Беше убит отец Жак Амел. Католически свещеник е убит по особено жесток, садистичен начин от ислямистки изверги, които крещят „Аллах Акбар” и „ДАЕШ”, докато извършват клането. Режат гърлото, докато главата се отдели от тялото. Убийството е извършено в олтара на храма, пред Светата трапеза, докато отец Жак отслужва Света литургия. Една монахиня успява да избяга и да се обади в полицията. Междувременно терористите хващат петима от богомолците. На един от тях също започват да режат гърлото, но полицията идва и лекарите успяват да спасят живота му. Терористите са застреляни на място.
Отец Жак е на 86 години, ръкоположен е през далечната 1958 г., 59 години служи през църковния олтар. Поради възрастта си е бил помощник енорийски свещеник в Сент Етиен дю Рувре, предградие на Руан – града, в който Жана д’ Арк е обвинена в изповядване на ерес и изгорена на клада.
На траурната меса в Нотр Дам в Париж присъстват над хиляда и петстотин богомолци. На другия ден президентът Оланд кани в Елисейския дворец представители на всички конфесии във Франция, в това число и мюсюлмани. Присъстват и православни духовници. Руският патриарх Кирил изразява съболезнования към архиепископа на Париж. В писмото се отправя молитва: „Бог, който толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3: 16) да упокои душата на Своя служител в небесните обители”. Мюсюлманското вероизповедание в България също осъди убийството на католическия свещеник.
От страна на нашата Църква официална реакция няма.
Мисля си, че липсата на състрадание е в резултат на особеното втвърдяване на нашата Църква през последните месеци, което се изразява в отричане, отхвърляне и заклеймяване на всяко различно мнение, за да се стигне до закономерния завършек – отсъствие на състрадание дори пред пролятата кръв, щом като тя е пролята пред католически, а не пред православен олтар. Комунизмът вътре в нас – сякаш сме на състезание по това с какви най-крайни квалификации да наричаме католиците и протестантите, в какви най-тежки и непростими грехове да ги обвиняваме. Слепи и глухи сме пред факта, че огромното мнозинство от българите са кръстени номинално, че през целия си живот остават напълно чужди на Църквата, че изповядват някаква еклектична вяра, че се лутат между астрология, ню ейдж и ясновидство, че кръщението е единствено традиция или в най-добрия случай особен вид застраховка. Духът на нетърпимост и негативизъм е не само в Църквата, разбира се, но именно тук той се показва в най-отблъскващия си вид. Около Събора в Крит едва сдържаната агресия ескалираше неудържимо, заразяваше и отравяше въздуха. Църквите и епископите, които участваха там, бяха обвинявани в страшни и гибелни грехове. Нагнети се атмосфера на противопоставяне, грубост, язвителност, отрицание, която има аналог единствено във войнствената болшевишка нетърпимост към класовия враг.
Как сега да изразим съчувствие към жестокото убийство на католическия свещеник? Нали най-важното беше на Събора да се прогласи, че Католическата църква не е Църква и е гибелно да се влиза в каквото и да е общение с католици. Тяхното допускане дори до Събора като наблюдатели беше проблем. След като Католическата църква не е Църква, то и отец Жак не може да е свещеник, то и ние трябва да подминем варварството с мълчание.
Знаем, че мъченическата кръв умива много грехове, дори греха на отстъпничеството, приема се, че дори и ако некръстен бъде погубен за вярата, той бива причислен към мъчениците, защото се счита, че е кръстен в собствената си кръв.
Смъртта на 86-годишния отец Жак потресе всички ни. Да служиш 59 години пред олтара и да бъдеш заклан пред същия този олтар е нещо, което християнското съзнание трудно може да поеме. Имахме нужда от помощ, от напътствие, от подкрепа, от утеха.
Мълчанието на нашата Църква тежи, тежи на всички ни.
