Срещата на Бенедикт XVI и Вартоломей буди надежди за сближаване на католици и православни

Папа Бенедикт XVI ще предприеме две различни пътувания, когато се отправи към Турция този месец на първото си папско посещение в предимно мюсюлманска държава.

Това, което е в центъра на световното внимание, е дали понтификът ще може да си върне уважението на мюсюлманите, разгневени от изказването му за религиозното насилие и пророк Мохамед. Ватиканът обаче обръща също толкова голямо внимание на планираното поклонение на Бенедикт в една от последните крепости на християнството в Турция по време на четиридневната визита, започваща на 28 ноември.
       
Планираната за 29 ноември среща в Истанбул между папата и Вселенския патриарх Вартоломей Първи, духовен лидер на православните християни по света, ще бъде поредният израз на разбирателство между двете древни разклонения на християнството и ще даде нов живот на мечтата за прекратяване на почти хилядолетното им отчуждение.
       
Очаква се също така тя да бъде тест за дипломатическата ловкост на Бенедикт XVI, който трябва да подкрепи разширяването на правата на християнските малцинства, сред които топящата се гръко-православна общност на Вартоломей, като същевременно се опита да успокои мюсюлманския гняв. 

Не се очаква да бъде постигнат пробив в отношенията между католици и православни в Патриаршията в Истанбул - едновремешния Константинопол, столица на Византия, преди да бъде превзета от османските войски през 1453 година. 

Вместо това на преден план при посещението може да се окажат слабите звена в усилията за изцеляване на разделението между източното и западното християнство, което бе подпечатано през 1054 година след векове на спорове за папската власт и различия в богослужението.
       
Вартоломей е наричан "пръв сред равни" измежду православните лидери, но реално има ограничено влияние над близо 250-те милиона православни по света. Такова имат патриарсите на различните автокефални църкви, най-голямата от които е Руската православна църква на патриарх Алексий Втори, който отхвърли инициативата на покойния папа Йоан Павел Втори за посещение в Москва като първа крачка към помирението. 
       
Алексий е в центъра на едно от основните възражения на православния свят - нарастващото влияние на униатските църкви, които следват много православни ритуали, но са под юрисдикцията на Ватикана. Православните се опасяват, че тези църкви увеличават влиянието на Ватикана и привличат последователи в Украйна и други традиционно православни райони. Ватиканът отричатвърденията, че се опитва да разшири влиянието си за сметка на православието.
       
Бенедикът Шестнайсети бе приет по-благосклонно от Йоан Павел сред православните лидери заради уважаваната си теологична ерудиция и афинитет към традициите на ранното християнство. Наскоро Алексий намекна, че може да обмисли възможността за среща с папата, вероятно на неутрална територия в трета страна, ако има напредък при решаването на споровете около униатските църкви.
       
В петък във Ватикана Бенедикт Шестнайсети заяви, че предстоящото пътуване "ще бъде още един знак на уважение към православните църкви и ще послужи като стимул за ускоряване на стъпките към повторното единение". Той обаче призна, че реалистично погледнато трябва да се направи още много за постигането на тази цел. 
       
Православните лидери също са изправени пред вътрешни борби за това как да бъде решено неравенството - тяхната разпокъсана структура срещу централната власт, която упражнява духовно влияние над 1,1 милиарда римокатолици. 
        
"Въпросът за папското върховенство продължава да бъде много труден за православните", посочва говорителят на руската църква Игор Евгениевич Вижанов. "Тази среща с папата трябва да бъде разглеждана само в контекста на двустранните отношения между Ватикана и Вселенската патриаршия. Тя не може да бъде разглеждана като разговори между папата и целия православен свят", допълва той.
       
Усилията на Вартоломей все пак имат отзвук далеч отвъд пределите на малкия му анклав в Истанбул.

Вартоломей се надява папата да се обяви в подкрепа на правата на християнските малцинства в мюсюлманските държави. Подобни послания биха били особено чувствителни за Турция, чиято кандидатура за ЕС зависи от разширяването на религиозните и културните свободи.
       
В началото на ноември турският парламент приез акон, който позволява имотите, конфискувани през 70-те години от държавата, да бъдат върнати на християнското и еврейското малцинство. Решението обаче не визира директно православните искания за повторно откриване на семинарията на о. Халки близо до Истанбул. Приемът на нови студенти бе преустановен през 1971 година, а самата семинария бе затворена през 1985 година след завършването на последните семинаристи.
      
"Това пътуване може да подсили усещането, което много православни вече имат - че папа Бенедикт Шестнайсети има намерение да положи реални усилия за преодоляване на различията", отбелязва Томас Фицджералд, декан на Гръцкото православно училище по богословие в Бруклин, Масачузетс.
 
От май 2005 година, когато папа Бенедикт Шестнайсети декларира, че едно от основните неща, на които ще се посвети, ще бъде да насърчава диалога с православието, бяха направени малки, но забележими крачки.
       
През септември 60 високопоставени пратеници се събраха в Белград, за да подновят разговорите между Ватикана и православието, които бяха прекратени преди шест години заради проблеми като папската власт и униатските църкви. В ход са и отделни срещи между представители на американските католици и православни.
           
Влиятелният глава на Гръцката архиепископия архиепископ Христодулос ще посети Ватикана на 14 декември.
          
Дори моментът на посещението на Бенедикт е съобразен с чувствителни за православните въпроси. Срещата му с Вартоломей е планирана за деня на празника на апостола-мъченик Свети Андрей, който пътувал през Мала Азия и Балканите и който според традицията ръкоположил първия епископ на бъдещия Константинопол.