Преди две недели в църква слушахме притчата за безумния богаташ. Единственият, когото Христос нарича „безумец”. Той бил богат човек, нивата му народила много жито, житниците му не можели да го съберат, трябвало да се съборят старите и да се построят нови, много по-големи хамбари. И тогава богатият човек щял да каже на душата си: „душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”. Но Бог охладил ентусиазма му и му възразил: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?”
Както често се случва с мене, а вероятно и с други, много пъти съм препрочитала или слушала даден евангелски текст и едва на десетия път като че ли наистина успявам да вникна в съдържанието му, сякаш до този момент съм го възприемала съвсем повърхностно, оплоскостено, еднопланово, клиширано. А понякога познатото ми се разкрива изведнъж като непознато и ново.
Едва ли има нещо по-противно за душата от факта, че за години наред пред нея има приготвени житници и богатства. Едва ли за душата има нещо по-противопоказно от това да почива, да яде, да пие и да се весели. Защото именно тези неща я смазват и погубват.
Естественото състояние за душата е да проявява ежеминутно усилие за своя небесен „хляб насъщен”. Естественото състояние на душата е да няма никаква сигурност в следващата крачка, защото рикащият лъв я дебне отвсякъде, всеки момент може да я захапе и да я свлече в бездната, за душата няма нито минута, нито секунда сигурност и спокойствие. Тогава тя е жива.
А безумният богаташ в състояние на небивало охолство, самодоволство, самодостатъчност и блаженство й предлага с широка усмивка като знак на най-голяма наслада именно онова, от което душата най-много се страхува и което най-много би я наранило – почивка, ядене, пиене и безгрижна веселба.
Как така?! Значи в този богаташ има някакво шизофренно разминаване между него и душата му! Той не познава душата си ли? Той не познава себе си ли? Не знае кое е добро за него и кое е зло ли?
Ами да, не знае. Затова в някои преводи на Евангелието той е наречен не безумец, а глупак. Думата се превежда с широк спектър от синоними – безразсъден, безчувствен, простак. Това е човек, който не мисли за нищо.
Затова пък ни дава повод ние да се замислим.
Когато Христос ни учи как да се молим, Той ни казва да измолваме насъщния си хляб, хляба, необходим за нашето съществуване. Всеки ден да измолваме днешния си хляб. В своето стихотворение „Молитва” Радой Ралин използва хляба като метафора на свободата, която също като него всеки ден се замесва, изпича, изяжда, за да бъде всеки ден прясна, топла, сладка и достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Не само образна, но изключително точна метафора е намерил Радой Ралин. Така, както се грижим за хляба си, така трябва да се грижим и за свободата си, защото тя ни е не по-малко потребна. Хлябът е вкусен, само когато си свободен. Свободата е сладка, само когато е постигната с труд, с усилие, с лишение.
За всичко това не се замисля безумният богаташ. Единствената му мисъл е къде да побере богатството си и как да го опази, за да го консумира по-дълго време. Богатството го изпълва с измамно самочувствие, че е господар на всичко – на природата, на здравето си, на живота си. И в това лъжливо самочувствие наблюдаваме един потресаващ парадокс – той започва да мисли за разширяването на хамбарите си и не забелязва стесняването на сърцето си. Едното и другото се разминават във фатално несъответствие. Безумието му не се изразява само в това, че се изолира от целия свят, от всички хора и мисли единствено за себе си. Безумието му е още по-трагично, защото той мисли изкривено и за самия себе си. Сам си поставя ограничения как ще живее занапред. Сам издига стена между себе си и целия свят, за да може да консумира богатството си сам. Сам се превръща в затворник, изолиран от ближните си, от света и от Бога. Сам се лишава от вечността, защото дори в опиянения му и осакатен разсъдък богатството ще му стигне „за много години”, но не и за вечни векове.
Заради цялото това безумие дори годините пред него спират да съществуват, защото още същата нощ ще му вземат душата. Като е прогонил от душата си надеждата и стремежа към вечността, той скъсява времето на живота си до идващата нощ, която ще се окаже последна. Направил толкова много планове, оказва се, че безумецът е забравил за най-важното.
Богатството може да бъде дар, но може да бъде и проклятие. За този богаташ то се оказва проклятие заради неговата безразсъдност. Богатството може да носи радост, но за този богаташ то донася внезапен сковаващ страх заради неговата безчувственост. В един миг самодоволната му радост се обръща в кошмар. Направил си е подробен разчет за бъдещето, но е забравил да си зададе най-важния въпрос – този, който Бог му задава.
При вида на богато обдарената си нива душата му внезапно обеднява и оскотява. Безумният богаташ сам погубва душата си, като й предлага това, от което тя не се нуждае, а я лишава от насъщните й нужди, които я поддържат жива.
