Св. Йоан Рилски е нашият пример в битката за доброта
Стискам в ръката си едно левче, монетата, която видимо прилича на едно евро и с която не ще успееш да купиш много неща в съвременна България. Първото, което ми идва наум, е, че можеш да пътуваш в метрото или по-точно казано – един лев е стойността на билета за градския транспорт. С едно левче можеш да вземеш нещо за храна, хляб или чаша кафе и с това приключват неговите скромни възможности. Прехвърлям левчето между пръстите си и на обратната му страна грейва онзи образ, който в бързината на ежедневието ние не забелязваме. Образът на дивния старец – светец, Рилския чудотворец, преподобния Йоан, който дори и от лекия релеф на монетата излъчва благост и любов, стискайки кръстното знамение в ръка. Една малка икона, която носим в дните си с тяхната динамика и монотонност, икона, даряваща надежда чрез топлата молитва на светия старец. Потънали в грижи за възможностите на собственото си пазаруване, не осъзнаваме, че в повечето случаи, когато разменяме тази монета, с която плащаме или я получаваме като ресто, ние разменяме парченце святост, причината за което е Рилският светец.
Спомням си колко недоволство имаше за това, че ликът на светеца стои върху монетата (а преди това, в по-стари емисии, образът на св. Йоан Рилски беше и върху банкнотата от 1 лв – бел. ред.). Говореха за профанация на вярата, за недостойнството и подигравката с веровите чувства на християните. Какво ли още не говореха, но тогава осъзнах, че всички ние, вярващи и невярващи, бедни и богати, щастливи и огорчени носим някъде в грубите си и евтини палта или в скъпите и изискани костюми тази пара, монетата, с която можеш да купиш малко от земното, но много от небесното. С нас е този, който – вярвам – винаги застъпничи пред престола на Господ – св. Йоан. Неговата икона, неговият лик топли вярващия, държащ в дланите си монетата и просещ неговата любов. С право един мой приятел казва, че св. Йоан е генератор на святост за българската земя. Той е монахът, загърбил този свят с всичките му временни радости, за да отиде там, в пустинята, и да се изправи пред трудностите, влизайки в онази битка със злото, краят на която винаги е предизвестен в полза на доброто. Злото, чиято природа е пуста и неестествена и именно там, в пустотата, можеш да го откриеш и предизвикаш неговата същност. С това познание тръгва анахоретът, отшелникът, който, истински повярвал в Господ, без никакво колебание пристъпва в духовната борба и издига знамето на победата, Кръста Господен, за да срази злото в дните на времето и да спечели победата в света.
Цялото земно житие на св. Йоан Рилски е една постоянна битка за примиряването на този реален свят с вечността на рая. Битка за преобразяване на човешката грешна природа в божествена благодатна реалност. Борба с греховността и насищане с доброта на човешкия живот. Това е той, светият мъж, Рилският чудотворец, който винаги стои в съзнанието ми с образа на благия старец, обхванал всичко в този свят през погледа на любовта. Мисля, че и това е най-краткото определение за светец: онзи, който винаги и всичко поглежда чрез любов! Много любов, с която облива народа си и го свързва с вечността на Бога.
Днешният свят все по-ясно показва, че не се нуждае от любов. От тази любов, която същностно е свързана с нас чрез акта на Божието творение. Затова появата на светеца в живота на съвременния човек е чудо, което преобръща неговата същност и обдарява с много обич. Светецът разкрива пред нас различното, дава възможността за проглеждане към другото, онова, което е над вещите в света – божественото, което въвежда в истинското щастие. Св. Йоан е носител на това щастие. Истинското щастие, което носи привкуса на вечността и което те прави приятел на Бога.
Вървя по малката софийска улица, която носи името на цар Калоян, и чувам игривата мелодия на онзи весел музикант, който разпъва своя акордеон на отсрещния ъгъл. Спирам пред него, радостен съм, той целият сияе в белотата на голямата си лъчезарна усмивка. Поклаща глава в ритъма на мелодията, пръстите му енергично подскачат по клавишите, доволен е от това, което твори, а аз бъркам в джоба си, за да извадя оная пара, монета, с която можеш да купиш малко от земното, но много от небесното.
Авторът на текста е Протосингел на Софийска митрополия
