Във вчерашния брой на гръцкия вестник "Катимерини" е публикувана статия на журналиста Ставрос Цима, посветена на откриването на ценни средновековни ръкописи и други редки църковни предмети в САЩ. Според публикацията те са сред описаните артефакти, взети от българските войски по време на двете световни войни от няколко гръцки манастири в Северна Гърция, но днес са открити в сбирките на учреждения и в ръцете на частни колекционери в САЩ и Европа. Членове на гръцката диаспора в Америка възнамеряват да откупят 10-те ръкописа и да ги върнат в Гърция. Следва цялата статия в Катимерини:
Въпросът за връщането в Гърция на реликвите, откраднати от българската окупационна войска по време на двете световни войни от манастирите "Св. Йоан Предтеча" над Серес и "Св. Богородица Косиница", Драмско, които според гръцката страна незаконно се държат в музеи и учреждения в София, отново излиза на дневен ред след откриването на някои от тях в САЩ. Поне десет уникални църковни ръкописа от 10 век, от откраднатите по време на грабежа на манастира Косиница (на грц. днес официално наричан Икосифиниса - б. р.), са открити в университета в Принстън и в библиотеките на други учреждения в САЩ. Няма яснота как са се оказали там, след като доказано са били отнесени от българските окупатори.
Както е неизвестно, дали и някои други от над 900-те реликви (ръкописи, църковна утвар и др.) са се оказали в музеи, учреждения или частни колекции в Европа и САЩ. Поне при един случай, през 2002 г., по време на търг в Мюнхен беше открит синаксар, написан от монаха Ефрем през 13 век и с намесата на тогавашния културен министър Евангелос Венизелос беше откупен за гръцката държава преди да успее да премине в частни ръце.
Сега основната тежест по връщането на ръкописите от САЩ е поела митрополията в Драма. Както заяви за "Катимерини" митрополит Павел, митрополията е направила постъпки с помощта на известни и влиятелни гръко-американци ръкописите да бъдат върнати. Първата крачка е случаят да бъде възложен на адвокатско бюро в Ню Йорк, което се е заело безвъзмездно с тази задача. "На добър път сме. Освен тези ръкописи обаче ние не се отказваме от правото да получим всички откраднати реликви от Косиница и другите манастири на Източна Македония и Тракия и чакаме часа на възмездието. Да оставим въпроса, че не само трябва да ни върнат реликвите, но и да ни обезщетят за щетите от обстрелването на манастира", добавя митрополитът.
По време на Първата световна война и по-конкретно през 1917 г. българската войска се отдава на грабежи и между другото "оголват" и византийски манастири и църкви, като манастира Косиница, "Св. Йоан Предтеча" над Серес и други в Ксанти, откъдето вземат църковни книги, множество икони и утвар, ръкописи и всичко, което е преценено, че има историческа и духовна стойност. Някои от тях са върнати в манастира "Св. Йоан Предтеча" през 1925 г., но по-голямата част - само тези от Косиница наброяват 905 - са задържани от българите, като няма яснота колко са продадени на Запад.
Първоначалното българската страна не признава, че притежава реликвите, но след Втората световна война те лека-полека започнаха да се появяват в музейни изложби и библиотеки. Гръцки учени, специалисти по църковни реликви, които пътували от време на време в България, успели да идентифицират предметите с откраднатите от манастирите и църквите в Гърция и оттогава гръцката страна периодично повдига въпроса за тяхното връщане.
София обаче без ясна аргументация възразява, а Атина не поставя проблема в дневния ред на дипломатическия диалог между двете страни, за да не развали традиционно отличните двустранни отношения с един такъв въпрос.
Българите в задкулисни разговори дават да се разбере, че отчитат и вероятната политическа цена, тъй като се страхуват от реакциите на националистични кръгове и създаването от страна на някои СМИ на атмосфера на "национално наддаване", тъй като считат, че реликвите са отнети от... българска земя (за такава българският национализъм смята Източна Македония и Тракия) с цел да бъдат спасени. Когато преди няколко години при президенството на Георги Първанов беше открито, че се води диалог с Вселенския патриарх Вартоломей за връщането на реликвите, част от медиите и културния елит подвигнаха голям шум. "Въпросът винаги е присъствал в обсъжданите теми между двете страни, но никога не е бил поставян с необходимото внимание", заяви пред "Катимерини" бивш посланик на Гърция в София.
Някои, между които и митрополитът на Драма, настояват, че "големият шанс" да бъде убедена България да върне откраднатото съкровище е загубен в периода на преговорите за приемането й в ЕС. Неуспешно завърши и обсъждането на възможността да бъдат разменени реликвите с "бойната песен" на българската нация "Паисиевата история", чийто ръкопис, както е известно, беше откраднат по времето на Живков от тайните служби от Зографския манастир на Света Гора и беше върнат през 1998 г. при президента Петър Стоянов.
Историческа справка (Двери): През октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война на страната на т. нар. Централни сили. До края на годината българската армия завладява териториите на днешна Македония, Косово и Северна Гърция, започва позиционна война с части на противниковите армии, която продължава до примирието в края на септември 1918 г. През 1916 г. директорът на Народния музей в София проф. Богдан Филов с писмо до главнокомандващия на действащата армия генерал Жеков изразява безпокойството си, че при артилерийските обстрели могат да пострадат паметници на културата в прифронтовите зони. Затова войнишки отряди под ръководството на учени започват да събират от застрашените зони движимите паметници на културата – ръкописи, икони, църковна утвар, релефи, надписи и т. н., които се изпращат в Народния музей в София. Преобладаващата част от тези паметници са от църквите и манастирите на българската архиепископия в Охрид, от манастирите “Св. Йоан Предтеча” над Серес, “Св. Богородица Косиница” край Драма и Дечанския манастир в Косово. След войната България е задължена да върне спасените културно-исторически ценности от отнетите й съгласно Ньойския договор територии на победителите Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство. България обаче отказва да спази тази клауза. Или поне я спазва частично, ако се вярва на информацията на абат Марсел Ришар, според която през 1924 г. са върнатите 253 ръкописа - 221 на манастира "Св. Йоан Предтеча" и 32 на "Св. Богородица Косиница".
През март 2009 г. представители на фондацията за проучване на историята на Серес посещават патриарх Вартоломей и му съобщават, че са видели ръкописи от "Косиница" още през 1990 г. на международен симпозиум в България. Патриархът публично заявява безрезервната си подкрепа за техните усилия да бъдат върнати на Гърция ръкописите от манастирите „Св. Йоан Предтеча” в Серес и „Св. Богородица Косиница”, които в момента се съхраняват в секретния фонд на НИМ, и споделя, че е обсъждал въпроса за ръкописите по време на посещението си в София, получавайки уверението на българския президент Първанов, че ръкописите скоро ще бъдат върнати на Гърция.