яфската, Шхемската, Цветната. Той може да влезе през тях на летящ бял кон или да долети в Йерусалим с вертолет на израелските военновъздушни сили.
Той ще влезе в Йерусалим, ще мине по тесните улички и ще се качи нагоре, към хълма с храма - тук, където под кръглия купол (на Омаровата джамия, построена на мястото на Соломоновия храм - б. ред.) се пази Черният камък, на който Бог създал света в третия ден на творението. Оттук, от върха на небесния град, оглеждайки градовете и страните, Той ще започне своя съд.
И какво са си мислели тези глупави турци? Та Месия само ще духне и всичките им камъни в миг ще са разпаднат на прах.
"Новая газета"
25 декeмври 2006 г.
Превод Златина Иванова, Полина Спирова
