Всяка година дойде ли 22 март, за мен няма по-радостно събитие. Та нали това е денят на моя роден град Велико Търново! Макар че отдавна не живея в този толкова красив град, винаги на тази дата си припомням как в детските ми години баба Велика ме обличаше празнично и първо отивахме на черква. Знам като търновка колко ни е скъпа на всички нас тази дата.
Дълбоко ме развълнува коментарът на Николай Москов („24 часа” от 24 март) по повод празника на Велико Търново и ми стана болно и неприятно тъжно от поведението на митрополит Григорий. Той не почел и не благословил празника, а и на това отгоре забранил и на свещениците да служат в храмовете. С това той предаде търновци, като не застана начело на празничния ден, свързан не само с града, а и с паметта на светите 40 мъченици.
Представяте ли си какво е празникът на старопрестолния град без празничния звън на камбаните на храмовете? Споменах, че първото, което правехме сутринта на 22 март, беше да отидем на черква. Дори тогава, по времето на комунизма, преди да започнат археологическите проучвания в „Св. 40 мъченици”, там в навечерието на 22 март и на самия празник Търновският митрополит служеше празнични литургии. Спомням си като дете как срещахме моя кръстник, покойния дядо Софроний (Търновски митрополит до 1961 г.), който заедно със свещениците от града служеха в историческия храм. За нас децата това беше повече от магия и дълго след като отминеше празникът, ние все си спомняхме за празнично осветения със свещи храм и свещениците в златни одежди.
Споделям всичко това, защото до края на дните си ще се чувствам свързана с този храм, който заедно със „Св. Димитър”, „Св. Петър и Павел” и „Св. Георги” – всички в Асенова махала, над 60 години бяха смисъл на живота на баба ми Велика Лозанова. Като екскурзовод тя става много бързо популярна не само в България, а и далеч зад граница. Получаваше много благодарствени писма с адреси от Италия, Унгария, Германия, бившия Съветски съюз, САЩ. И на пликовете пишеше само: „България, Велико Търново. За баба Велика”... От 1985 г. тя вече не е между живите, но пазя спомена за тази, която ми даде най-мъдрите съвети и насоки в живота.
Със съкращения: 24 часа
Бел. ред. Празникът на Велико Търново, 22 март, е денят на св. 40 мъченици. Датата се свърза и с победата на Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. През тази година Търновският митр. Григорий не уважи празника на съгражданите си поради конфликт с местната власт. Забранил и на свещениците в града да благословят тържеството. Отсъствието на владиката от празника предизвика силна реакция на неодобрение сред жителите на старата българска столица.
