Мобилно меню

4.3454545454545 1 1 1 1 1 Rating 4.35 (55 Votes)

Clipboard01Вече бяха избрани епархийските представители за Патриаршеския избирателен църковен събор или казано по-ясно - патриаршеските избиратели. Предстои в петък намаленият, оперативният състав на Св. Синод да прегледа протоколите на избора в 15-те епархии на 80-те патриаршески избиратели. Тогава ще се приемат и останалите членове на събора – 30-те монаси и монахини, както и представителите на 5 от институциите в Българската православна църква: трите ставропигиални манастира, т. е. подчинени пряко на Св. Синод – Рилски, Бачковски и Троянски, както и двете духовни семинарии – Софийска и Пловдивска. Най-влиятелните членове на събора – архиереите, т. е. 14 митрополита и 19 епископа (архиереи без епархии), влизат по право в състава на патриаршеските избиратели и там спор няма.

Така нещата продължават към провеждането на самия събор, който по устава на БПЦ (и стария, и новия) се свиква до 4 месеца от „овдовяването“ на патриаршеския престол. Това е един значително дълъг период. За сравнение: на 5 декември м. г. почина антиохийският патриарх и на 17 декември вече беше избран заместникът му. Но у нас такава е уставната разпоредба и тя няма защо да се коментира.

Този дълъг срок обаче със сигурност е една от клопките пред избора да патриарх. Заедно с една друга и основна – интересите на определени среди да поставят „свой човек“ на водещия пост в БПЦ – се получава възможност за сериозно затруднение пред бъдещия патриарх. Простичко казано: дългият подготвителен период е добър както за добрите, така и за злите. Така „докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват“. Защото колкото и да се говори, че патриархът нямал власт, бил представителна личност и не господар, а само председател на Св. Синод, този пост все пак носи както голяма отговорност, така и голяма възможност за упражняване на власт. А лостове за това „дал Господ“ (или някой друг, когото избягваме да дърпаме за опашката).

Дългият срок за избирането на патриарх не може да се промени, поне за този избор. Но няма надежда някога да се промени интересът на определени личности и среди да влияят върху такива ключови процеси в Църквата. Какво движи този интерес?

От една страна, това е самолюбието да кажеш после: „Този аз го избрах!“ (съответно „За избора на този аз дадох еди-колко си пари!“).

От друга страна, като не изключваме първото, има достатъчно много политически и икономически интерес от „добри връзки“ с БПЦ. Тя наистина е най-многобройната обществена организация и всяка уважаваща себе си политическа сила желае да има поддръжката на ръководството на БПЦ (с надеждата, че то може да повлияе на вярващите маси). Освен това БПЦ след държавата е най-големият собственик на недвижими имоти у нас, което я прави привлекателна за икономическите кръгове. Изминалите 23 години показват с достатъчна нагледност последиците от тези нездрави интереси – политически и икономически. Сега го няма Политбюро на БКП да взима тайни решения за подкрепа на един или друг кандидат, но затова пък има много подобни малки „политбюра“, които се опитват да манипулират нещата в БПЦ. Да си спомним създаването и ръководенето на дългогодишния разкол в Църквата, където политическа цел и икономически причини вървяха ръка за ръка.

Разколът си отиде, но разколното мислене си остана и за съжаление това е най-видимо в средите на самата БПЦ, главно сред митрополитите, които притежават основната власт в Църквата. Изборът в София в миналата неделя показа такива тенденции: противене на статуквото без никаква идея за градивност. Подобна позиция може да се наблюдава и занапред, включително при самия избор. При това не смятам, че става дума непременно за външно влияние, а за дефицит на отговорно мислене и отношение у самите църковници. Да подкрепиш или избереш оня, който ти е приятел или от когото после можеш да имаш някаква изгода, означава да слагаш личния интерес над интереса на Църквата. За която иначе винаги говорим с високопарни слова, но в делата ни надделява дребният личен интерес.

В общественото пространство се подхвърлят мнения за възможност от влияние върху избора на български патриарх от чужбина, като се има предвид основно влияние от други православни църкви – Московска или Вселенска патриаршия. Смятам, че тези възможности са почти нулеви. Защото външните църкви нямат лостове за влияние сред избирателите в събора. Затова не мисля, че някой кандидат за патриарх може да тръгне да търси подкрепа от чужбина. Освен за свое успокоение и ирационални въжделения.

Да кажем нещо и за клопките, които самите кандидати за патриаршеския пост си поставят с търсенето на по-широка подкрепа за своето избиране. Това много често се наблюдава. Неговите последици са тежки и за самия успял, но това вече няма да е само негов личен проблем, а и проблем на самата Църква. Като се започне от съобразяване с „подкрепителя“ при персонални назначения, та се дойде до онова, което най-много и пряко го интересува тоя „подкрепител“ – облагите от църковното имущество. И сега има много невърнати църковни имоти, одържавени в тежките времена на комунизма, но връщането им се препятства не толкова от административни пречки, колкото от лични интереси. Това особено често се забелязва относно собствеността на църквите по селата и общините, където царят е далеко, а в Бога май и не вярват.

Другата страна на това себепоставяне в зависимост е политическото използване на Църквата. Много е лесно една политическа цел да се прикрие зад една национална кауза. После се оказва, че липсва желание да се постига успех в националната кауза, а всичко е скроено само, за да обслужи политически интереси. Затова не толкова при избора, колкото при дейността на бъдещия патриарх трябва да е водещ интересът както на православните вярващи у нас, така и на нацията като цяло, а не на една или друга политическа сила. Това беше едно от ценните качества на покойния патриарх Максим и ще е прекрасно, ако неговият наследник успее да спазва тази линия на баланс.

Не може да не се спомене и клопката с досиетата на митрополитите-кандидати за патриарх. Този въпрос през изтеклата година беше преекспониран в общественото пространство. Появиха се множество съдници от различен вид и калибър. Това обаче е една реалност, с която БПЦ живее не от януари м. г., а от десетилетия. В ония години всички знаеха, че хората на отговорни длъжности трябва да сътрудничат на властта, защото иначе нямаше да останат на отговорните длъжности, а щяха да ги заместят някои още по-усърдни в сътрудниченето. Въпросът има много страни, но и религиозно-нравствена и е колкото обществен, толкова и личен. Възможно е да се направят опити да се дискредитират особено излъчените трима митрополити в последните дни преди избора. Истината е, че това няма да смути вярващите хора. Няма да повлияе и на патриаршеските избиратели. Само ще остане горчивият вкус в душата у всички – и заинтересовани, и незаинтересовани. Тук, при това „митарство“, както на църковен език се наричат клопките на лукавия, ще проличи и достойнството на кандидатите за патриарх на България.

На последно място оставям един неприятна страна в църковните избори от различен ранг: използването на компромати. Обикновено компрометиращата информация стига до нас чрез медиите, но е ясно, че не те я създават - медиите просто печелят от интереса на зрителя-слушателя-читателя към „жълтеникавото“. Главната отговорност остава на този, който създава и пласира на общественото мнение компромата. И той винаги е движен от някакъв личен интерес: да измести някого от поста му или поне да му създаде затруднения, да изпита злорадство от причинените на другия трудности. Вече се забелязват такива материали в медиите и се боя, че в оставащите 40-ина дена те ще се умножат. Излишно е да изтъквам, че това не е християнско, но ето, че и християни го вършат!

Християните добре знаят думите на Иисус Христос: „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света!“ И винаги трябва да се стремят към тази победа над злото с добро. Остава ни надеждата, че и сега ще се постъпи така и резултатът от патриаршеските избори ще бъдат добри и безукорни.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a8yya 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.