Интервю с Ловчанския митрополит Гавриил за отношението на Църквата към гей-парада, еднополовите бракове и възпитанието на децата и младежите у нас
- Ваше Високопреосвещенство, посланици на 18 държави подкрепиха с декларация тазгодишния София Прайд на 27 юни, в която се настоява да се отстоява и у нас "принципът за еднакво отношение към лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови и интерсексуални хора е важна черта на всяко толерантно и самоуважаващо се общество". Този документ би могъл да се разчете и като зов за промяна в отношението на Светия Синод на БПЦ към подобни манифестации, който още през 2012 г. нарече парада "безнравствена проява"?
- Като християни каквато и да е промяна в отношението ни към подобни шествия е немислима. Защото няма как да променим казаното от Христос и апостолите за един много по-тежък от естествените грехове грях, за едно извращение на човешката природа, каквото е това, за което говорим. В случая, можем само да съжаляваме, че тези посланици, които иначе са от страни, от които ние би трябвало да вземаме пример, подкрепят такова сборище. Такава е истината и аз не мога да не я кажа открито, защото иначе не бих бил православен епископ...
- Водещо искане на тазгодишния осми поред гей парад е в образователната ни система да се включат текстове, вменяващи у децата търпимост към хората с различни сексуални щения. Радетелите му не виждат причина, щом като в училище се добива знание за драмата между Яворов и Лора, да не се преподава и за любовите на писатели-хомосексуалисти като Вирджиния Улф, Марсел Пруст, Хенри Джеймс, Хермън Мелвил, Артюр Рембо и Пол Верлен или Труман Капоти?
- Вижте, дори не искам да слушам... Подобно съпоставяне е абсурдно! Любовта между Яворов и Лора им е дадена от Бога! Другото няма нищо обшо с това... Като искат да се говори на децата за тези толкова съкровени неща, нека в училищата ни се учат текстове от Евангелието, от Библията, които говорят за любовта. Ей това да се учи!...
- Упоритата непримиримост на клира ни към гей-културата не е ли противна на завета на евангелиста: "Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога" (1 Йоан. 4:7-10)?
- Вижте, никога не сме проповядвали омраза към гейовете и лесбийките. Не мразим грешника, а греха, казано е в Евангелието. Но, какво означава да ги обичаме?! Ние обичаме техните вечни души и ни е мъчно за тях, защото те ги погубват по тоя начин. Особено когато допускат да съблазняват други, невинни души...
- Опорна точка на пропагандаторите на "любовта към падналото творение" е, че "тези, които ни оказват подкрепа, са хора добродушни, милостиви, справедливи". Тогава какви са другите, инакомислищите?
- Кой какъв е ще стане ясно на Страшния съд. Там ще се разбере кой е бил милостив наистина и кой се е правил на такъв.
- Поддържането на гей-идеологията, абортите и на евтаназията се окачествява все по-често от ортодоксални богослови като "Настъпление на Содом"?
- Абсолютно вярно е. И добре е да се чуе отново, че Господ не ще остави подобни прояви и поведение без наказание. Както не е оставил безнаказани Содом и Гомор. И ще е страшно тогава, това е истината.
- България е една от четирите държави в ЕС, в чийто парламент дори не се обсъжда узаконяването на семействата на еднополовите двойки. Въвеждането на задължително веручение в училищата ни обаче също не е в дневния ред на депутатите ни. Да не би мълчанието по първото да е вид компенсация заради тишината по второто?
- Тук бих си позволил да кажа само че може би някои от тези, които са срещу въвеждането на вероучението в училищата, се ръководят от страх, че то ще попречи на разпространяването на гей-културата. Вероучението учи човека на любов, то го учи и на омраза срещу греха, и на борба с него. И към това трябва да се приучат децата, за да ги предпазим от съблазънта.
- Това лято като че ли гневът на Св. Синод е насочен повече върху йога-учението, отколкото върху предстоящата гей-манифестация?
- Не толкова срещу йога-учението. Просто имаше случай, когато на една матура, после и на втора, се даваха текстове от йога, както и от други източни учения. Считаме, че е недопустимо Министерството на образованието да си затваря очите пред подобна практика. Както недопустимо е и да се проповядват сред децата и младежите източни религии, едно от които е и йогата, а да не се допуска изчуването на християнството в същото време. Това е по-скоро нашата болка. Впрочем, нима е обществено и нравствено полезно, да се приучват децата ни към нихилизъм, както е застъпено в тези учения, докато именно православната вяра ни е помогнала като народ да извървим с достойнство изключително трудния ни исторически път. Поради що ни е страх от нея днес? Да не би да ни е страх, че децата ни ще станат добри чрез нея?
- Правителствуващият ни синклит като че ли гледа ням и безучастен усилията на Църквата ни да се спре тържеството у нас на нравствени повели, чужди на православната ценностна система?
- Дано се събудят. Разбира се, възможно е вниманието им да е насочено най-вече към материалната криза. Но добре е да знаят, че по първенство преди нея е кризата с духовността. Първо идват проблемите с духа, а после тези с материята. Господ ще ни помогне с материалните ни грижи, само ако първо се грижим за духовните неща.
- Духовенството ни извоюва църковната ни независимост през 19 век. Близо две столетия по-късно в битка срещу кого и за какво е въвлечено отново то, според Вас?
- Свети апостол Павел казва: «Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени» (2 Тим. 3:12). И днес духовенството ни воюва да има повече добри, благочестиви хора.
- Ще я спечели ли?
- Това зависи от волята на хората. В крайна сметка тази битка е на самия човек, битка за вечния живот. Едни печелят, други губят!
Интервю на Милен Нанков, в. Труд
