Интервю на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за bTV

К. Варненски: Наистина има...

Водещ:  Ще вземе ли църквата страна в...

К. Варненски:  Има желание за среща, но... особено в случая смятам, че Българската православна църква няма защо да вземе отношение. Тя го е показала това със своята дейност. В състава на клира има и представители на цигани. Във Варненската епархия ние имаме детска градина със 120 деца, половината от които са циганчета, така че за нас няма значение кой към каква етническа група принадлежи. Ние се стараем във всичко да проповядваме словото Божие, да ги приобщаваме към православната Христова църква.

Водещ:  Ваше високопреосвещенство, какво мислите за нетърпимостта,
за нетолерантността, за ксенофобията, която напоследък, така,като че ли се надига като вълна в българската политика, да го кажем?

К. Варненски: Да, за съжаление хора, които не са израснали в обстановка на православната християнска вяра, те си позволяват такива неща, но за православния християнин те са чужди и просто нетърпими, защото ние сме длъжни сами да се изпълним с Христовата любов и да я раздаваме на всички, навсякъде, даже и на враговете си.

Водещ:     Навремето си спомням, като падна комунизмът, как някои
политици за пръв път влизаха в църква и се кръстеха. Те преди това забраняваха хората да ходят на църква. Сега виждам, че пък други политици се опитват да яхнат Българската църква.

К. Варненски: Е, то това постоянно е. За тези, които влизат в църква,
макар и да не са вярващи, просто те по протокола някои са задължени. Добре, че го правят все пак, макар и по протокол, защото на тези празници е необходимо да присъстват представителите на властта и постепенно се надяваме, нали, че българският народ ще се запознае по-основно с православно-християнската вяра и вече тогава ще е осъзнато, ще влиза, както много младежи напоследък идват не просто да минат през храма Божий, но и да се изповядат, да се причестят със светите тайни и това е истинското пречистване - не само на минаване през храма и запалване на свещ.

Водещ: Защо като че ли Българската православна църква през последните много години, бих казал десетилетия, но и сега това е особено видно, когато все пак е демокрация и има свобода, мина малко в периферията на, така, на този елит, който е управлявал обществено-политическите процеси в България?

К. Варненски:Не, мисля, че не е така. Може би трябва да цитирам професор Николай Генчев, Бог да го прости, който казваше, че след
Освобождението за съжаление българският народ, и по-скоро самата
интелигенция, изключи от състава си българското духовенство. Така че някои смятат, които не са вярващи, че сме изтъкали платното, може да захвърлим кросното. Мисля, че все още има такива хора и те го правят от тази гледна точка. Понякога, разбира се, се опитват и да печелят някои дивиденти чрез Българската православна църква, но трябва всички да знаят, че и за в бъдеще е особено необходима Българската православна църква, като се има предвид и влизането ни в структурите на ЕС. Ние ще дадем едно ново лице на Европа, както сме го давали и в миналото, защото тази духовност, тази култура, която има българският народ, тя е благодарение на православно-християнската вяра.

Водещ: За някои политици е много лесно сега да свържат патриотизма и национализма с църквата и така лесно техните тези намират почва. Те казват какво стана с българската църква, какво стана с нас, българите.

К. Варненски: Наистина, има какво да се...

Водещ:Отиваме сега и се продаваме...

К. Варненски:..желае в дейността на Българската православна църква, но затова е необходимо повече духовенство. Както е известно, кадрите решават всичко.
Водещ: Както е казал навремето един голям пълководец, наречен Йосиф Висарионович Сталин.

К. Варненски: Така е, така е.

Водещ: Който се е занимавал в свободното си време да руши руските
църкви.

К. Варненски: Но трябва да се знае, че българската църква не е само
българското духовенство. Всички, в т.ч. и журналистите, които задават провокативни въпроси, то е хубаво да се задават, но по този начин те като че ли поставят извън Българската православна църква и всеки, който задава такива въпроси, като че... не знае какво става в българската църква или не съобразява, че и той е длъжен да даде своя принос.

Водещ: Какви са днес проблемите на Църквата? Как се осъществява
нейното управление? Липсва ли ви, първо, фактът, че главата на църквата все още, така, не е във възможност да води активен  обществено-политически живот?

К. Варненски: Разбира се, има значение, когато Негово Светейшество не е заедно с нас, но фактически той управлява, защото всички преписки минават през него, и нищо не се прави без негово благословение, без негово знание. И ние трябва да кажем, той е в относително добро здраве, най-вече с разума и сърцето и нищо не забравя. Понякога като че ли ние, по-младите, забравяме някои неща, той не пропуска нищо. Сериозно го заявявам това. Трудностите са с все още с връщането на имотите, защото още манастири има, за съжаление...

