Мобилно меню

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (28 Votes)

На 5 октомври руският боксьор Александър Поветкин загуби от украинеца Виталий Кличко в боя за званието световен шампион в тежка категория по версията WBA. Резултатът от мача коментира председателят на Мисионерската комисия при епархиалния съвет в Москва йеромонах Димитрий (Першин).

36263 original-580x414Отпадайки в езичество, Поветкин не започна да се боксира по-добре от Кличко. Особено ако се съди по съобщенията за вчерашния мач с Кличко. Държал се е твърдо, но, уви, загубил е всички рундове, „духовете на прародителите” не са му помогнали. В началото на своя спортен път Александър Поветкин говореше за това, че преди схватките се е осенявал с кръстното знамение, но по-късно си татуира неоезически руни и сега излиза на ринга под музиката на „сварожка” (т. е. посветена на древнославянския езически бог Сварог - б. пр.) песничка.

Опасявам се, че главната грешка тук е, че победата не бива да се постига на всяка цена. За никакви спортни постижения не бива да се заплаща с душата. Не бива всяка енергия да се допуска във вътрешния свят на човека.

От друга страна, може да се предположи, че той е приел православното християнство като религия на силата и успеха. А това не е така. Всички земни победи са само страничен ефект от вътрешните трудове над себе си, възрастването в любовта и правдата, грижата за ближните, служенето на отечеството.

Християнството не гарантира кариерен ръст, но кръст е обещан на всеки. В обратната перспектива на Проповедта на планината блажени са миротворците, а не тираните, нищите духом, а не надменните, кротките и милосърдните, а не властните и жестоките.

При това евангелското обновление на живота не зачерква от него нито бита, нито заниманията в свободното време, нито професията, нито семейното щастие, но ги включва в йерархията на ценностите. Преди всичко – царството Божие, всичко останало, както сега е прието да се говори, също е включено. По този начин  в известна степен и спортът, включвайки бокса, може да бъде съотнесен с християнството. Тогава от него отпадат жестокостта, злобата, подлостта. И състезанието или двубоят се превръщат в рицарски турнир, отличаващ се с благородство.

Ето защо и в древна Русия са се били с юмруци, но по правилата. Честта, честното име са били по-важни от всички титли и награди. Да си спомним лермонтовата „Песен за търговеца Калашников”. В този смисъл принципът „да се забъркаме, пък после ще видим” – е напълно християнски, ако се застъпваш за правдата. Ако говорим за боксовия ринг, то тук трябва не да се татуират руни, а да се тренира.

Иска ни се да подкрепим нашия боксьор – боят с Кличко не е последният в неговата кариера – и да му пожелаем да срещне истинското православие – православието на Андрей Рубльов и Димитрий Донски, на Александър Пересвет и Александър Суворов, на архимандрит Йоан (Крестянкин) и композитора Георги Свиридов.

Да не забравяме за това, че на нашето сърце са нужни не идоли (талисмани, руни, магии), но свободата на живота в Христос. За тази свобода се сражаваме, по думите на Вячеслав Бутусов, с господаря „на този мъртъв свят”, предизвикваме го в тайнството Кръщение, съчетаваме се с Христос и ето така, сражавайки се и молейки се, вървим през живота към своето възкресение.

Превод: йеродякон Петър (Граматиков)

Източник: Православие и мир


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xyfyd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата