- Митрополит Гавриил, навсякъде се споменава Дядо Коледа, а не наближаващият истински повод – раждането на нашия спасител Иисус.
- Коледа е народно название, свързано с езичеството, но това не означава, че хората не го чувстват като Рождество – зависи как човек духовно възприема този голям празник. Църковният, вярващият човек, усеща със сърцето си и съзнава с разума си, че това е голям празник, защото на този ден се е родил Господ Иисус Христос и търси молитвено общуване с него. За християнина тези тържествени дни са духовна тайна и радост, едно благодатно утешение, каквото носи общуването с Господа. Има, разбира се, и такива, които го свързват повече с вкусна трапеза, но като цяло народът преживява повече духовно този празник и да се надяваме тази тенденция да се задълбочава.
- Благосклонен ли бе Господ към българския народ през годината?
- За мен въпросът даже е неправилен. Господ винаги е благосклонен, но не винаги може да направи нещо, което ние, хората, не искаме. Господ винаги е готов да ни даде, което за нас е най-добро, но човекът е този, който решава дали ще тръгне с Господа, или не. Бог очаква всеки един от нас да се завърне при него, както е и в притчата за блудния син, където синът, прахосал в греховен живот имането на баща си, се завръща и с дълбоко разкаяние иска прошка, но още не изрекъл и дума, баща му „се затече, хвърли се на шията му и го обцелува” (Лук. 15:20).
- Каква бе годината за православната ни църква? Как изпълняваше пастирското си служение?
- Трудно ми е да дам изчерпателна оценка, имаше и много положителни постижения, и скръбни моменти, и негативни явления. Хубаво е, че избрахме нов достоен патриарх, а имаше опасност да останем дълго без глава на църквата. Избрахме и двама нови митрополити. Имаше и негативни моменти, защото човешкият елемент в църквата понякога създава такива ситуации. Но като цяло бих дал положителна оценка за дейността на БПЦ през годината и дори отлична, особено ако се вземе предвид душеспасителната дейност на светата православна църква, благодатните тайнства – свещенство, покаяние, св. причастие, кръщение, венчание и др., чрез които и през изминалата година бяха възродени и духовно укрепени душите на хиляди и хиляди християни у нас. Един духовен старец казва, че даже и хиляда царе да се съберат, не могат да отслужат дори и един водосвет.
- Защо БПЦ изпълни решение на Шестия църковен събор от 2008 г. да възложи управлението на църковните имоти на външна фирма едва сега?
- Трябваше да се убедят всички, че е необходимо. Разбрахме, че е време да потърсим професионална фирма, която да ни помогне особено в началото, а после БПЦ може да създаде свое търговско дружество за управление на имотите на Св. Синод. Тази практика е широко разпространена.
- Как стана изборът на фирмата?
- През ноември Св. Синод натовари Върховния църковен съвет да потърси и предложи няколко фирми, от които да се избере най-подходящата. Получихме три оферти. Тъй като в решението не се изискваше те да бъдат подадени в запечатани пликове, Върховният църковен съвет, в който членуват и специалисти с голям опит в бизнеса, си позволи да разгледа офертите и да предложи на Св. Синод решение. Избрахме фирма „Адрес”, защото е най-голямата, повече от 20 г. присъства на пазара за недвижими имоти у нас, прозрачна е и абсолютно българска. Тя бе поискала с 3% по-високо възнаграждение за своята дейност от най-ниското от подадените 3 оферти. ВЦС предложи и те се съгласиха да намалят искането си за възнаграждение по договора, тъй като според специалисти в бранша това е допустима практика. Предложихме решението ни за фирма „Адрес” на Синода, но той в крайна сметка избра „Смарт брокерс”.
- Знаете ли, че според фирмения сайт тя е филиал на основана в САЩ преди 40 г. фирма за недвижимости, която се рекламира като специалист по ипотекиране на имоти? Нейният избор не поставя ли имотите на БПЦ пред опасността от участие в ипотечните схеми на някои американски банки, които доведоха до световната икономическа криза?
- Аз гласувах за друга фирма и не нося отговорност за евентуални отрицателни последствия.
- След смъртта на Патриарх Максим зачестиха раздорите в Синода, сякаш се отприщи нещо дълго стаявано.
- Не бих казал това. И преди е имало и раздори, и помирения, както и досега. Не знам вътре в душата на другия какво има. Вярвам, че всички митрополити вършат това, което е полезно за църквата, всеки от ъгъла на своето разбиране за това. Другото само Господ знае, аз не мога да кажа нищо. И новият патриарх се старае да има единодушие. Той доста е възприел от миролюбивия подход на Патриарх Максим и иска да има разбирателство.
- Отидоха си двама архиереи, Ваши приятели – Варненският Кирил и Неврокопският Натанаил.