Водещ: Нека само да припомним на зрителите какво направихте вие -
чрез, така, представител на вашия клир, на вашето паство, вие, във Варна, на търг се явихте, организиран... от общината мисля, че беше организиран.

К. Варненски: Да, във Велики Преслав.

Водещ:Във Велики Преслав, точно така, и платихте 664 000 лв. за манастира "Св. Пантелеймон", който беше обявен на търг. Най-вероятно, ако го беше купил някой друг, щеше да стане хотел. За първи път тази песен, която, така, звучи като приказка, "Продават се, мамо, белите манастири", стана реалност. Българската църква си купи манастир.

К. Варненски: Да.

Водещ: Или го откупи обратно?

К. Варненски:  За съжаление това стана заради факта, че той не беше
завършен...

Водещ: Храм.

К. Варненски: ...като манастир. И така беше одържавен. Това представят като оправдание.
Водещ:  Че не е осветен като манастир просто.

К. Варненски: Да, но... и че е платен. Може би е платен, но знаем как се вземаха тогава и как се плащаха, нали, за да са приети тези пари, е друг въпрос. А още... най-вече въпросът така ли трябва да се постъпва с един български манастир, и то, където е бил Златният век на България. Става въпрос за това, където е създадена държавата на духа, както казва академик Лихачов. И дядо Йосиф, Бог да го прости, 1940 година е имал предвид точно това, когато го започнал този манастир - да се възстанови една манастирска школа както е била през IХ-Х век.

Водещ:Каква е тази държава, която продава манастирите на Църквата?
Първо ги взима, после ги продава.

К. Варненски: Говорихме. Това е... за съжаление благодарение на това, чебългарският народ не е просветен достатъчно справославно-християнската вяра и все още има много атеизъм. Той е преди всичко, няма значение кой към каква партия принадлежи. Най-страшното за България и за всяка една страна, нейната организация, това е атеизмът. Трябва да го осъзнаят някои хора, защото, макар да има някакъв морал, а един човек, който се смята за атеист, той следва само естествения нравствен закон, който Господ е вложил във всеки един от нас, но това не е достатъчно без вярата в Бога, защото той е крехък такъв морал и е лесно да се съблазни, особено власт, пари.
Не устоява, затова именно вярата, православно-християнската вяра
е основа и на културата, и на всеки морал. Без нея моралът пропада често.

Водещ: Как стои въпросът, уреден ли е въпросът със собствеността на Българската православна църква или ще продължавате да се явявате на търгове и да купувате хотели.

К. Варненски: Не, смятам, че няма да има явяване на търгове. Смятам, че Министерският съвет, БАН, с които имаме спорове, Софийският
университет, за съжаление, с тези институции, на които са дадени
отделни имоти, с Министерството на културата... намираме все
повече, така, общо разбиране и макар и след толкова години ще
можем да ги върнем.

    Водещ:
    Преди известно време тук беше една кандидатпрезидентска
двойка на тези избори и дамата, която е всъщност кандидат за
вицепрезидент, сподели своята идея, която развихме в студиото,
да се изучава задължително в българското училище българската
конституция, както тя каза - може и с картинки.

    К. Варненски:
    Да.

    Водещ:
    Как стои въпросът с изучаването, но задължителното
религиозно обучение в българското училище? Неслучайно казвам
религиозно, не искам да предпоставям въпроса само в една посока.
Аз гледам много толерантно на тази тема и не смятам, че трябва
да я предрешаваме.

    К. Варненски:
    Ние също гледаме така, но Българската православна църква се
грижи за своето паство, нали, на всяко отделно вероизповедание
то трябва да се старае да отговаря на духовните нужди на своето
паство.

    Водещ:
    Говорим там, където са очевидците православни. Как за вас
стои въпросът с изучаването, задължителното религиозно обучение
на православие?

    К. Варненски:
    Веднага, още след промените 1991 г. даже бяхме готови с нови
учебници по вероучение както са били преди 9 септември, но за
съжаление разколът спря... няма да се спирам подробно на този
въпрос, защото и имена мога да цитирам, мисля, че няма смисъл.
Бяхме отхвърлени като представители на църквата, започна с други
да се работи, за разкола става въпрос, и затова са тези
негативни резултати досега, защото 17 години да няма вероучение
в училищата, както... като редовен предмет говоря, защото
задължително свободно избираем... все пак това не е нищо. Даже в
килийните училища много повече са се занимавали с
православно-християнската вяра, особено с наустницата... и всеки
ден сутрин, вечер се е четял. Това е една голяма култура, която
получава едно дете, образование.

    Водещ:
    Имате ли конкретна инициатива, която сте предложили на
държавата и по която се мисли, да речем.

