Началото на септември в Русия бе белязано от нарастване на протестите срещу предстоящата премиера на историческия филм „Матилда“, разказващ за любовта на престолонаследника Николай и полската балерина Матилда. Вече близо година т. нар. „патриотична православна общественост“ организира протести, молитвени бдения, съдебни процеси и др., целящи да се забрани излъчването на филма. Причината е, че в руските религиозни среди изключително силно влияние има т. нар. „царебожие“ – култ към личността на последния руски император Николай ΙΙ, който в тези среди се смята за светец с месианска роля за руския народ, а и за цялото човечество. „Царебожието“ се проповядва в редица руски манастири, неговите адепти посещават „православни старци“. Публично лице на това движение е депутатката Наталия Поклонская, както и другият афиширащ се като консервативен православен депутат от „Единна Русия“ Милонов. Те, както и други фигури от властта, също са под духовното влияние на духовници-царебожници. Преди седмица в Екатеринбург демонстративно беше запален киносалон – както бе обявено, от психически лабилен човек, но привърженик на царебожието. Последва вълна от заплахи за взривяване на киносалони, а преди дни в редица културни институции беше извършена евакуация заради бомбени заплахи. Само в Москва бяха евакуирани над 100 хиляди души. Най-големите мрежи на киносалони вече обявиха, че „от съображение за сигурността на зрителите няма да излъчват филма“, който трябва да излезе на екран в края на октомври. Конфликтът изнесе на светло редица тъмни страни на иначе скрития от обществения поглед „църковен живот“ на групи около признати и непризнати старци и духовни лидери, а доскоро толерираната от властта консервативна патриотично-православна идеология внезапно се оказа неудобна. Предлагаме един от стотиците коментари за този феномен на руския анализатор Александър Солдатов.
Православно-патриотичната идеология и Кремъл влязоха в открит сблъсък
Както често се случва в историята и в политиката, опасността дойде не от онази страна, от която я чакаха. Главен двигател на революционните процеси в „Русия ΄17“ станаха не коварните либерали и „пето-шестата колона“, а самите консервативни, монархични и патриотично настроени представители на „православната общественост“. „Управляваният хаос“, за който се говореше допреди няколко дни във връзка със събитията около филма „Матилда“, изглежда вече престана да бъде управляем. Термоядрената реакция е задействана.
Известен разлом и взаимно недоверие между Путин (не толкова като личност, колкото като символ и политически статус) и „православната общественост“ съществуваха от самото начало. Периодически те бяха заглушавани от някои неочаквано радикални изказвания или действия на първия – особено „Крымнаш“ и „русская весна“ в Донбас. Но разривът се увеличи, когато стана ясно, че най-добрите чувства и очаквания на руския православен човек отново са излъгани, „Донбас слит“ (популярна фраза, означаваща, че темата за Донбас вече не присъства в новинарските емисии, бел. ред.), а буйните представители на „православната общественост“ загинаха на бойните полета в съседната страна „за нищо“. Тази аудитория дълго таеше кръвната си обида към Путин, но трябваше да мълчи, стискайки зъби и да чака тръбния зов.
И той прозвуча. Макар и не от един център (движението срещу филма „Матилда“ няма признат лидер; депутатът Поклонская скочи от влака, осъждайки радикализма на своите съратници). Но това е само от полза за движението – то не може да бъде спряно чрез механично отстраняване на лидера. Ето например, либералите, от които традиционно се очакваше да направят „майдан“, парадоксално се оказаха „вождисти“ и замълчаха, когато бяха отстранени или дискредитирани техните „вождове“. А за разлика от тях, православните монархисти – макар че именно те проповядват необходимост от вожд и строг авторитаризъм – успяха да се организират в „мрежа“, която е невъзможно да бъде разрушена чрез ареста на всички известни лидери на „Християнската държава на Светая Рус“, движението „Сорок сороков“ или Съюза на православните хоругвоносци. Ние наистина имаме пред себе си народна стихия, която не е управлявана от никого и е много дисперсна.
Кремълските политтехнолози имаха илюзията, че управляват нелошо тази стихия, а в краен случай – нейното влияние в обществото няма да е голямо. Може би от статистическа гледна точка тя наистина да е малко влиятелна – руското общество е оглушено от забрани и пропаганда и сега е малко инертно. Но именно в общество, достигнало толкова голяма степен на инертност, сравнително малобройни „активисти“ могат да извлекат полза. Противниците на филма „Матилда“, които нямат особени шансове в политически активното общество, могат да спечелят победа там, където народът е потънал в дълбок хипнотичен сън и вижда несвързани с реалността около него сюжети за Украйна, САЩ и Сирия.
