Само месец след като два манастира у нас отвориха вратите си за бежанци, седемчленно семейство от Сирия пристигна в Лопушанския манастир край с. Георги Дамяново, ден преди Новата година. Посрещна ги сърдечно игуменът епископ Сионий и йеромонах Христодул. Баба, дядо, майка, баща и трите им деца от фамилията Ферхат още не могат да се освободят от страха, който ги е завладял в родния Алепо. Оглеждат се, когато говорят за себе си, разтреперват се от камери и фотоапарати. Молят да не ги снимат. Ферхат са културни и възпитани хора, хвали новите обитатели на манастира игуменът епископ Сионий. Имат роднини в Германия и мисля, че искат да се съберат с тях. Но още нямат документи и изчакват издаването им в св. обител.
Семейството от Сирия бе изпратено при нас от Агенцията за бежанците, обяснява игуменът на св. обител. Когато дошли в България, Ферхат разказали в агенцията за какво са гонени в родината си. Чиновниците си спомнили за епископ Сионий, който преди месец заявил, че манастирите във Видинската епархия могат да приемат бежанци. Позвънили му и му съобщили за странния случай на зороастристите. Приемам семейството, бил отговорът. Така Ферхат се оказали в манастира. В Лопушанската обител сега текат строителни работи. Маха се мазилката от фасадата на църквата, за да се направи нова. Това е широк фронт за работа, когато сирийците се адаптират към новите условия на живот, може да се включат в работата, смята епископ Сионий. Ще им бъдат благодарни както те на тях сега, че са ги подслонили в трагичен момент.
Фамилията е една от заможните в Алепо. Притежава фабрика за производство на зехтин, има и 50-декарова маслинена плантация. С това производство се занимават бабата и дядото, които са 70-годишни. Снаха им е начална учителка, а синът – електротехник. Внуците, на 20 и 17 години, учат. Третото дете е момиче – на 15 години. Най-големият син – 20-годишният Ферхат, е поет, композира и музика. Той показа и какво е нарисувал, откакто е дошъл в манастира. По-малкият му брат свири на китара. Успял е да вземе със себе си и инструмента. Не сме го чували, още не им е до музика, разказват послушниците в св. обител.
Семейството е преживяло не само бомбардировките в Алепо, в които са били унищожени много от знаковите сгради в града, но и репресии заради религията си. То изповядва зороастризъм, която е древна персийска религия. Тя е близо да тангризма, при която се почитат природните сили – огън, вода, вятър. Прекланят се пред слънцето. Най-масово тази религия е запазена в Иран, в Сирия има около 100 000 поклонници.
Ферхат разказват, че преди войната в страната им е имало толерантност към тях и те са изповядвали спокойно вярата си. Със започването и мюсюлманските групировки са ги нападали. Някои от най-близките им роднини са убити. Това сега ги кара да се страхуват.
В манастира семейството има всички условия за живот. Настанено е в стаите за поклонници, получава и храна от манастирската кухня. Все още не се занимават с нищо – отдъхват си в стаите си. Да се опомним на кой свят сме и тогава ще потърсим ново занимание. Вероятно ще помагаме в манастирското стопанство, казва Ферхат-младши. Според него дядо му е добър земеделец. От читалището в с. Георги Дамяново вече дори са ги поканили на тържество по случай Богоявление. Ще дойдем, отговорили сирийците. За нас това е най-големият празник, подчертал най-старият Ферхат.