    К. Варненски:
    Да, тогава още я предложиха и бяха готови учебниците...

    Водещ:
    Държавните?

    К. Варненски:
    Да. Но като че ли забравят или не обръщат внимание. Ние
напомняме, че в Европа има много примери. Отдавна там се
преподава религия или как ще се нарича, то това ще се уточни,
или вероучение и никой не е засегнат. Всички вероизповедания по
някакъв начин се преподават на своите вярващи, така че няма
какво да откриваме нито колелото, нито топлата вода. Просто,
ето, наскоро беше Виенският архиепископ Даниел Вълчев ни прие и
той му каза в Австрия как е положението с изучаване религия в
училищата от години. Просто няма от какво да се страхуват.

    Водещ:
    Имахте ли подготвени кадри, които могат да осъществяват това
обучение в училищата?

    К. Варненски:
    Да, слава богу, през тези години завършиха много младежи,
нали, богословие. Това са вече, както казах, 17 години. Ако са и
те недостатъчни, може би да се подготвят тези, които са
преподавали литература и отново вярващи, защото много е важно
един преподавател по вероучение да бъде вярващ, а не просто по
задължение да преподава на децата, защото те веднага го усещат.

    Водещ:
    Да познава дисциплината.

    К. Варненски:
    Те веднага го усещат, а за децата е много важен примерът.
Даже те, знаем, задават и много въпроси и, включително, такъв
въпрос като зададат - ами вие вярвате ли, и той, ако каже, ами,
аз по задължение, не вярвам, но по задължение преподавам, повече
децата изобщо няма да се занимават с...

    Водещ:
    Това ще си бъде вече една обикновена дисциплина.

    К. Варненски:
    Да, затова най-важен е примерът.

    Водещ:
    Имате ли възможност да привличате млади кадри в редиците на
Българската православна църква?

    К. Варненски:
    Да...

    Водещ:
    Какви условия предлагате, да речем, на младите свещеници,
които трябва пък да издържат семейства от своя страна? Имат ли
възможност на някакви нормални доходи или...

    К. Варненски:
    За градовете... Да, за градовете това са нормални доходи.

    Водещ:
    ...има опасност да умрат от глад някъде?

    К. Варненски:
    Обаче по селата, където няма допълнително, защото там няма
тези треби, които има в градовете, там им е трудно положението,
нали, на българския свещеник, но именно затова е необходимо
връщането на всички имоти на Българската православна църква, за
да могат да се организират и... пък не трябва да чакаме
окончателното връщане, трябва... и го правим, да се организират
тези имоти, които ние ги имаме, за да може да се повиши, нали,
стандартът на живот на свещеника.

    Водещ:
    Как гледате на идеята сега някои от епархиите да правят, да
речем, хотели, развлекателни комплекси. Ето, вие сте край
морето, имате там тази възможност?

    К. Варненски:
    Аз смятам, че няма нищо лошо. Още повече, когато... (не се
разбира - бел. ред.)... и на другите православни църкви. Ние не
откриваме нещо ново. И Руската православна църква, особено
Кипърската православна църква - това е най-големият пример,
защото на нейни земи са построени заводи даже за бира, нали,
съвместни предприятия правят.

    Водещ:
    И тя е леко алкохолно питие. Богоугодно е.

    К. Варненски:
    А да не говорим за хотели. Има, разбира се.

    Водещ:
    Каква е вашата инвестиционна програма? Какви са вашите
инвестиционни намерения край морето?

    К. Варненски:
    Тези имоти, които, нали, са подходящи за хотели или за други
според търсенето, така, ще се подготвят да се построят, но все
пак, разбира се, ще се съобразяваме с православно-християнската
вяра.

    Водещ:
    Можем да станем свидетели на това Българската православна
църква да се превърне в инвеститор, да речем, в българския
туризъм?

    К. Варненски:
    Разбира се. Разбира се. След няколко, така, съвместни
построявания на някои хотели, когато църквата вече придобие свои
средства, а по друг начин трудно могат да се съберат...

    Водещ:
    Пари, няма как да се спечелят.

    К. Варненски:
    Да, тогава вече тя ще може самостоятелно да се изгражда и
други обекти, които са й много необходими, нали, като... за
изработване на кръстчета, на църковна утвар и други
принадлежности, които са много необходими, и да бъдат на ниво.
Защото не всичко, което се продава, вие сами виждате - икони, е
на необходимото ниво.

    Водещ:
    Благодаря много, Ваше преосвещенство, за този разговор в
нашето студио. Аз, така, ви благодаря за това гостуване тук и за
нещата, които ни казахте.

    К. Варненски:
    Благодаря.