Недоволните, които сега излизат под знамената на „православната общественост“, имат много сметки за разчистване с властта – и политическата, и църковната. Сметките са и социално-икономически, и психологически, и даже физиологически. Собствено религиозната мотивация не винаги е разпознаваема в това движение, но за това трябва да благодарим специално на пропагандата, която старателно изграждаше „руското православие“ не като религия, а като идеология, при това твърде агресивна, оправдаваща войните и други имперски амбиции. Благодарност и на патриарх Кирил (Гундяев), който, съдейки по гръмкото му мълчание, е силно изплашен от случващото се и признава, че не контролира ситуацията. Та нали самият той разработваше разни теории за „руския свят“, „православните по рождение“, „моноконфесионалните страни“ и т. н., възпитавайки цяло поколение вярващи, които разбират православието преди всичко като политика.
Съдейки по неочаквано резките реплики на руските политици, те постепенно започват да разбират цялата опасност за себе си от „православно-патриотичния протест“. Тези политици, до вчера възпявали могъществото на Руската империя и месианската роля на руския народ, извадиха от прашните съветски сандъци епитетите „черносотници, мракобеси, религиозни фанатици“. За ужас на благодушния наблюдател, който все още се любува на „Крымнаш“ и ненавижда Америка, по телевизията започнаха да говорят, че ИДИЛ (забранена в Русия организация) може да бъде не само мюсюлманска, но и православна. Но тези политици видимо закъсняха – протестът против „Матилда“, под която вече се подразбира цялата днешна лицемерно-буржоазна власт, излезе извън границите на „управлявания хаос“. И важното потвърждение за това е именно упоритото нежелание на правоохранителните органи да преследват „православните активисти“. Тези активисти сега не са малко и в самите органи, а различните генерали с охота биват обгрижвани от същите тези старци – „царебожници“, чийто авторитет напълно изтласка сред църковния народ авторитета на официалната църковна йерархия на РПЦ. Трябва да признаем, че тук властта си създаде допълнителен проблем, като систематично нарушаваше принципите на светския характер на държавата и отделянето на религиозните обединения от държавните институти.
Както винаги, протестът може да се развие по два сценария. Първият – относително мирен, когато върховната власт направи отстъпки и предаде на въстаналия народ няколко отделни боляри-предатели. Но изглежда, че „Матилда“ не е този случай, защото филмът явно е покровителстван от самия президент на РФ, който охотно демонстрира нелюбовта си към Николай II, както и наразбиране на ценностите на „царебожието“. Другият твърде опасен сценарий е противоречията да се изострят, а протестното движение да обхване по-широки слоеве от недоволните или несъгласните. Ще настъпи момент, когато вече няма да бъде важно как започна всичко и чии чувства оскърбява „Матилда“ – гравитацията на протеста ще притегли всички, които са против властта или които просто искат да се „раздвижат“, чиято кръв е застояла. При такова стремително развитие на събитията властта реално рискува да пропусне точката, след която връщането е невъзможно.
От нарастването на протеста обаче най-много ще пострада не властта, а официалната йерархия на РПЦ Московска патриаршия. Тя не можа нито да оглави протеста (а следователно нейният авторитет сред „православната общественост“ падна още повече, а авторитетът на старците и другите неформални лидери нарасна), нито защити властта (а следователно нейната необходимост, от гледна точка на властта, ще намалее, а средствата, отпускани ѝ от бюджета, ще спаднат още повече). Впрочем и сега сред йерархията има отделни дейци, които засега тихо, но еднозначно се опитват да се присъединят към протеста – макар и не като лидери…
Освен всичко останало по-нататъшното развитие на събитията ще покаже дали неочакваното раздвижване около „Матилда“ няма да накара някои стаили се в руския елит групи, уморили се от Вечния Президент, да се възползват от ситуацията. Ако да, то това може да създаде дори някаква интрига около изборите през 2018 г. Неочаквано православието (макар и не изцяло под контрола на РПЦ-МП) ще се превърне в политически фактор в Русия.
Източник: Credo.ru
