Туристите вече не са това, което бяха. В дигиталния свят днешните приключенци търсят разнообразие, лично преживяване и свобода сами да избират маршрутите си. Затова кметовете на София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Петрич и Сандански запретнаха ръкави да предложат нови маршрути за любопитните нашенци и чужденци. Столичната община вече направи популярен православния маршрут Софийската Света гора, който свързва два от обектите на световното културно наследство - Боянската църква и Рилския манастир с дузина манастири и параклиси около столицата. Това трасе е достъпно за софиянци с велосипеди и пешеходно. Предстои обаче създаването на още по-мащабен поклоннически път. Идеята е той да свързва Софийската Света гора с Атон, като се минава през манастири в района на Халкидика и Влатан (вероятно авторът е имал предвид манастира Влатадон в Солун - б. р.). За много вярващи ще бъде интересно да усетят как истинската Света гора, изградена между XIV и XVII в. (началото на Св. Гора е няколко века преди това! - б. р.), е пренесена по нашите земи. Защото по онова време много българи, връщайки се от поклонение в Атон, изграждат по подобие пръстена от манастири около София, включително и Рилската света обител.
Като допълнителна атракция към религиозния туризъм ще е пътят на християнската книжнина - още един нов маршрут, който се обмисля. Възникнали и развили се пак през XIV-XVII век, тук са Самоковската зографска и литературна школа, както и Софийската, Банската и Кюстендилската книжовни школи. Идеята е не само туристите да видят музейни експонати, но и да се опитат да пишат върху пергаменти на старобългарски език, да научат как се изписва името им. За тези, които имат афинитет към православното пеене, също ще бъдат организирани интересни преживявания.
Голям потенциал се залага и на маршрута на религиозните чудеса. Вярващи, пък и не само, с интерес биха посетили пещерата на св. Иван Рилски над Рилския манастир, където светецът прекарва 7 години в пост и молитви. Молитвите в манастира "Свети Мина" (кв. Обрадовци, София - б. р.) са известни с лечебна сила при безплодие. В маршрута задължително ще бъде включена и софийската Руска църква, където над саркофага на архиеп. Серафим се пишат желания за изцеряване. Сред чудесата е и аязмото в местността Светата вода до с. Раждавица, Кюстендилско. Този извор, благословен от свети Иван Рилски, се смята, че лекува слепота. Болести и епидемии цери и чудотворната икона на св. Богородица Осеновица в Рилския манастир.
Тепърва започва популяризирането на всички тези места като по-цялостна картина за тези земи, казва Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София. Те ще имат и дигитален вариант.
Голямата сила на региона са много добре запазените и реставрирани останки от римската епоха. Идеята е този, който е дошъл в София, за да види Сердика, да посети и останките от други римски градове в региона - Никополис ад Нестум до с. Гърмен, Пауталия в Кюстендил, Траянови врата до Ихтиман, елинистичния град в Петрич. За целта се обмисля с организиран транспорт и общ билет да се правят турове из древните римски градове, които да бъдат представени различно един от друг с атракционни възстановки на епохата. Същото важи и за средновековните градове по тези земи - Самуиловата крепост в Петричко, Боянската църква, Рилския манастир, Хрельовата кула и манастирите от Софийската Света гора.
Идеята е всички общини от региона с обща платформа за културен туризъм да подкрепят кандидатурата на София за Културна столица на Европа през 2019 г. Новите маршрути са част от проекта "Чрез ефективно партньорство към устойчиво развитие на София", финансиран от европрограмата "Административен капацитет".
