Преди няколко дни Московският патриарх Кирил награди с църковен орден „Слава и чест” III степен несменяемия лидер на руските комунисти Генадий Зюганов. Наградата предизвика широк отзвук в руското общество. Партията на руските комунисти се смята за правоприемник на КПСС на територията на Руската федерация, което повдигна много въпроси, като как се съотнасят заслугите на идейния наследник на Ленин и Сталин с вече дългогодишната църковна кампания за увековечаване на паметта и канонизация на жертвите на болшевишките репресии. Патриарх Кирил награди Зюганов с думите: „Бидейки един от най-известните политици на съвременна Русия, вие се стремите... да защитавате традиционните морални ценности”. Излиза, че прословутите „духовни опори” и духовни ценности на Руската православна църква и Компартията вече са общи ли?
Да, така излиза. Членът на фракцията на Комунистическата партия в руската Дума Сергей Гаврилов от 2012 г. е координатор на парламентарната група по защита на християнската ценности. На сайта на партията се съобщава, че същият е „член на президиума на Обществения съвет за възстановяване на църквата на Фьодоровската икона на Божията майка” в Петербург. На 3 май 2012 г. регионалното отделение на Компартията в Петербург прие решение, в което „се изразява пълна подкрепа на председателя на Компартията другаря Г. Зюганов във връзка със заявената позиция на осъждане на „антицърковната кампания” в СМИ (по повод делото срещу пънк-групата). „Всички комунисти... в каквито и да било устни или писмени изявления... категорично не бива да правят антирелигиозни и антицърковни изказвания, които могат да оскърбят... вярващите граждани”. Малко по-късно тези указания бяха признати за „политически погрешни”, но фактът на решението си остава факт.
Самият Генадий Зюганов излиза с призиви за защита на Руската църква от посегателствата на „кощунниците”. „Трябва да се води борба с всички кощунствени прояви срещу традицията, вярата, националните обичаи, защото без това няма народ и не може да има силна, достойна и уважавана държава”, твърди той през есента на 2012 г., когато се обсъжда присъдата срещу Пуси Райът. Според него православието е подложено на най-мощни атаки, защото в основата му лежат „справедливостта, дружбата между народите, равенството, братството”.
Още през 90-те години много политолози отбелязват, че руската Компартия е партия не толкова на ортодоксалните комунисти, колкото на бившите съветски хора, отказващи да приемат новите правила на живота и надяващи се на реванш на „старите” житейски ценности. Срастването на „съветското” и „богоугодното” се случва много преди перестройката. Конгломератът от убеждения и емоции на масата граждани на СССР към 1980 г. съдържал и православни възгледи - наистина, съвсем повърхностни, във фолклорен вариант, който в последно време Църквата и лично патриарх Кирил критикуват. Тези тенденции са намерили отражение дори в масовата култура в края на съветската ера. Да си спомним популярния филм „Блондинка за углом” (1982 г.). „Пасха е старинен празник, посрещане на пролетта – казва героинята на филма. – Църквата е музей под открито небе. Тук е и древната наша живопис, и архитектура, и музика. Това са нашите древни традиции, затова и народът се интересува”. Мнозина руснаци, които наричат себе си вярващи, и днес възприемат по подобен начин православието – като интегрална част от националната култура.
Към подобни възгледи по всичко личи се придържат и някои дейци в днешното ръководство на компартията. Например, през декември 2012 г. в Москва към Компартията беше учредено обществено движение „Русский лад”, открито от самия Г. Зюганов, който след това беше избран единодушно за глава на висшия съвет на движението. Като основна задача на инициативната група на движението беше посочено „изучаването и развитието на най-добрите ведически традиции (езически според тяхната терминология), както и традиции на Светая Рус”. Конгресът беше открит от езическата група „Суроварг”, облечена в дрехи от животинска кожа и друг екзотичен антураж, която изпя „Слава на Родината, слава на Род". Род, според академик Борис Рибаков, е върховният езически бог на славяните...
И въпреки това главата на Руската православна църква счита за нужно да отбележи заслугите на главния комунист пред Отечеството и Църквата, без да обръща внимание на гласовете на критиците на този парадоксален алианс. Епизодът с ордена показва не само дипломатическата гъвкавост на руските църковни дейци, но отразява и поразителната еклектика на нашия обществен живот. Затова наградите тук могат да си намират най-невероятни герои.