- Да, така е. Бяхме близки най-вече с Неврокопския Натанаил, защото той бе викариен епископ в Софийска митрополия, а аз – протосингел. Познавах го още когато бе млад йеромонах. В дядо Натанаил нямаше лукавство. Както Господ е казал в Евангелието, когато му довели Натанаил: „Ето истински израилтянин, в когото няма лукавство” (Иоан 1:45). И Неврокопска епархия заслужава достоен митрополит, който да продължи делото му.
- Втория тур от вторият избор на варненски владика даде самочувствие на църковната общност, че ще може да се противопостави на негативните явления в БПЦ. Можем ли да очакваме подобни акции в бъдеще?
- Естествено, когато хората се уповават на Господ, той няма да ги изостави. Хубаво е, че свещениците и миряните във Варна направиха нещо много важно – освен че пишеха и заявяваха волята си в рамките на закона, те се обърнаха с усърдна молитва за помощ към Господ и неговата пречиста Майка да им бъде изпратен добър, достоен духовник. И молитвите им бяха чути.
- Вие единствен сте гласували за изваждането на епископ Борис от листата на достоизбираемите преди втория избор във Варна, на какво се дължи Вашата нравствена самота в Св. Синод?
- Не бях само аз. Още няколко митрополити искаха да бъде изваден от списъка епископ Борис. Но накрая се съгласиха да се излезе с единно решение.
- Напоследък твърде много се говори за спойката между бившите специални служби, финансовата олигархия, политиката и масонските ложи. Не е ли обезпокояващо те да имат застъпници на интересите си в Синода?
- Не мога да твърдя, че такива хора имат застъпници в Св. Синод. Повече се говори за бивши тайни служби, но има и настоящи такива, има и чужди. Има богати хора, които с финансовите си възможности се стараят да влияят и на политиката, и на църквата, и във всички области и така да прокарват свои интереси – това е било винаги. Но има и други богати хора, които действително помагат на църквата безкористно.
- Много църковни скандали имаше тази година – последно избухна гей история в Троянския манастир, а после и в Бачковския със самия епископ Борис в порнофилм. За капак Синодът изправи пред църковен съд женен епископ.
- Скандалното е не, че Синодът се занимава с женен епископ, а че има такъв прецедент. А по повод гей скандалите Синодът е назначил комисия да разследва всичките сигнали за нравствени падения в Троянския манастир.
- Църквата е отделна от държавата, а всяко държавническо ласкателство Синодът приема с охота. Защо Ви трябваше по време на пости да приемате дипломатически паспорти?
- От 2-3 правителства искахме на митрополитите да се издадат дипломатически паспорти. Пътува се често със служебни поръчения в чужбина, по правило времето е кратко и издаването на визи е проблем. Не смятам, че е ласкателство. Един митрополит се равнява по ранг на министър. Е, не заслужава ли да има дипломатически паспорт? Той не е тръгнал на екскурзия, а да върши църковна работа.
- Много богати материално се домогват до църквата, сякаш да „узаконят и духовно” имането си. В Библията рядко се съчетават щастие и богатство, а в живота?
- Господ е казал: „Чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Марк 10:24-25). Има и богати хора, на които богатството не им пречи да се спасят духовно. Но това е подвиг.
- Въобще облагите никак не са чужди на духовните ни пастири. А епархиите от ден на ден закъсват и финансово, и богослужебно, и като полза за вярващите.
- Категорично не бих се съгласил с това. Монахът трябва да се стреми към нестяжание, а епископът да няма пристрастие към тези вещи, които са му необходими за неговата архипастирска дейност, като по съвест трябва да преценява кое би могло да съблазнява хората и да не го допуска.
- Какво трябва да искаме от Господ на Рождество?
- В светата рождественска нощ ангелите са пеели: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Това е най-свято – да славим Господа в душите си и с нашите дела. Тогава ще има мир и разбирателство между хората, няма да има и икономически кризи, защото те са следствие на духовната криза. Икономиката е в криза, защото едни искат да заграбят за себе си много и не искат да дадат на другите, а не защото на земята няма достатъчно блага. Доброто идва от любовта към Бога и хората. Тази любов е извор на мир и разбирателство изцяло в духа на празника Рождество Христово, на св. Евангелие.
- Коя е християнската рецепта за щастие?
- Св. Серафим Саровски е казал: „Чедо, придобий мирен дух и хиляди около тебе ще се спасят”. А мирният дух е следствие на Божието присъствие и Божията благодат у човека, изпълнен с плодовете на Светаго Духа: „Любов, радост, мир, дълго търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23).
- Вашата цел като духовник докъде се простира – не само за 2014-а, а въобще за времето пред вас?
- Моите усилия са главно в две основни направления. Първо – като монах да ставам по-добър, да преборвам своите немощи и недостатъци. Второ – като епископ на св. Православна църква ще се старая и за напред да правя всичко възможно, което да помогне за духовното и материално благосъстояние на хората.