Папа Бенедикт Шестнадесети ще предприеме две различни пътувания, когато се отправи към Турция този месец на първото си папско посещение в предимно мюсюлманска държава. Това, което е в центъра на световното внимание, е дали понтификът ще може да си върне уважението на мюсюлманите, разгневени от изказването му за религиозното насилие и пророк Мохамед. Ватиканът обаче обръща също толкова голямо внимание на планираното поклонение на Бенедикт в една от последните крепости на християнството в Турция по време на четиридневната визита, започваща на 28 ноември.
Планираната за 29 ноември среща в Истанбул между папата и Вселенския патриарх Вартоломей – духовен лидер на православните християни по света, ще бъде поредният израз на разбирателство между двете древни разклонения на християнството и ще даде нов живот на мечтата за прекратяване на почти хилядолетното им отчуждение. Очаква се също така тя да бъде тест за дипломатическата ловкост на Бенедикт Шестнадесети, който трябва да подкрепи разширяването на правата на християнските малцинства, сред които топящата се гръкоправославна общност на Вартоломей, като същевременно се опита да успокои мюсюлманския гняв.
Не се очаква да бъде постигнат пробив в отношенията между римокатолици и православни в Патриаршията в Истанбул – едновремешния Константинопол, столица на Византия, преди да бъде превзета от османските войски през 1453 г. Вместо това на преден план при посещението може да се окажат слабите звена в усилията за изцеляване на разделението между източното и западното християнство, което е подпечатано през 1054 г., след векове на спорове за папската власт и различия в богослужението.
Вартоломей е наричан „пръв сред равни“ измежду православните лидери, но реално има ограничено влияние над близо двеста и петдесетте милиона православни по света. Такова имат патриарсите на различните автокефални църкви, най-голямата от които е Руската православна църква на патр. Алексий Втори, който отхвърли инициативата на покойния папа Йоан Павел Втори за посещение в Москва като първа крачка към помирението.
Алексий е в центъра на едно от основните възражения на православния свят – нарастващото влияние на униатските църкви, които следват много православни ритуали, но са в юрисдикцията на Ватикана. Православните се опасяват, че тези църкви увеличават влиянието на Ватикана и привличат последователи в Украйна и други традиционно православни райони. Ватиканът отрича твърденията, че се опитва да разшири влиянието си за сметка на православието.
Бенедикът Шестнадесети беше приет по-благосклонно от Йоан Павел сред православните лидери заради уважаваната си теологична ерудиция и афинитет към традициите на ранното християнство. Наскоро Алексий намекна, че може да обмисли възможността за среща с папата, вероятно на неутрална територия в трета страна, ако има напредък при решаването на споровете около униатските църкви.
В петък във Ватикана Бенедикт Шестнадесети заяви, че предстоящото пътуване „ще бъде още един знак на уважение към православните църкви и ще послужи като стимул за ускоряване на стъпките към повторното единение“. Той обаче призна, че реалистично погледнато трябва да се направи още много за постигането на тази цел.
Православните лидери също са изправени пред вътрешни борби за това как да бъде решено неравенството – тяхната разпокъсана структура срещу централната власт, която упражнява духовно влияние над 1.1 милиарда римокатолици. „Въпросът за папското върховенство продължава да бъде много труден за православните“ – посочва говорителят на Руската църква Игор Евгениевич Вижанов. „Тази среща с папата трябва да бъде разглеждана само в контекста на двустранните отношения между Ватикана и Вселенската патриаршия. Тя не може да бъде разглеждана като разговори между папата и целия православен свят“ – допълва той.
Усилията на Вартоломей все пак имат отзвук далеч отвъд пределите на малкия му анклав в Истанбул. Вартоломей се надява папата да се обяви в подкрепа на правата на християнските малцинства в мюсюлманските държави. Подобни послания биха били особено чувствителни за Турция, чиято кандидатура за Европейския съюз зависи от разширяването на религиозните и културните свободи.
В началото на ноември турският парламент прие закон, който позволява имотите, конфискувани през 70-те години от държавата, да бъдат върнати на християнското и еврейското малцинство. Решението обаче не визира пряко исканията на православните за повторно откриване на семинарията на о-в Халки близо до Истанбул. Приемът на нови студенти беше преустановен през 1971 г., а самата семинария беше затворена през 1985 г. след завършването на последните семинаристи.
„Това пътуване може да подсили усещането, което много православни вече имат – че папа Бенедикт Шестнадесети има намерение да положи реални усилия за преодоляване на различията“, отбелязва Томас Фицджералд, декан на Гръцкото православно училище по богословие в Бруклайн, Масачузетс.
От май 2005 г., когато папа Бенедикт Шестнадесети декларира, че едно от основните неща, на които ще се посвети, ще бъде да насърчава диалога с православието, бяха направени малки, но забележими крачки. През м. септември шестдесетима високопоставени пратеници се събраха в Белград, за да подновят разговорите между Ватикана и православието, които бяха прекратени преди шест години заради проблеми като папската власт и униатските църкви. В ход са и отделни срещи между представители на американските римокатолици и православни. Влиятелният глава на Гръцката архиепископия архиеп. Христодулос ще посети Ватикана на 14 декември.
Дори моментът на посещението на Бенедикт е съобразен с чувствителни за православните въпроси. Срещата му с патр. Вартоломей е планирана за деня на празника на апостола-мъченик св. Андрей Първозвани, който е пътувал през Мала Азия и Балканите и който според традицията е ръкоположил първия епископ на бъдещия Константинопол.
